Теория на възпитанието


Категория на документа: Педагогика


В науката съществуват различни възгледи за взаимовръзката между биологичното и социалното в развитието на човека. Още в древността Платон прави опит да обоснове предопределеността на развитието от висшата ндея. В зората на капитализма се обосновават възгледите, че развитието на човека е плод на възпитанието (А. К. Хелвеций), плод на средата (Д. Лок), резултат на обстоятелствата и възпитанието (Д. Дидро).

Признаването обусловеността на развитието от три основни фактори все още не означава цялостно изясняване на въпроса.

Така от научна гледна точка, се очертаха два основни възгледа:

а) новороденото е животно или полуживотно, а всичко човешко (социално) се появява след раждането;

б) човекът по начало е социално същество, а биологичното в него не играе определяща роля.

А.В. Брушлински сочи, че в съвременната наука широко са представени два основни подхода към проблема "биологично-социално". Първият защитава гледището, че "самата природа на човека е продукт на историята", т.е. социалното опосредствува, развива природиото у човека. Вторият подход защитава възгледа че "биологичното - това не е социално, а социалното - това не е бнологично", т.е. връзката между социалното и биологичното се изключва. Явно е, че всеки опит да се абсолютизира противопоставянето на социалното и биологичното затруднява разкриването на връзката между тях. Според С. Л. Рубинщайн съществува тясна връзка между съотношението на вътрешното и външното в развитието на човека - колкото повече човек се издига над другите животни, толкова по- голям е относителният дял на вътрешните условия по отношение на външните. Взаимодействието на социалното и биологичното в човека е на принципа, че·по- простата форма на движение на материята - биологическата - еволюционна е основа за възникване на висшата, в дадения случай - обществената. К. К. Платонов разграничава три вълни в опитите за биологизация на психолого-педагогическите науки в периода 1950 г. - 1962 г. Това е периодa, когато в основата на психолого-педагогическите науки поставиха учението за условните рефлекси. "Обстоятелството, че ние признаваме водещата роля на обществената среда в пснхическото развнтне на човека, съвсем не означава, че трябва да се пренебрегва зиачението на природата". В същото време не трябва да се подменя анализът на социалните явления с биологическите аналогии. Но противопоставянето на биологичното и социалното, както сочат фактите, утвърждава неправилния възглед, че човекът господствува над природата, подчинявайки я.

Тезата, че човек не се ражда личност, а става личност след раждането е пораждала и продължава да поражда противоречиви възгледи за взаимовръзката на биологичното и социалното в развитието на човека. Е. Иленков твърди, че "предоставен сам на себе си, организмът на детето така и би останал чисто биологически организъм - животински.

Процесът на възникване на личността излиза като процес на преобразуване на биологически дадения материал със силите на социалната действителност ...

"Социализира се" не личността, а нейното естествено-природно тяло на новороденото, на което още само предстои да се превърне в личност в процеса на тази "социализация", т.е. личността още трябва да възникне. И актът на нейното раждане не съвпада нито по време, нито по същество с акта на раждането на човешкото тяло, с деня на физическото появяване на човека на света" . Становището на Е. Иленков се подкрепя и от други автори (В. Давидов, А. Н. Леонтиев и др.), макар и с оттенъци. "Това, което непосредствено определя развитието на психиката на детето - пише Л .Н. Леонтиев, - това е самият негов живот. Становището на Е. Иленков трудно може да се съгласува с данните от изследванията на Н. И. Ладигина - Котс - "опитите по възпитанието на деца на маймуна в еднакви условия с дете показват, че децата на маймуната не придобиват нито едно психическо качество, свойствено на човека. Следователно, социалните дейности, сами по себе си, без биологична даденост, не обуславят развитието на личностните качества на човека. Данните за деца, попаднали в най-ранна възраст сред дивите животни, сочат отсъствието на предопределеност в социалното развитие на човека. Новороденото е биосоциално същество, "което носи в себе си определена "генетична информация", която в известна степен предопределя неговите способности, наклонности, характера на избирателността в реакциите по отнощение на вънщните въздействия. Социалността на детето при раждането се състои в това, че детето наследява генетична програма, която е естествена основа за развитие на неговите общочовещки и индивидуални заложби. Само така можем да разберем думите на Б .Г. Ананиев, че "индивидуалното развитие на човека, както и на всеки друг организъм, е онтогенезис със заложена в нея филогенетична програма". Съвременната генетика излиза от схващането, че новороденото човешко същество "притежава човешки мозък, тип конституция и други морфо-физиологически особености, които са възникнали в процеса на социализираната еволюция на неговите предци. Новороденото е най-безпомощното същество сред всички животински видове, отсъствието на тясно генетическо програмиране, създаващо изходна неопределеност, заключава в себе си огромни възможности за бъдещето на онтогенезиса.

