Увреждане на слуха


Категория на документа: Педагогика


При нарушение на слуховият анализатор обикновено се поставят две общи диагнози: глухота и слабо чуване.Като условна граница между тях се приема загуба на 80dB.Глухотата е състояние на лицата да възприемат ре при липса на слухова остатъчност, слабото чуване представлява понижение на функцията на слуховият анализатор. Глухотатат се наблюдава във всички съвременни общества,обаче сведенията за нея датират още от първите цивилизовани общности на Египет и Месопотамия, което свидетелства, че тя вероятно е съществувала през цялата човешка история. Глухотатат вродена или придобита,не е ограничена в определени расови групи или типове на социалната структура.За глухота говорим,когато се реагира на изключително силни звукови дразнения.По тази причина овладяването на речта по естествен път е изключително трудна.Устната реч се възприема не чрез слуховата,а чрез зрителната модалност,с допълнително участие на тактилно-вибрационните усещания,кожните усещания и жестомимичната реч. Всички процедури за измерване на слуха целят установяването на две основни свойства на звука-неговата сила и височина.Силата на звука се измерва в децибели (dB).Нормален слух е на лице когато човек чува от 0 до 110-120dB. Силата на звука от 0 dB се нарича минимален праг на слуха,а звука със сила от 120dB предизвиква болка в ухото и бива наричан праг на дискомфорта.Човешкото ухо възприема звук в един относително широк честотен диапазон от 12-14Hz до 18-22000 Hz.Ако височината на звука е под 12Hz,говорим за инфразвук и човек не го чува,а усеща лек допир или натиск в ухото.Съответно звук с височина 22000 Hz се нарича ултразвук и той въобще на бива улавян от човешкото ухо.За правилното развитие на детето е необходимо добре запазен слух.Ухото е много деликатен орган.Слухът започва да намалява след 25 год. възраст,но това не се забелязва от хората.При изследването на непълноцения слух на хората се откриват интересни факти:
- Ако слуховозатрудненият е обърнат с лице към говорещия, той има възможност да възприема много по-голямо количество думи,отколкото ако застане с гръб към него;
- Ако същият слуховозатръднен слуша разказ с познато или достъпно съдържание,той в общи линии долавя смисъла на текста,като се затруднява само във възприемането на непознатите или неочаквани за него думи или словосъчетания.
Слабочуващите деца,макар и по-късно от чуващите,овладяват по естествен пътна на различно качествено равнище устната реч.
Въз основа степента на слуховите увреждания лицата със слухови нарушения се делят на следните групи:
- Деца със социално адекватен слух: при тях има чуваемост от 0 до 3dB;
- Практически глухи:от 60 до 80 dB;
- Слабочуващи: чуваемост от 30 до 50dB;
- Глухи : чуваемост над 80dB.
Рискови фактори за загубата на слухa
Факторите, които увеличават шанса за развитие на глухота, са:
* Преждевременно раждане
* Напреднала възраст при загуба на слуха, свързана със остаряването
* Прием на ототоксични лекарства
* Излагане на силен и постоянен шум
Симптоми на глухотата:
В повечето случаи загубата на слуха се развива постепенно, но може и да се появи внезапно. Най-честите симптоми са:
* Трудности в чуването на звуци
* Шум в ушите
* Замаяност
* Болка в ухото при инфекциозни заболявания
* Чувство на запълненост на ухото
Симптомите у кърмачета и малки деца се различават от тези при възрастни и според възрастта на детето са:
* От 1-вия до 4-тия месец: Липса на реакция на звуци и гласове
* От 4-тия до 8-мия месец:
o Липса на интерес в музикалните играчки
o Липса на първи признаци на вербализация като издаване на звуци и гукане
* От 8-мия до 12-тия месец: бебето не разпознава името си
* От 12-тия до 16-тия месец: липса на говор
Слабочуващият възрастен човек използва наличието на своите слухови остатъци в речевото общуване.Различно е положението на малкото дете,получило увреждане на слуха в дородова или много ранна детска възраст.В този случай слухът е необходим не за реализация на общуването,а за усвояване на първите звукови думи и словосъчетания,влизащи в състава на устната реч.Ако детето не може да чува достатъчно ясно,точно и често елементите на речта,то повтарящите се думи всеки път се вазприемат по-различно от предишния,което пречи за осъществяването на трайна връзка между тях и предметите,които обозначават.Това пречи на детето да усвоява знанието на думите, следователно да формира своя пасивен речник.Още по-трудно за слабочуващото дете е да се научи да изговаря звуковете и думите.В норма детето усвоява произношението по слухово подражание. Слабочуващото дете не може самостоятелно да овладее начина за правилното възпроизвеждане на звуковете.За слабочуващото дете е също така трудно да натрупа речников запас и да усвои граматическият строеж на езика.
За нуждите на обучението птрофесионалистите използват и друга класификация.Тук слуховите увреждания се делят на:вродени и придобити.При обучението на децата със слухови нарушения се използват мимикожестовата реч,което най-общо означава 1 жест- 1 дума и 1жест- 1 буква.Благодарение на специалистите тези деца овладяват устната реч.В процеса на обучение използването на жестомимичната реч и дактил,при правилен подход подпомага овладяването на словестния език.Мисленето при децата със слухови нарушения се забавя продължително,преходът от нагледно-действено към словестно-логическо мислене.Наблюдава се недостатъчна гъвкавост и подвижност на мисленети,поради по-късното овладяване на анализи на общите признаци.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Увреждане на слуха 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.