Възпитанието и образованието в древен Египет и древен Рим


Категория на документа: Педагогика


1.2 Начало на образованието
Условия за възникване на училища се появяват най-напред в страните на Древния изток (Китай, Индия, Асирия, Египет и др.). Появяват се големи робовладелчески държави, строят се градове, канализират се реки, практикува се земеделие с изкуствено напояване. В резултат на натрупаната опитност и знание се появяват и науките (геометрия, аритметика, астрономия, медицина, архитектура ), които са присъщи за експлоататорската класа. Пазители на писмото, религиозните тайни и наченките на науката са обикновено жреците. Те предават знанията и уменията си на малък кръг лица, които се готвят за жреци. При храмовете в големите градове съществуват "жречески училища".

В древния Египет има и училища за писари, в които се допускат ученици и от занаятчийската класа. Те са организирани за удовлетворяване на нуждите, свързани с административното обслужване. По своята същност те са елементарни и се отнасят до началното ограмотяване. От тези училища излизат писари за канцелариите, надзиратели на роби, завеждащи складове в робовладелческите стопанства и др. Египтяните допринасят много за развитието на геометрията,астрономията и математиката. Върхово постижение са пирамидите, построени в края на четвъртото и началото на третото хилядолетие пр.н.е. - една мистерия, будеща възхищение и недоумение и в наши дни. Възникват училища и на игрищата, където групи от младежи се събират и се упражняват във военно изкуство.

1.3 Методи и средства на възпитанието и образованието
Пазители на писмото, религиозните тайни и наченките на науката са обикновено жреците. Те предават знанията и уменията си на малък кръг лица, които се готват за жреци. Появчват се
жречески училища - учителите са жреци. Тези училища са общообразователни. Учат се децата на фараона, на съдии, изобщо привилегировани слоеве. Изучава се четене, писане и всички науки от това време астрономия, геометрия, математика, архитектура, медицина, философия, изкуство.

Създават се и училища за писари - (скриби) - постъпват деца от не знатен произход, включително роби, овладяли четене и писане и се подготвят за служители в домовете на робовладелците. Овладяват т. нар. йератика - бързописно писмо, което се използва за делова кореспонденция и за административни нужди. В училищата за писари се подготвят държавни чиновници, продължителността на обучението е 6г., започва от ранна утрин до късна вечер. Учениците се обучават по четене, писане, краснопис, и практика по писане на делови документи. Пише се върху папирус, самото изготвяне на който е цяла технология, пише се с писалки с червено или черно мастило, което се произвежда от растения, правят диктовки и съчинения, дисциплината е много строга, никаква демокрация, за провинения се налагат строги наказания.

Разграничаването в класата проличава и в училище "дом на живота" - висше училище за писари, но на знатни родители. Поява на училища при големите държавни учреждения които подготвят за чиновници и висши училища за децата на жреци и държавни служители.

2. Възпитанието и образованието в Древен Рим

2.1. Възпитание в родовия Рим
Дълго време преди основаването на град Рим Апенинският полуостров е населен с много италийски племена. Отделните племена се делят на родове. Латинците, които са ранните римляни са настанени в областта Лация, разположена по долината на долното течение на тека Тибър.

Те живеят в укрепени селища и имат общи светилища. Селищата се федерират за обща защита твърде отрано. Рим става център на латинските племена.

Отначало Рим е малко укрепено селище. Хълмовете около него дават възможност на околното население да се защитава добре при нападение. Удобен е и за размяна и търговия. По реката селището има пряк достъп до морето. Това също съдействува за бързото му издигане.

В Рим родителите - особено бащата - има голяма власт над децата си. Известно е, че наскоро след раждането детето бива поставено при нозете на бащата, който може да го повдигне и с това да го включи в семейството или да го остави и с това да го обрече на смърт.

Бащата не загубва правата над синовете си и тогава, когато те пораснат и станат граждани, войници, чиновници и собственици на свой дом и имот. След като се оженят дъщерите се освобождават от властта на бащите си само след особена религиозна церемония, с която правата на родния баща преминава върху мъжа й като глава на семейството.