Новороденото човешко същество е способно за социално развитие и благодарение на "социализацията" то "усвоява социално-историческия опит на предшествуващите поколения, става възрастен, т.е. социално зрял човек. Социалната същност на човека е представена от надбиологическата му сфера. Развитието на социалната същност на човека при всяко поколение се извършва като че ли отново, щом детето влезе в общуване с другите хора. При пораждане на генетнчната програма се предизвнква несъответствие между социалните потребности и биологическите възможности на личността. Обаче "конкретната система от връзки в мозъка на човека, възникваща при анализа на явленията и събитията от външния свят, не може да бъде предварително записана в неговите гени; у всеки човек тя се натрупва отново под влияние на опита и възпитанието. На различните етапи на индивидуалното развитие.на човека съществува определена степен на необратимост на развитието.

Взаимовръзката "биологично-социално" има за своя основа взаимовръзката на генетичната и социалната програми на развитието на човека. Първата предава по наследство биологичните свойства и качества чрез записаната в гените информация, Втората съдържа социалният опит на поколенията, влиянията на средата. Взаимовръзката между двете програми обуславя възникването на "трета", цялостна програма на индивида, онтогенетически формирана и социално детерминирана от обективните обстоятелства. Процесът на предаване на социалната програма Н. П. Дубинин означава като "социално-онаследяване", което включва в себе си приемственост, предаване и усвояване на социалния опит на миналите поколения. Неравномерни са темповете на биологичното и социалното в развитието на човека - периоди на засилено развитие се сменят с периоди на забавяне и обратно. Процесът на социалното развитие на личността е детерминиран от нейния начин на. живот.

В процеса на развитието на личността социалното излиза във вид на комплекс от човешки взаимодействия, които тясно се преплитат с биологическите. Наследствени социални програми за поведението 'на личността обаче не съществуват.

Правени са много опити за периодизация на човешкото развитие. Обикновено в основите на тази периодизация се полагат закономерностите на физиологическото развитие, или различните степени на училището, или и двете заедно. ,, В най-общ вид се отделят такива възрастови етапи в живота на човека като предучилищна възrаст, училищна, юношеска и период на социалната зрелост - възрастност" . Принципите на отделяне на различните възрастови етапи и периоди е условен.

3. Наследствеността като фактор за развитието :

Още през 60-те години на миналия век немският философ и социолог Ф. А. Ланге прави опит за биологическо изясняване на социалните явления като под вежда под дарвиновия естественонаучен закон "борбата за съществуване" цялата обществена история, съгласувайки я с малтусовата теория за пренаселението. Бнологическата предопределеност в развитието на човека широко се разпространява и утвърждава от привържениците на бихевиоризма. Фройд прави опит да обясни реакциите на човека чрез подсъзнателното, инстинктите. Ламброзо считал престъпленията за биологически предопределени, а Дж. Дьюи и А. Комбс утвърждавали, че човек се ражда с готови потребности и емоции, които могат да се проявят и незначително изменят. Според А. Йенсен умствените способности на човека се определят на 80% гени и на 20% среда. Йенсен и неговите привърженици считали, че в човека генетически са запрограмирани две равнища на интелекта - асоциативен, като способност за просто заучаване, запомняне, и висш - концептуапен, като способност да се схваща концепция, проблем.

