Теория на възпитанието


Категория на документа: Педагогика


Според А.Г.Ковалев "самовъзпитанието е съзнателна работа на личността върху себе си с цел да се формират положителни свойства, които отговарят на обществените изисквания и на личния план за развитие и отстраняване на недостатъците.". Д.Денев търди,че самовъзпитанието е само една от страните на възпитателния процес.А според Г.Хрусанов самовъзпитанието означава съзнателно саморазвитие на личността,самостоятелно управление на поведението,проява на волеви усилия,развитие на личните способности и дарования.

Анализът на различните становища показва,че повечето автори свързват същността на самовъзпитанието със самостоятелната работа на личността с цел собственото си усъвършенстване.Едни автори приемат, че усъвършенстването е свързано само с положителното развитие, а други- с положителното и отрицателното развитие на личността. Изясняването на понятието "самовъзпитание" налага съпоставянето му с други,близки на него понятия като "саморазвитие", "самоусъвършенстване", "възпитание", "страни на възпитанието".Развитието и саморазвитието са единство от противоположности.Със саморазвитието е свързано усъвършенстването и самоусъвършенстването на личността.

Условията за възникване потребност от самовъзпитание могат да се квалифицират в две групи:

а)Външни: материални и културни условия на живот, реални отношения и взаимоотношения между хората, мнение на колектива,нравствена просвета,съревнование,единство и съгласуваност на педагогически действия и изисквания- основа за формиране на взискателност на човека към себе си.

б)Вътрешни: самосъзнание, повишен интерес към психическия ,вътрешен свят на човека, към парливите въпроси на морала,любовта и семейството,социалните отношения,обществения живот и бъдеща професия,самооценка и стремеж към самоутвърждаване,инициатива и самостоятелност и др.

Самовъзпитанието възниква на определена степен на възпитание на личността и в този смисъл то е предпоставка за възникването на самовъзпитанието.Самовъзпитанието е висша степен на проявление на възпитанието. Възпитанието и самовъзпитанието са свързани с усъвършенстването и самоусъвършенстването на възпитателния облик на личността.Авторите, които приемат самовъзпитанието като страна на възпитанието, не предлагат научни аргументи в подкрепа на това становище.Следователно самовъзпитанието е съзнателен процес на самостоятелно прогресивно изменение и усъвършенстване на възпитателния облик на личността в съответствие с възпитателния идеал на личността.

Етапи на самовъзпитанието: Д.Денев разграничава три основни етапа /съобразно изискванията на личността към себе си/- преобладаващи изисквания в съответствие със собствените интереси, преобладаващи изисквания съобразно интересите на микросредата, преобладаващи изисквания съобразно интересите на макросредата. В зависимост от степента на собствените усилия за самоусъвършенстване, могат да се разграничат три основни етапа на самовъзпитание, а именно:

Първи етап: Това е времето от възникването на собственото "аз" у детето до възникването на критично отношение у него към заобикалящите го и към себе си относно положителните и отрицателните характеристики.Това е етапът от началото на подражание на детето на определени постъпки на заобикалящите го възрастни, които детето харесва и желае да притежава.

Втори етап: Това е времето, през коета у детето се пробужда критично отношение към себе си и другите, към техните качества, мнения, оценки, постъпки.Това е етап на цялостно осъзнаване, осмисляне, критично отнасяне към приетите идеали и целенасочено подражание на определени образци на поведение.

Трети етап: Това е времето, когато личността не само критично преценява и възприема образци за усъвършенстване на своя възпитателен облик, но вече си поставя сама цели, планира, организира и контролира тяхното постигане. Самовъзпитанието е процес строго индивидуален.Това дава основание да се говори само за индивидуална форма на самовъзпитание.

Средства за самовъзпитание: Л.И.Рувински и А.Я.Арет сочат като средства на самовъзпитанието самопринуждението, самопреодоляването, самоподчинението, самозаповедта, самоуговарянето, самовнушението, самонаказанието, самоопрощението, самоубеждението, самоутешението, самоинструктирането, самонапомнянето и самоконтрола.

