Терапия с глина: средство за изотерапия и трудотерапия


Категория на документа: Педагогика


Терапия с глина:
средство за изотерапия и трудотерапия

Глината се явява прекрасен материал за трудотерапия и арт терапия. Днешното поколение е отраснало с пластилина, но за характера на терапевтичното действие по добрия материал е глината. Ако пластилина обикновено е твърд, глината може да бъде такава, каквато ни е нужна или мека и разкаляна, ако сме прибавили твърде много вода, или твърда и ронлива, ако водата не е достатъчно. Водата се смесва с глината с омесване с ръце, което дава допълнително психотерапевтично въздействие: тя успокоява. Изцапаното с глина се почиства лесно: от повърхностите с мокра кърпа, от ръцете с вода, ако е зацапана дреха след като изсъхне се изтрива с четка.

Работата с глина е вълшебно универсално психотерапевтично средство за хора с най-разнообразни проблеми. Агресивните възрастни или деца при работа с глина могат да дадат изход на своята агресия. Други, които изпитват чувство на неувереност и страх, при занимания с моделиране с глина, добиват чувство за контрол владеене на психиката си.
Защо се получава така? " Глината е материал, който лесно се обработва и за това не са нужни специални правила и умения. В случай на грешка лесно се поправя и продължителността на обработка може да бъде дълга във времето. Благотворно се отразява на деца, които изпитват потребност от повишаване на самочувствието при самооценката, повишава се увереността в "АЗ" - а, при процесите на използване на глината", пише Вайолет Оклендер. По наблюдения на В. Оклендер, деца с бъбриво поведение работата с глина им помага да се избавят от излишната бъбривост, а при деца със задръжки в речевото развитие се стимулира словесното изразяване на своите емоции.

Глината е основен природен материал, много разпостранен в природата. Добива се като изкопаем материал и е в различни цветове - червена, бяла, сива и др. като техническа суровина се дели на строителна, керамична, огнеупорна, каолинова и др. специални. В зависимост от количеството на примеси - пясък, камъчета и др. се окачествява като - мазна и бедна. Изпечена на температура над 1200 градуса, се получава теракота във вид на тухли, керемиди, битови предмети, грънчарски и порцеланови предмети.
Важно технологично качество е нейната пластичност, поради което тя се деформира и запазва придадената и форма. Моделирането е основния способ за работа с глина.

В трудотерапията обработката на изделия от глина развиват следните качества: развиване на сръчност при изпълнението на различни операции, развиване на връзка между наблюдение и действие, между втората и първа сигнална система, умение за организация на работното място и планиране на трудовите процеси. Основни работни умения, които се увладяват са: овалване, изтегляне, вдлъбване, наслагване, отнемане, смесване, прищипване, рязане, заглаждане, пробиване. Допълнителни операции са изсушаване и изпичане в керамични пещи, боядисване с минерални или темперни бои, боядисване с "ангоба" за получаване на глечосани произведения с различни цветове, лакиране и парафиниране на неизпечени произведения. Основни инструменти за ръчна работа са: стеки - ножове дървени, пластмасови или метални; шпакли за заглаждане, подложни дъски, въртящи се скулптурни стативи, телени скелети на фигурите ако са по-големи от 15 см. Или са с по-сложна конструкция - обикновено са заковани върху статива или подложната дъска. Освен обемни и релефни фигури, за терапия се използва работа с грънчарско колело и изработване на разлечни видове грънци: вази, гърнета, чинии, стомни.
Начини за обработка и окачествяване на глината. За да се запази пластичността на глината и да се предпази от напукване и бързо изсъхване по време на работа е необходимо да се поддържа постоянно влажна. Това става като след работа изделието което се изработва се покрива с мокри кърпи и найлон.

При работа е много важно глината да е достатъчно пластична, втвърдената глина се размеква чрез омесване с мокри ръце, меката глина се меси продължително със сухи ръце докато престане да се размазва по ръцете. Проверка на твърдостта става по няколко начина, от парче глина се изтегля цилиндърче дълго 10 см. Дебело 2 см. Твърдата глина при моделирането се пука, а много меката се размазва върху дланите. Нормална твърдост има, когато свободния край на хоризонтално поставеното цилиндърче се запази равно, без да се извие надолу. Друг начин е върху моделирана топка да се натисне с палец, ако върху него се залепва частици от глината и отпечатаците се сливат глината е мека, ако не се забелязват е твърда, подходящата твърдост се получава, когато отпечатъкът е ясен и палецът е чист.
Основни умения при работа с моделиране на кръгла пластика. Изработването на различни фигури става чрез спазването на редица изисквания за постигане на правилна и точна форма на модела: спазване на съотношението на размерите е формата на фигурата и отделните и части, спазване на технологическия процес при работа с материяала /глината/, качество на дизайна на фигурата. Като основа на моделирането на предметите лежат определени геометрични фигури - кълбо, цилиндър, конус, куб, паралелепипед, призма, пирамида и др. за оформяне на фигурите се използват различни придружаващи операции: овалване, изтегляне, вдлъбване, наслагване, отнемане, смесване, прищипване, рязане, заглаждане, пробиване.
Моделиране на кълбо, извършва се чрез овалване на къс глина между дланите на ръцете. Ръцете се поставят хоризонтално и се движат в кръгови движения около глинената кълбовидна форма. От оформеното кълбо с помоща на нож или с почуквания върху него, от шест страни, се получава куб.