През 7 век пр.н.е. възниква латинската писменост. Като материал за писане са използвали камък, медни плочки, пергамент. Римляните говорели на латински език. Възпитанието има родово-племенен характер. Осъществява се в процеса на трудовата дейност. Когато се развива патриархалното семейство, възпитанието получава семеен характер. Постепенно с развитието на производствените сили възникват социалните неравенства. Обособяват се два типа патриархални семейства - богати, наречени патриции и бедни - плебеи (лат.plebs) - мнозинство. Възпитанието е различно в тях. И в двата вида бащата има неограничена власт над живота на всички в семейството.

Майката се ползва с голямо уважение. Семейството има много сериозно отношение към възпитанието на децата. Докато децата са малки, грижата за отхранването и възпитанието им пада изключително върху майката. Римската матрона смята за чест да кърми сама децата си. След като поотраснат момчетата минават под грижите и надзора на бащата, а момичетата остават под тези на майката.

Още от ранни години децата вземат участие според силите си в домакинската и земеделската работа. Родителите ги водят навсякъде с тях. Така децата биват въведени в живота, усвояват начините за държане при различни обстановкисъгласно обичая. Тази практика влияе добре не само върху децата, но и върху родителите.

Бащата е задължен да научи сина си да обработва земята, да познава правата и задълженията си като гражданин, да бъде мъжествен и нравствен, да почита боговете и по-старите хора, да обича родината си и да умее да я защитава. Длъжност на бащата е също да научи синовете си да въртят оръжието, да яздят кон, да плуват да се борят да четат и пишат.

Майката е задължена да научи дъщеря си да върти домакинската работа, да е честна и срамежлива, послушна и проста в държанието си.

Когато навършат 15-годишна възраст сина на римския гражданин съблича детската мантия и облича бялата мъжка мантия. Това става на особено тържество, след което младежът прекарва цяла година във физически и военни упражнения.

2.2. Възпитание и образование в републиканския Рим
Характерно е силното гръцко влияние и създаване на образователна система. Когато Древна Гърция загива, огромни маси от гърци се заселват в Рим. Сред тях има много философи, хора на изкуството. Гръцкият език се налага като език на аристокрацията. Рим изпада под силно гръцко влияние, включително и образователната система. Тя има 3 степени:
Първа степен са елементарните училища - лудус (лат. Ludus) - игра. Учителите се наричат ludi-magister и нямали високо образование. Училищата са частни. Изучават се четене, писане, смятане и законите на Рим, написани на 12 медни таблици които садържат римските закони.
Втора степен са граматическите училища - изучава се гръцки език и латински език, философия, етика и др. В тези училища започва изучаването на реторика.
Третата степен са реторическите училища - основно се изучават математика, философия, право, музика, танц и дисциплини свързани с красноречието. Целта на образователната система в републиканския Рим е възпитанието на оратора - оратор общественик, политик, юрист, държавник, мъдрец, учен. Видни идеолози на републиканския Рим са:

Марк Порции Катон (234-149г. пр. н. е.) Основен труд "За земеделието".
Той дава норми за потреблението на робите с оглед стабилизирането на робовладелската система. Опитва да даде за пръв път определение за печалбата като я идентифицира с разходите по производството. Оправдава съществуването на търговията и лихвения процент който представя като възнаграждение на феодала за риска и опасностите които поема по време на организирането на производствения процес.

Марк Тулий Цицерон ( 106 - 43 г. пр. н.е.) - бележит оратор, известен философ, политически мислител и държавник. Цицерон живее през един от най-бурните периоди в историята на Древен Рим - кризата на републиката, въстанието на Спартак, заговорът на Каталина. От една страна той изучава и популяризира класическата древногръцка теория, а от друга, става своеобразен "приносител" на идеи от гръцката към западната култура и цивилизация. Най-съществените трудове на оратора са написани само за няколко години (55-51 г. пр.н.е.), което още повече извисява неговата значимост в съкровищницата на политическото наследство.

Цицерон отделя голямо внимание на отделните форми на държавно устройство. Римският мислител разглежда както положителните, така и отрицателните страни на всяка форма на управление. Чрез този подход Цицерон изгражда и тезата си, че независимо от формата на управление, едно от най-отличителните качества на държавата е нейната изменчивост, нестабилност и непостоянство, което води и до честото "преливане" от една форма в друга.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Възпитанието и образованието в древен Египет и древен Рим 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.