Влияние на социалната педагогика върху училищната практика и социалното дело в България


Категория на документа: Педагогика


 СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ

Влияние на социалната педагогика върху училищната практика и социалното дело в България

Изготвил: Георги A. Георгиев
Соц. Педагогика, III курс
(Задочно обучение)
Фак. № 30539

София. 2014

Увод в темата:

Социалните работници в своята ежедневна работа се сблъскват с някои от най-острите и трудно разрешими проблеми на съвременното общество - неграмотността, която е присъща на огромна част от подпомаганите, социалната неприспособимост и отхвърленост на безпризорните деца, ниския коефициент на интелигентност на децата и лицата с психически увреждания, настанявани много често в специализираните социални заведения и т.н. Макар, че има тясно специализирани педагози, притежаващи необходимите познания за педагогическа работа с всяка отделна маргинална обществена група, /специалисти по обща и начална педагогика, призвани да се борят с неграмотността, работещи върху проблемите на децата и лицата с отклонения в поведението (нравите), работещи с деца и лица с нисък коефициент на интелигентност и т.н./, ролята на социалните работници по решаването на проблемите на тези социални групи е несъмнена. Много често социалният работник пръв се сблъсква със съществуващия проблем, а самата му професионална дейност, свързана с изготвянето на мотивирана социална анкета, изисква в нея да бъде посочена същността на този проблем ,обикновено породен от наличието на някакъв личностен дефицит, да бъдат разкрити причините за неговото съществуване, както и да се посочи метод за преодоляването му. Една от научните дисциплини, занимаващи се с оценяването на различни показатели на човешката личност, както и с търсенето на пътища за тяхното усъвършенстване е педагогиката.

"В социалната работа милостинята,унижаваща подпомагания,стои на заден план. Грижите,които се полагат за децата нямат началото си в милостинята,а в една истинска любов към човечеството.Целта на тези грижи не е подаянието,а създаването на достойни човешки същества"

Въведение:

За двадесет години създаденият от неколцина ентусиасти -главно дейци на червения кръст - Съюз за закрила на децата в България успява да организира стотици хиляди хора около просто формулираните постановки на Женевската декларация за правата на детето,като изгражда с тяхна помощ една нова гражданска култура,в центъра на която стоят децата.Той успява да промени мястото на детето в обществото и да достигне в действителност навсякъде,където растат децата.В условията на откъснатост на много селища и трудни комуникации,той изгражда добре работеща система от хиляди дружества и информационни канали за децата,които се нуждаят от помощ,подготвени за благотворителна и просветна дейност хора и инфраструктура от детски заведения,която обхваща стотици хиляди деца.

Съюзът за закрила на децата е от малкото организации,които успяват да създадат силен дружествен живот в селата.С уредените от него детски трапезарии,летни детски градини,игрища,домове и летни колонии,той подкрепя грижите за децата и подпомага техните родители.Той допринася много за издигане на здравната култура на грижите за децата чрез беседите на учителките-съветнички,чрез пътуващата детска здравна изложба и ежегодното честване на "Деня на детето".Запазените писма на родители до местните дружества свидетелстват,че новите възможности за бедните деца,които Съюзът създава - особено през тридесетте години - се превръщат в част от всекидневието.

Съюзът за закрила на децата в България допринася извънредно много за очертаването и изясняването в подробности на спецификата на грижите за децата в България.Използвайки инструментариума на утвърдените в дотогавашната наука норми за развитие и грижи за децата,неговите дейци съставят ясни конкретни картини на ситуацията на децата в отделните селища и социални среди.

Като работи в тясна връзка както с останалите обществени сдружения,които имат за цел да подпомагат сираци или други нуждаещи се деца или популяризира начинанията на други организации.

Съюзът за закрила на децата се ползва от благотворителните традиции на редица други организации:християнски,женски,учителски,от общинските традиции на благотворителността,но заедно с това той не е просто тяхно продължение в благотворителността за деца.На базата на опита на международното движение за закрила на децата Женевската декларация за правата на детето той издига разбирането за обществения дълг към всяко нуждаещо се дете.Създаден в ситуацията на най-остри политически сблъсъци през късната пролет на 1925г. , СЗДБ открива една поле за обществено сътрудничество между различни организации,различни поколения и държавни институции.

В това поле на грижите за децата в България СЗДБ запълва голяма част от пространството между сферата на грижите за децата в семейството и тази на държавните институции.Тук Съюзът открива възможности да подпомага семействата и особено работещите майки в отглеждането и изхранването на децата,както и да подтиква държавните институции,които участват като колективни членове в неговата работа,към откриване на нови детски заведения.За 15 години СЗДБ създава мрежа от хиляди трайно действащи детски заведения: над 3 500 детски трапезарии,116 детски домове,близо 200 детски летовища и около 500 летни детски игрища.

С това СЗДБ поддържа един обширен обществен сектор,в който държавата оказва след приемането на Закона за обществено подпомагане през 1934г. Силно въздействие,но той запазва относителната си самостоятелност.С това грижите за децата се утвърждават като обществен ангажимент и обществена грижа,далеч надхвърляща държавните институции.

