Възпитанието


Категория на документа: Педагогика


 Възпитанието е взаимодействие между обекта и субекта , между възпитателя и възпитаника . То е фактор , чрез който се направлява формирането на личността през различните възрастови периоди и особено през детската и юношеска възраст .

Процесът на възпитание може да се определи като целенасочена , взаимосвързана дейност и отношения между възпитателите и възпитаниците , които съдействат за формиране и развитие на личността . Личността не само приема въздействието на възпитателните фактори , но им оказва и обратно влияние . Тя е не само обект , но и субект на възпитанието . Възпитанието винаги протича като взаимодействие между обществото и личността , между субекта и субект - обекта , между членовете на социалните общности .

Възпитанието е регулиран процес от висш порядък . То цели да създаде вътрешна устойчива , развиваща се система на регулация , която да гарантира способността на човешката личност да избира оптимално поведение в условията на изменящата се среда .Това се постига чрез формирането , коригирането и усъвършенстването на определени свойства и качества на личността , което се изразява най-специфичната регулативна особеност на възпитателното въздействие.

Възпитанието търси изменения на субекта , в следствие от външен деятел , които изменения трябва да влязат в съдържанието на развиващия се субект . То дава условията за проявата и реализацията на субективното развитие . Тези условия представляват възможността за развитие от хетерономия към автономия . Тук е и парадокса на възпитанието - човек действа както иска , но иска в следствие на това какъв е . А за това какъв е отговорност носи възпитанието . Включвайки се в светая светих на личността на възпитаника , възпитанието всъщност създава или премахва привички , навици , качества и т . н . и то винаги в тяхната координация и субординация . Значението на понятието възпитание може да се тълкува по следния начин - вход за плод от плода и връзка с несъществуващото въз основа на съвършенството произтичащо от този вход и степента на свързаност между хаоса и неговото раждане . Принципите на самовъзпитание спомагат за правилното му организиране , структуриране , насочване , за логичността , усъвършенстване на възпитателния процес , за адекватното му осъществяване и за извисяване на неговата творческа същност . Те дават възможност на субектите да се ориентират и регламентират идеята за подбора на съответните дейности и операции , необходими за осъществяването на този процес .

Когато говорим за дух имаме предвид онова абсолютно в което образът- подобие се намира като неизменна , непрекъсната същност , докато когато говорим за ум , умствено , то тази непрекъсната същност се намира в състояние на раждане . Едното се разглежда като абстрактно , неизменно , глобално , а другото е онова глобално и неизменно , което популяризира , ражда нещата . Умственото е духовно в момента на самото раждане , а когато става дума за раждане винаги и всякога имаме предвид нещо ново , несъществуващо до момента . Разбирайки същността на духовното възпитание , трябва да имаме предвид , че на него са присъщи следните особености :

- създаване на връзка с несъществуващото - образооподобяване на идеалното
- при него непрекъснатостта , прекъснатостта , началото и създаването са неотделими
- най - висшата изява на духовното възпитание е устойчивостта , неизменността и обратно - непрекъснатостта е най - доброто доказателство за съществуването на духовното възпитание
- духовното възпитание винаги и всякога се интерпретира като начало на всичко , без значение дали се разглежда от материалистична или диалектическа позиция
- благодарение на духовното възпитание се структурират всички останали елементи
- единствено и само духовното възпитание е в състояние да разкрива нови територии във възпитанието като цялост , да ги развива , т . е . да ги сътворява
- чрез духовното възпитание се доказва вечността на самата категория възпитание като такава

Духовното , най - човешкото благо , стои над всичко . Благодарение на него ние се възпитаваме , обучаваме и образоваме как да помагаме на другите и как те да си помогнат . Цицерон , позовавайки се на Платон пише: "Ние сме родени не само заради самите себе си , но една част от нас по право се пада на отечеството , друга част - на приятелите . Всичко , което ражда земята , е предназначено в полза на хората ; хората на свой ред също са родени за хората , за да могат да бъдат полезни един на друг и ето защо , следвайки природата , трябва да се трудим за общото благо , използвайки всичките си сили и способности затова , да можем по - тясно да обединим хората в едно общество . "

Друга добродетел , най - съответстваща на човешката [добро -дете - ел - ната] природа е " благодеянието " . Нейното прилагане на практика обаче изисква изключително внимание : " 1) благодеянието (или щедростта) не трябва да вреди на този , на когото се оказва и да не става за сметка на другите ; 2 ) не трябва да надминава средствата на самия благотворител и 3 ) трябва да се разпределя съответно според достойнството на този , който го получава . "

Нашето общество съществува благодарение на " разум и език " - блага , които ни отличават от животните . Това ни задължава да бъдем много внимателни : " Тъй като не живеем в кръг от съвършени хора и мъдреци , а сред такива , у които ясно виждаме само отразена добродетел , още повече трябва да разберем , че не бива да пренебрегваме никого , у когото се открива макар и намек за добродетел . "

Но когото и да възпитаваме , не бива да забравяме най - важното разсъждение за Благодеянието , а именно , че от всички обществени връзки , няма по - важна и по - скъпа от тази , която съществува у всеки от нас с държавата .

Най - важното , за което трябва да работи всеки достоен човек е Законът . Понятието за правото трябва да се извежда от закона ; той е " мерило за правото и безправието " . Но когато се установява правото, трябва да се тръгва не от писаните закони , а от онзи висш закон , който като общ за всички времена е възникнал най - рано , т . е . Божия закон .

Аз - ът от Божията ука знае [В-е-д-е] ; вижда благодарение на най- важната връзка с Единствения неведом източник[Ен] на доброто у аз- а : " Тъй като няма нищо по - добро от разума , а той е присъщ на човека и на божеството , то първата връзка между човека и божеството е разумът ."

Точно заради това по рождение Разум - ът [АЗ - плодът от плода(РА) на а у УМ - а] е и първият Закон . Следователно човекът е свързан с бога и посредством закона .

Всички чрез Аз - а , чрез Божията ука [Божия разум] са равни помежду си и представляват една единна , хармонична общност .

От казаното дотук можем да обобщим , че благодарение на Разума, като просвещава своя Аз с вярата , надеждата и любовта, човек се въздига над възприятията и тялото . Духът , който е Любов и ни обича , ни е надарил със Закон . Благодарение на помощта му можем истински да се възпитаваме , обучаваме и образоваме .

Използвани източници:

1 . Лекции , гл. ас Петър Кацаров

2 . Как да си помогнем , Петър Кацаров , Пловдив , 2003 г .
ПУ "ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ"
гр. Пловдив

ТЕМА:

ВЪЗПИТАНИЕТО





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Възпитанието 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.