Възпитанието и образованието в древен Египет и древен Рим


Категория на документа: Педагогика


С идеите си за властта, която произтича от народа и е гарантирана от закона, Цицерон оказва огромно въздействие върху развитието на политическата мисъл през вековете - през Средновековието и особено през Възраждането и Просвещението.

В 6-ти век преди новата ера в Рим се появяват определени форми и методи за обучение. В периода на Римската република преобладава семейното възпитание и обучение, с елементи на практическа насоченост, според статута на семействата. Около 5-ти в.пр.н.е. за първи път се споменава за начални-елементарни у-ща , които са предимно за деца на по-бедни родители. Занятията се провеждали при изключително строга дисциплина, макар че се нарича място за игра. В тях учели деца от 7-12 - четене, писане и смятане. Самото обучение започвало рано и завършвало късно. Постепенно към обучението в тези у-ща се добавило изучаването на основни закони, а по математика се използвала семантична дъска наречена абак.
Тривиум - три пътя, квадридиумна - 4 пътя. Във втори век преди новата ера в Рим възникват у-ща над началните, наречени граматически, в тях се приемат момчета навършили 11-12 г. вр. И завършили елементарно у-ще. В тях получавали по-широко елементарно образование, като изучавали латински, гръцки, физика, астрономия, география, история и четели произведения на Омир, Вергилий и Хораций. През 1-ви в.пр.н.е. се създават реторски у-ща, които дават най-доброто възможно образование тогава. За най-надарените ученици обучението преминава през 2 етапа. Разработват писмено различни ситуации, като задължително трябва да използват собствено мнение/мислене. После упражнение в декламиране, в ораторство, изнасяне на монолози в различни теми. В 2-ри век се създават катедри (вид у-ща), в които се изучава право.

2.3. Края на републиката и началото на империята ( "Августов век") Римското общество и култура през "Августовия век"
Империята, основана от Октавиан Август 1, консолидирала робовладелческото общество въз основа на военната диктатура. Диктатурата била насочена не само срещу робите и широките демократически маси от римското гражданство, но и срещу центробежните тенденции и слоевете на върхушката. Октавиан дошъл на власт с помощта на долните слоеве, които бил принуден да компенсира за сметка на конфискуваното имущество на редица аристократи и отнетата земя от значителен брой средни и дребни земевладелци. Закрепил своята власт, той рязко се обърнал за сближение с горните слоеве, за да неутрализира политически римския "пролетариат", запазвайки го обаче като резерв против аристократическите противници на абсолютизма. Да се намери търсената компромисна линия не е било леко. Октавиан добил решителен успех с това, че обединил около себе си Италия в борбата с елинистическите провинции, които управлявал неговият съперник Антоний. Стопанските предимства на Италия, която се обогатявала за сметка на Изтока, били застрашени и тук Октавиан е могъл да се опре на най-широките слоеве от италийското население. Италия запазила първенството в империята. На тази база Октавиан е могъл да търси споразумение с аристокрацията. В 27 г. пр.н.е. той се отказал от откритата диктатура и възстановил формално "републиката", като си запазил върховната военна власт и управлението на пограничните провинции. В римската империя формално били запазени републиканските органи - сената, консулите и всички останали старинни длъжности. Август се смятал само за принцепс, т.е. пръв гражданин в държавата. Тези "републикански форми" се оказали обаче скоро твърде много ограничаващи и в 23 г. била проведена нова реформа: Август получил името "Август", дадено на Октавиан от сената през 27 г., означава "величествен", но с оттенък на "свещен", надвишаващ човешкия мащаб и близък до силите с божествен характер.

2.4. Възпитание и образование в императорския Рим
Новите елементи в образованието са няколко.На първо място училищата стават държавни.
Малко по-късно се оформят нисши и висши училища, като висшите обучават предани на империята държавни служители. Задължение на държавата е да осигурява строг надзор над училищата.По време на императорския Рим, цялото образование и възпитание е в дух на преданост към империята. Започва да се учи за образователен ценз и държавна служба;

Видните идеолози на императорския Рим са:

Луций Аней Сенека (42 г.пр.н.е.- 65) е един от най-видните римски мислители и представители на стоицизма, оставили трайна следа във философската наука. Той е наричан още Сенека Младши или Сенека Философа и е роден между 4 и 5г.пр.н.е., като това го е направило свидетел на първоначалното утвърждаване на императорската власт и упадъка на обществения живот, причината за което Сенека търси и разисква в своите произведения. Основно понятие в творбите на римския философ е понятието "добродетел". Решаващото условие за това един човек да бъде добродетелен, според Сенека, е неговият разум да господства над чувствата, страстите, навиците. Според Сенека господари на живота си са единствено философите. Само те живеят в "спокойна почивка", само те живеят, защото добре охраняват собствения си живот. Благодарение на тях обикновеният човек може да се докосне до всички времена на живота- минало, настояще и бъдеще. Всеки от философите би откликнал на желанието на хората да се докоснат до познанието, да се докоснат до вечността. "Никой от тях няма да те кара да умреш, но всички ще те учат на това".