Понастоящем повечето от съвременните автори признават наличието на биологично и социално като единство на човека, но различно изясняват съотношението между тях. Важен принос в изясняването на природата на наследствеността имат изследванията на Г. Мендел, А. Вайсман, Хуго Де Фриз, Т. Морган. Откритието на Г. Мендел за наследяването на родителските признаци при граха, потвърждаването на това откритие от К. Коренс, Х. Де Фриз и Е. Чермак, довежда до разкриването на наследствеността като свойство на всяко живо същество. А. Вайсман, изучавайки изменчивостта на наследствеността, достига до идеята за съществуването на наследствено вещество, т.е. наследствеността има свои специфични материални носители. След публикуването на откритието на Г. Мендел за наследствеността, на А. Вайсман - предположението за наличието на наследствено вещество, на Хуго Де Фриз за мутациите, в средата на първата четвърт на ХХ век Т. Морган създава хромозомната теории за наследствеността, в която не само логически се обединяват законите, открити от Г. Мендел, А. Вайсман и Х. Де Фриз, но се утвърждава схващането, че хромозомите са структурни елементи на клетъчното ядро, а геннте - материалната основа на наследствеността. По-късните изследвания на генетици и биохимици не само потвърдиха откритието на Мендел - Вайсман - Де Фриз - Морган, но и доказаха, че във всяка клетка има химично вещество - дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК). Беше разшифрована структурата на молекулата на ДНК и конкретизирани представите за гените като материални носители на наследствената информация.

Биологическото у човека излиза в качеството на иеобходима предпоставка за развитието на неговите надбиологически свойства. "Генетическата програма на човека не е изгубила своето значение, обаче нейната роля съществено се е изменила: в процеса на еволюцията тази програма е придобила свойства, осигуряващи готовност на новороденото към следващото развитие в адекватни социални условия". Генетическата уникалност на всеки човек включва индивидуалните биологически различия като предпоставка за формирането на личността. Биологически хората са различни, притежават различни природни особености, проявяват различни склонности и черти на характера, възприемат различно едно и също възпитателно влияние. Всичко това обаче не означава, че генетически е записано отражението на формите на живот у човека. Анатомо-физиологическата структура на човека се определя от наследствеността. Биологическите свойства на човека обаче в хода на тяхното развитие са претърпели специфични изменения, биологична еволюция, която не е характерна за животните, а само за човека, при което естественият подбор е загубил за човека ролята на определяш фактор на прогреса (Н. П. Дубинин). Наследствеността не носи готови форми на поведение. Наследствената програма на човека осигурява продължаването на човешкия род. В човека до сега обаче не са открити по рождение да са заложени социални или асоциални програми на поведение. Хората се раждат свободни от морални ценности к представи.

4. Средата като фактор за развитието :

Повечето автори са единодушни относно ролята и значението на средата за развитието на човека. Всеки човек ежедневно изпитва влиянието на различни социални и природни явления, сам е участник в тях. Социалната среда е система от взаимосвързани отношения, в които е включен човек в процеса на своята дейност. "Под среда се разбира комплекс от всички външни условия, в които живее човек". Обикновено различават природна среда - съчетание от естествените условия за живот на човека, и, социална среда - съвкупност от условията му на живот в обществото. Средата е сложен комплекс от различни материални и идеални, естественн н идеологически взаимодействия на човека. Може да се говори за взаимодействие с природна (географска), социална и домашна среда. Понякога неоснователно се ограничава понятието "среда" само до "социална среда'. "В понятието "социална среда" влизат материалните условия на живот на обществото социалния и държавния строй, системата на производствените и обществените отношения. В "Педагогическая энциклопедия" е отбелязано, че "в понятието среда влизат социалните, културните, икономическите фактори и природните условия на живот на хората. Най-важна роля във формирането на подрастващото поколение играят социалните фактори ...". Следователно, понятието среда включва както външната, природна, географска среда на човека, така и социалните отношения.

В миналото има не малко опити да се преувеличава ролята на географската, социалната, семейната среда за развитието на личността. На основата на преувеличаване ролята на географската среда възникна геополитическата теория за неравноценността на расите и народите, населяващи наи-топлите или най- студените пояси на Земята. Цялата културна история на човечеството опровергава тази теория.