6. Възпитанието и обучението като фактори за развитието :

Невъзможно е да си представим успешното социално развнтие на човека без възпитанието и обучението. Наследствеността и соцналната среда активно си взаимодействуват стихийно и целенасочено. И менно възпитанието и обучението оснгуряват целенасоченото социализиране на човека. "Процесът на социализацията е съществувал много преди да се появят организираните форми на възпитанието. Появата обаче на организираното обществено възпитание и обучеиие на подрастващите не означава, че процесът на социализацията е престанал да съществува. Организираното възпитание и обучение представлява само качествеи скок във формите за реалнзиране на социализацията". Заедно с възпитанието и обучението действуват множество фактори за социализация на личността. Р .С. Шадури разграничава две зони на педагогическо въздействие - зона на образователната система, в която се осъществява организирано интензивно възпнтание и обучение, и зона на формирането на личността, извън интензивното възпитание и обучение. И в двете зони се проявява специфично взаимодействиe между социализацията, възпитанието и обучението. Възпитанието и обучението са фактори за целенасочено влияние на развитието на човека. Именно целенасочените взаимодействия на личността в процесите на възпитание и обучение реализират водещата роля в развитието. Естествено, възпитанието и обучението постигат своите цели най- добре, когато "се съгласуват с вътрешните закоии на разпитието на детето". Обучението и възпитанието са водещ фактор на развитието на личностт. Именно изследванията на Л. С. Виготски, А. Р. Лурия, В. Н. Колбановски и др. убедително разкриха решаващата роля на възпитанието и обучението за развитието на детската личност. Необходимо е да се отчита не само влиянието на биологичното и социалното върху развитието на личността, но и влиянието им върху самия процес на възпитание, т.е. природното и биологичното начало в процеса на възпитанието. Възпитанието и обучението могат да "водят" развитието на детето при условия, че се държи строга сметка за наследствените му възможности и възможностите на социалиото обкръжение.

В миналото и днес се правят опити да се биологизира възпитанието, да се представи то като явление общо за човека и животните - Летурно, Монро, И. Илич, Дж. Килпатрик, Е. Раймер и др. Така, френският социолог Летурно счита възпитанието за присъщо не само на човека, но и на безгръбначните животни. Летурно слага знак за равенство между социалното явление "възпитание" и инстинктнвната дейност у животните. Американският педагог Монро поставя знак за paвенство между възпитанието и подражанието у животните. Възпитанието се разглежда от него като психично явление общо за човека и животните.

И докато Дж. Дъюн вижда смисълът на възпитанието във формирането на инстинктите на човека, английският педагог Р. С. Питърс счита, че "възпитанието е формиране на желаното,,. Желаното според Р. С. Питърс е непознаваемо. Критикувайки опитите за биологизация на обучението и възпитанието, френският педагог П. Жюкен сочи, че нито същността на човека, нито процесите на възпитание и обучение могат да бъдат сведени до инстинктите, до онаследяване на условни рефлекси, до вроден индивидуален опит на човека.

Възпитанието и обучението са социални феномени. За разлика от малките на животните, у детето няма предварително заложени предопределящи генетични модели на развитието. Ръководната роля на възпитанието и обучението в развитието няма нищо общо с опитите да се преувеличават възможностите на възпитанието и обучението и да се пренебрегва ролята на наследствеността и средата. В миналото К.А. Хелвеций защитаваше възгледа, че "възпитанието прави всичко", а Д. Дидро - че "възпитанието може много".

Възпитанието и обучението "водят" развитието на детето, те са определящи фактори на неговото развитие, но не го предопределят. Наследствеността и средата в определена степен също са определящи (и предопределящи), но не ръководят развитието. Възпитанието и обученнето имат ярко изразен развиващ характер.

Сред основните човешки дейности, обуславя щи развитието на личността, са играта, учението и трудът. Отдавна е известна ролята на трудовата дейност за отделянето на човека от маймуната, за типично човешкото развитие. Трудно е обаче да си представим бързия прогрес в развитието на човека, обусловен от труда, учението, играта, без образователната и възпитателната дейности в обществото. Вярно е, че играта повече е свързана с ранното детство, учението - с по-късното детство и юношеството, а трудът - с възрастните. Играта и учението обаче са своеобразна форма на подготовка на детето за труд. В играта детето се учи и труди, в ученето - играе и се труди, а трудът е не само форма на произвеждане на блага, но и форма на учене и игра. За да могат играта, ученето, трудът да влияят целенасочено на развитието на човека, те трябва да се свържат с възпитателната и образователната дейности. Затова като основни дейности за развитието на човека следва да разглеждаме ученето, играта, труда, възпитаннето, обучението.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА :

1.Белова, М., Г. Димитрова, Н. Бояджиева, Кл. Сапунджиева. Теоретични основи на възпитанието. С. 1997.
2. Георгиев, Л. За смисъла, принципите и методите на възпитанието - Педагогика, 1993.
3.Жекова, Ст. Психология на педагогическите взаимодействия. С., 1989.
4.Петров,П. Педагогическото общуване. Р.,2009.
5.Радев, Пл. Същност и техники на ученето и преподаването. Пловдив., 1997.
6.Интернет.

??

??

??




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теория на възпитанието 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.