Моделиране на цилиндър, ръцете са в хоризонтално положение и движението върху глината се извършва праволинейно напред назад, получената цилиндрична форма се оформя с нож за основите. Тънки цилиндрични форми се източват върху дъската посредством праволинейни движения с ръка. От тази форма чрез изрязване или почукване се правят паралелепипед или призма.
Моделиране на конус, ръцете са във вертикално положение и се движат праволинейно напред назад. Долната част на дланите е приближена, а горната широко отворена. Основата му се оформя с нож или се причуква. От тази форма чрез изрязване се получава пирамида.
При моделирането на релефни форми върху глинена плочка се използват операции гравиране, напластяване /прибавяне/ на глина, отнемани /изрязване/, декориране заглаждане според вида на релефната форма. Релефите биват два вида - с ниски плостко изпъкнали образи /барелефи/ и с високо изпъкнали форми над основата /орелефи/.
При барелефите изображенията са ниски и се обработват с операциите гравиране, отнемане и декориране.

При орелефите образите са близки до кръглата фигура и предпочитаните операции са напластяване, заглаждане.
Препоръчително е да се започва с моделиране на по-прости по форма предмети, взети от околната действителност: плодове, зеленчуци, битови форми /чиния, чаша, саксия и др. / , като се преминава към по сложни по форма модели - птици, животни /риба, петел, кокошка, зайче, катерица, куче, кон и др. /. Добре е да се избират модели за моделиране от натура или след предварително наблюдение. По възможност работещите да бъдат ориентирани към изработване на единични фигури или най-много две, да се отбягва изобразяване на околната обстановка. Важно е да се отбягват технически трудни за моделиране части - тънки стърчащи пръчки, развяти кърпи, отворени пръсти и др. изработване на декоративни фигури като вази, маски, разтителни и животински орнаменти спомага за повишаването на техническите умения и сръчност на работещите.
Всички форми за моделиране трябва да се съобразят с техническата сложност и умения на обучаващите се. При поставяне на задачата за моделиране трябва да се подходи дидактично с проведено наблюдение, демонстрация, разглеждане на модели, схеми, репродукции. Правилния ред за построяване на фигурата е да се изхожда от общата форма, пропорции на отделните части и тогава да се преминава към детайлите на фигурата. След натрупването на глината се пристъпва към намиране на отделните части в пространството - триизмерно, в дълбочина. Дълбочината при моделирането играе голяма роля за предаване на обема изражението и състоянието на фигурите.
За да се възприеме естетически и оцени една моделирана пластична форма трябва да се имат предвид изразните средства, които характеризират изображението:

Положението на фигурата в пространството;
1. Предаване на нейните движения;
2. Позата; жеста;
3. Светлосянъчната моделировка;
4. Изразителната релефност на формата;
5. Фактурата на моделирането и обработката на материала;
6. Архитектоничната организация на обемите;
7. Зрителния ефект на масата /на пластиката/;
8. Равновесното отношение на формите;
9. Удачните пропорции;
10. Специфичния характер на силуета

Специфика и технология при моделиране на прости по форма модели с глина.
Модели на плодове и зеленчуци: използват се подходящи похвати - овалване /за обли форми/, разточване /за цилиндрични и конусовидни форми/, изостряне и изтегляне, вдлъбване, за да се придаде специфичната характеристика на модела, точкуване, гравиране, налепване и декориране, за да се предадат характерни белези на изобразявания модел.

Моделиране на битови предмети: чаша, чиния, купа се използват два похвата.

1. Чрез овалване, сплескване и вдлъбване на подходящо по големина парче глина, след като се заглади с влажна кърпа, за украса се препоръчва да се използва точкуване, гравиране, налепване на декоративни елементи, залепването на дръжки да става върху предварително намокрено и надраскано с остър предмет място.

2. Чрез използването на предварително разточени "шнурове" или "пръчици" от глина. Върху подложна дъска се поставя дъно от сплескано топче глина за дъно и около него се издига корпуса на изделието като се навиват спираловидно нагоре предварително разточени глинени шнурове. За по-добра подредба на навивките се уплътнява с малки топчета глина. Накрая формата се заглажда с ланцета или друг подходящ инструмент, и мокра кърпа за по-финно изглаждане на формата, след това може да се апликира с декоративни елементи, или да се гравира, точкува или комбинирано украсяване.

Моделиране на рибка: чрез разточване на цилиндър се преминава към източване на предната част от фигурата, за опашката се използва похвата прищипване, за да се постигне характерната форма се сплесква и оформя силуета на тялото на рибката, прилепваме характерните перки, декорират се чрез налепване, гравиране и точкуване характерни украси на тялото на рибката.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Терапия с глина: средство за изотерапия и трудотерапия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.