Управление на образованието


Категория на документа: Педагогика


* Баланс между стремежа към надмощие и зависимост.
* Поведение, което изцяло социално приемливо.

Личностните качества и черти на директора оказват значение върху ефективността на неговия мениджмънт. Според Сирил Паркинсън изискванията към качествата на ръководителя са следните:

На първо място е въображението, което позволява на управляващия да има ясна представа за това, как ще изглежда крайния резултат от действията му в бъдеще. На второ място следва компетентността, определяща стратегията и тактиката за постигане на целта. На трето място- организаторските способности. На четвърто - решителността, произтичаща от осъзнаването на преследваната цел в рамките на възможното и от увереността в нейното постигане. На пето място е изискването за безкомпромисност. На следващо шесто място е привлекателността и личното обаяние на ръководителя и неговия магнетизъм.

Американския професор Уорън Бенис, автор на много книги в областта на лидерството и планирането е изследвал деветдесет изтъкнати ръководители и техните подчинени, за да определи четири общи черти и способности, които ръководителите трябва да притежават и да развиват у себе си. Това са управление на вниманието, управление на знанието, управление на доверието и самоуправление. Според него директорът на училище трябва да има обществен ангажимент към ученето на всички членове на училищната общност; трябва да вярва в правото на всички ученици да учат и да бъдат обучавани ефективно; да демонстрира личен ентусиазъм и ангажираност към всеки аспект на процеса на учене; да има смелостта да оказва противодействие на слабата успеваемост и носи отговорност за предоставяне и получаване на обратна връзка; да има ангажимент за повишаването на стандартите, засягащи всички членове на общността; да демонстрира лично разбиране на принципите и практиката на ефективното учене и преподаване; да демонстрира и формулира високи очаквания; да отделя време за насърчаване, оценяване и преосмисляне на практиките в класните стая, мониторинг. Мониторингът е една от основните управленски функции, заемащ важно място в повишаване ефективността и качеството на управленската дейност. Това е една сравнително нова сфера в управлението на образованието и училището, осигуряваща неговото информационно обслужване, доставянето на обективна, своевременна и целенасочена обратна информация на основата, на която се разработват и взимат управленски решения. Макар, че често се отъждествява с понятието контрол, мониторингът има своя специфика, изразяваща се в събиране , съхранение и обработка на информация за дейността на педагогическата система.Той е постоянно и дългосрочно стандартизирано наблюдение и контрол върху резултатите от дейността в образованието, осигуряващ обективна и обратна информация. На базата на тази информация се осъществява диагностика и се вземат управленски решения за повишаване качеството и ефективността на учебно-възпитателната работа. Няма организация, която да изключва контрола като една от най-ефективните средства за просперитет на системата. В образователната система той се осъществява на няколко равнища. Първо като контрол и оценяване от учителя на подготовка на учениците по отделните учебни предмети. На второ място като контрол и оценяване педагогическата дейност на учителя. На следващо място като контрол и оценяване на дейността на образователната система в общината от органите които я ръководят, както и ефективността на цялата образователна система. Технологията на провеждане на контролната дейност е сложна и отговорна задача. Получаването на обратна връзка от ръководителя, както при успешно, така и при неуспешно справяне със задачите в работата дава яснота за вложения педагогически труд, но прекаленият надзор и липсата на свобода причинява емоционално изтощение и напрежение. Затова в центъра на професионално-личностния профил на директора се разполагат три тенденции, които формират неговото ядро:
1. Общителност - изразяваща се в потребността от социални контакти , склонност към доверие, отзивчивост, доброжелателност и себеотдаване.
2. Баланс - равновесие между двата противоположни стремежа в отношенията с другите - стремеж към надмощие и подчинение. Уравновесяването между двата полюса означава оптимално развити лидерски качества.
3. Подчертан стремеж към поведение, което изцяло се придържа към социално приемливите образци, норми и стериотипи.
4. Организаторски потенциал, осигуряващ реализирането на системата от отношения на директора с училищната общност и социалната среда.
5. Комуникативна компетентност, социални нагласи, ценностни ориентации и личностни качества подпомагащи реализирането на организаторския потенциал.

Във връзка с това искам да обобщя, че към съвременните ръководители на образователно-възпитателните институции се предявяват следните групи изисквания:
* висок професионализъм
* делови качества
* организаторски умения
* личностни качества
* интелектуални и аналитични способности
* устойчива психика
* умение за самоконтрол
* емоционална устойчивост
* лидерски качества
* умения за работа с хора и създаване на екип
* способности да активизира другите
* оперативност при вземане на решения
* самочувствие
* авторитет

Към всички тези изисквания бих добавила и безпристрастност, коректност, прагматичност, креативност и висока обща култура.

Според мен такива качества трябва да притежават не само ръководните органи на управление в образователната система, но и всеки един човек работещ и общуващ с деца , за да имаме образование, което да вдъхновява и стимулира критичното мислене, задаването на въпроси и търсенето на отговори. Образование, което да мотивира младите хора да повярват в себе си, в способностите си, да мечтаят смело за да заемат своето достойно място в обществото. Всичко това се дължи, както на отговорното управление на образованието в лицето на директорите, така и на добрата и съвместна работа на всички нас - вдъхновяващи учители и отговорни родители.

??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Управление на образованието 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.