Изминалите у нас кризисни години,както и сегашната ситуация на децата в България открояват много добре опита на Съюза за закрила на децата в България.Който се е опитал в тези години да организира и открие кухни и безплатни трапезарии може да ни помогне да оценим каква огромна обществена енергия е била вложена в създаването и поддържането на хилядите детски трапезарии.Бездушието към скитащи,безнадзорни деца и просещи деца,ни подтиква към въпроса как се е изчерпала обществената чувствителност към децата и къде е мястото на благотворителните организации за деца.

Одържевяването след Втората световна война на цялата дейност по закрилата и обществените грижи за децата,нейната централизация в ръцете на държавата,нейното пълно професионализиране,ограничават нормалния диалог за детето в обществото.Загубват се онези канали по които върви информацията за положението на отделните групи деца в България (публичното оповестяване на резултати от непосредствени проучвания и анкети,съдебни материали и други.) . Новата система,създадена в края на четиридесетте и началото на педдесетте години също се нуждае от детайлно проучване,защото държавата използва в първите години натрупаните социални и професионални умения на много от бившите участници в дейността на Съюза за закрила на децата.От една страна държавата създава много нови институции за отглеждане и възпитание на децата,от друга страна е подтиснато създаването на нови форми на обществена чувствителност към децата.При силната централизация заглъхват местните традиции,които са обединявали усилията на професионалния местен елит и много граждани.

Загубването на редовния контакт със сродните организации в другите страни също има важни последици.Проблематиката на правата на детето остава до голяма степен изолирана от световната практика.Самата тематика е откъсната от световните стандарти и не преживява онова развитие,което може да я приближи по-безболезнено към едно ново отношение към детето.С пълното й одържавяване мрежата от детски заведения е натоварена с официални идеологически функции,а децата и детството се инструментализират в цялостната пропагандна система на социализма.

За дълго време в педагогиката,а оттам и в детските заведения се запазва и дори засилва патерналистичният към децата.Множество родители от поколенията,възпитани по този начин,възпроизвеждат това повече патерналистично,отколкото партньорско отношение към децата и в семействата си.

Осъзнаването на значението на прекъснатия континуитет в обществения диалог за децата и в изграждането на съвременна обществена чувствителност към тях,означава и вглеждане в миналото.Този поглед не бива да е еднопосочен.Това което е постигнато от социалната политика и социалното дело на държавата,не може да се замени от благотворителни организации.Нито пък социалната политика е действена без да разчита на живата инициатива на гражданите,на тяхната потребност от организирани прояви за различните групи и нуждаещи се.Такива групи има винаги,дори в най-добре организираните общества.

Както детското здравеопазване,така и социалната политика за деца,се институционализират в България в края на ХIХ и началото на ХХ век в тясна връзка с практика в Европа и с помощта на редица благотворителни инициативи.В средата на деветдесетте години на ХIХ век в Александровската болница София се създава детски сектор към Вътрешното отделение.През 1905г. Детския сектор в София се преустройва под ръководството на основателя на българската педиатрия проф. Стефан Ватев в детско отделение.През същата година е създаден и първият детски санаториум във Варна.

Създаването на детски заведения: отделение и по-късно на детска клиника и санаториум за деца не е чисто административен акт на отделяне от здравни грижи за възрастните.Така се поставя началото на по-систематично внимание и изследвания върху детското здраве и детските болести у нас.
Засилена обществена "видимост" на децата в детски градини и особено в училищата както и по-системните лекарски наблюдения над тях в едно с въздействието на европейската практика съдействат в първите години на ХХ век българското общество да "открие" детската смъртност като социален проблем.Парламентарните дебати върху проектозаконите за женския труд също концентрират вниманието към децата като обект на обществен интерес.Във връзка със закона за детския и женски труд,приет през 1905г. ,се появява и необходимостта да се дефинира детската възраст,както и да се диференцира тя в зависимост от допускането в законодателството на детски труд в определени възрастови групи.

Първите стъпки на държавните грижи за детското развитие и здраве се появяват успоредно с прехода на обществената благотворителност за деца към по-системна дейност.Тя надхвърля рамките на отделните прояви на милосърдие и добива по-организиран характер.Дълго време след Освобождението обществената благотворителност за децата е изпълнена от просветителския дух на Възраждането и образователния идеализъм на ХIХ век и е обърната преди всичко към подпомагане на бедни деца - момичета и момчета да продължат да учат.Едва в самия край на ХIХ век у нас възникват първите дружества - дело на учители,които специално си поставят за цел устройване на безплатни трапезарии за бедните ученици.Тези трапезарии се отличават от традиционните милосърдни форми по отношение на бедните деца.Те съдействат за проучванията на храненето на учениците,изнасят своите наблюдения и разпространяват нормите на здравословното хранене на децата.Създава се мост между професионалната компетентност и познания и обществената благотворителност.

Отделни женски,християнски и други религиозни дружества също организират трапезарии,приюти за сираци,детски градини,професионални училища.С благотворителни инициативи за деца се отличават доста общини в България ( Варна;Пловдив;Велико Търново и т.н.) . През 1900 година по инициатива на създаденото от софийски граждани дружество "Евдокия" са открити първите детски ясли за изоставени деца в София.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Влияние на социалната педагогика върху училищната практика и социалното дело в България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.