За Сенека единствено чрез философията, чрез сливането на всички времена човек може да удължи смъртния си живот и да стане безсмъртен, защото с годините мъдростта не губи своята ценност, а напротив. Характерното за философа е, че той задържа миналото в паметта си, настоящето използва, а върху бъдещето "слага ръка". "Най-кратък и най-тревожен е животът на хората, които забравят за миналото, нехаят за настоящето, страхуват се от бъдещето". В края на живота си много хора осъзнават, че през цялото време, през което са били заети, те не са вършили нищо съществено. Те не са знаели как да организират почивката си, затова и непрекъснато са имали нужда да са заети с някаква дейност. А времето, което им е харесвало, е било кратко и се е скъсявало още повече по тяхна вина.

Плутарх (46-127) е гръцки писател, педагог и философ. Роден в Беотия - Гърция, Плутарх получава римско гражданство при император Веспасиан. Неговото дело е свързано с пропагандирането на римските добродетели и заслуги сред гърците. На това дължим най-известното му съчинение "Успоредни животописи", където Плутарх представя живота на римски и гръцки велики личности на базата на сравнението. Иначе като философ Плутарх бил еклектик и повече наблягал на практическата, т.е. свързана с управлението на обичайните житейски дела философия.

Квинтилиан (35/42 - 95/118) е един от най-бележитите римски педагози -писател, учител, изявен оратор. Роден е в испанския град Калагурия. Семейството му се
заселва в Рим, където той получава блестящо образование. Отначало работи като учител, а по-късно става професор по реторика в Рим. Основател е на една от най-добрите риторски школи, която придобива широка популярност, а по-късно става държавна.

Възгледите си за образованието Квинтилиан отразява в най-значимото си произведение "Обучението на оратора" - първият специализиран труд по педагогика, в
който са заложени основите на дидактиката и методиката. Това съчинение се състои от
12 книги, като за педагогиката са важни първите две и последната, в които той пише за
образованието.

Целта на образованието според Квинтилиан е ораторът, на когото е присъща
добродетелта, тъй като чрез нея човек се доближава до бога. За реализиране целите на
образованието е необходим добър учител, който не само да обича бащински децата, а и
да изучава техните особености и да съобразява своята дейност с тях. Образованието на оратора е перманентен процес, започващ още от раждането. Отначало възпитанието и обучението са задължение на семейството, след това продължава в граматическото училище и завършва в реторическото. Периодът на ранното детство (от 5 до 7 години) е много важен за подготовката на оратора.

На тези първи години е отредена основната задача: да се формира речта на детето по отношение на нейната правилност, произношение и изразителност. Обучението започва с изучаването на гръцки език, тъй като латинският се усвоява по естествен път чрез непосредствените разговори във всекидневното общуване. По-късно двата езика се
изучават паралелно. Четенето е свързано не само с наименованието на буквите, но и с
техните графични символи. Децата се научават да пишат, като използват специални
плочки, върху които са издълбани буквите. Плъзгайки писалките по следите, те
усвояват графичните знаци и формират у себе си умения за правилно писане (без да е
необходимо да се управляват ръцете). След като усвоят буквите, децата пишат думи и
изречения, които са с нравствено-поучителен характер. За тренирането на паметта,
която е най-силна и чиста в тази възраст, Квинтилиан препоръчва наизустяването на
избрани пасажи от текстове и мисли на мъдри и велики хора. След обучението по
четене и писане следва граматиката. Тя започва с изучаването на звуковете, след което
се преминава към сричките и думите. Изборът на четива е много важен, затова
Квинтилиан предлага да се изучават Омир и Вергилий. Учебното съдържание в
граматическото училище включва още изучаването на музика, геометрия, аритметика и
актьорско майсторство (мимики, жестове, интонация). В "Обучението на оратора"
отражение намира и идеята за забавно обучение. Квинтилиан прозрял потребността н
децата от игри и забавления. С цел формиране на положително емоционално
отношение към учебните занимания римският учител по реторика съветва: "Нека
учението бъде игра...". Играта според него може да бъде не само средство, а и метод на



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Възпитанието и образованието в древен Египет и древен Рим 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.