Според привържениците на социологизаторското направление хората се раждат еднакви - "чиста дъска" ("tabula rasa" - Д. Лок), и неравенството между тях се дължи на социалните условия на живот. Привържениците на крайното социологизаторско течение отричат ролята на наследствеността и преувеличават ролята на социалната среда. Колкото и силно да е влиянието на социалната среда, човекът не е пасивен неин продукт, а активно, преобразуващо същество, изменящо средата и себе си. Човекът, за разлика от другите животни, съзнателно и активно си взаимодействува със средата, а не просто се приспособява към нея. От всички видове среда - социална, географска (природна), домашна (семейна), "определящо е влиянието на социалната среда". Понятието "социална среда" може да бъде разглеждано много широко "макросреда" - обхващащо цялата обществено-икономическа система в цялост, и, в тесен смисъл "микросреда" - непосредственото социално обкръжение на човека (семейно, учебно, трудово). Социалната среда оказва влияние на личността най-вече чрез начина на живот. Социалната среда детерминира поведението както на отделния човек, така и поведението на класите, нациите. Необходимо е да се отчита обаче, че ако "поведението" на класите, нациите, обществените групи е социално детермннирано, то детерминацията на поведението на отделния човешки индивид е необходимо да отчита по- сложното взаимодействие на социалното и биологичното ... ,,. Взаимодействието между биологичното и социалното намира конкретен израз и в прогресиращото в последните 10-15 години явление акселерация (ускорено развитие). Учените считат, че това явление е обусловено от взаимодействието на редица биологични и социални причини рационализиране на храненето у човека, подобряване на материалните условия за живот, подобряването на медицинското обслужване, влиянието на радиовълните и йонизиращите излъчвания. Социалната среда по специфичен начин си взаимодействува с географската среда.

Географската среда включва климата и всички природни условия и ресурси. Естествено е, че различните географски условия - топъл, студен, умерен климат, не само слагат отпечатък върху характера на хората от даден географски район, но и по различен начин стимулират или н.: стимулират развитието на човека. Горещият и студеният климат, богатата и бедната природа различно стимулират развитието - положително или отрицателно.

Студеният и горещият климат действуват неблагоприятно за развитието на личността - първият отнема много сили и време за създаване на елементарни условия на живот и малко сили и време остават за цялостното хармонично развитие, а вторият осигурява готови елементарни условия на живот, което не стимулира развитието. Последното обаче не дава основание да се приема фатално предопределящо влиянието на неблагоприятната географска среда. Човекът е дейно същество и променя условията, прави ги по- благоприятни за живот. Следователно, географската среда може да забавя или да съдействува за ускоряване на развитието, но не може да го предопределя.

В последните 15-20 години се проявява една относително нова тенденция - преувеличаване ролята и значението на семейната среда за развитието на личността. Едва ли някой би се заел да отрича ролята на семейството за първичното социализираие иа детето, за неговото правилно и пълноценно развитие. "Семейството като част от социалната среда е най-важен фактор за формиране на личността в сферата на нейната жизнедейност". Семейството не само създава първата социална среда за развитието на личността, но то действува целеиасочено като възпитателен фактор за развитието. Семейната среда с нейната специфична емоционална атмосфера и духовна култура създава първите, решаващите предпоставки за по-нататъшното развитие на човека. Но семейството като клетка на обществото, не е чуждо на влиянията на мaкpo- и микросредата, то не може да остане извън тези влияния. Семейството не може да преодолее цялостното социално влияние, ако то е неблагоприятно. Семейството създава основите, а обществото осигурява или затруднява по- нататъшиото развитие на личността. Опитите на някои автори да докажат, че обществото е безсилно да промени нещо, ако семейната среда е неблагоприятна за развитието на летето, разкриват опнт да се оправдаят егоистични решения на обществото, да се прехвърли вината за всяко неблагополучие в развитието върху семейството, т.е. обосновава се предопределеност на развитието от семейната среда.

5. Самовъзпитанието като фактор за развитието на личността :

Развитието и усъвършенстването на човека е немислимо без неговото активно участие в този процес.По своята същност и необходимост възпитанието подбужда и поддържа процеса на самовъзпитание.В теория на възпитанието съществува значително разнообразие от мнения относно същността на самовъзпитанието:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теория на възпитанието 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.