Теория на възпитанието


Категория на документа: Педагогика


Русенски университет "Ангел Кънчев"

*КУРСОВА РАБОТА*
по ТЕОРИЯ НА ВЪЗПИТАНИЕТО

ТЕМА:
Фактори за развитието на личността

Проверил:............... Изготвил:................

СЪДЪРЖАНИЕ :

1. Развитие - същност, обусловеност, видове....стр.3

2. Биологичното и социалното в развитието на личността................................................................стр.4

3. Наследствеността като фактор за развитието на личността................................................................стр.8

4. Средата като фактор за развитието на личността................................................................стр.9

5. Самовъзпитанието като фактор за развитието на личността..............................................................стр.12

6. Възпитанието и обучението като рашаващи фактори за развитието на личността..................стр.14

7. Използвана литература...................................стр.16

1. Развитие - същност, обусловеност, видове :

Проблемът за същността, обусловеността на човешкото развитие е един от най-противоречиво разглежданите в науката проблеми. От философска гледна точка обикновено се приема, че развитието е "процес на движение от низше (просто) към висше (сложно), главна характерна черта на което е изчезването на старото и възникването на новото ... За развитието е характерна спираловидната форма. Всеки отделен процес на развитието има начало и край. Развитието е иманентен процес: преминаването от низшето към висшето възниква, защото в низшето в скрит вид се съдържат тенденциите, които водят към висшето, а висшето е развито низше. В същото време развитието се разглежда като необратимо, насочено, закономерно изменение на материални и идеални обекти. В резултат на развитието възииква ново качествено състояние на обекта, което излиза като изменение на неговия състав и структура.

Съществена характеристика на всяко развитие представлява времето. Всяко развитие се осъществява в определено време, което разкрива насочеността на развитието. Развитието е универсално свойство на материята.

В педагогическата литература преобладава становището, че развитието е "изменение, представляващо от себе си преход от простото към по-сложното, от низшето към висшето, развитието е противоположно на разпадането, регреса, деградацията. Според педагозите развитието се разглежда като "изменение, което е характерен преход от едно състояние в качествено друго, по-съвършено", "закономерен процес на количествени и качествени изменения, обуславящи движението от простото към сложното, от низшето към висшето, раждането на новото и отмирането на старото...". Независимо от известно различие в отделните схващания за същността на развитието, очертават ,се общи характеристики на развитието, които се свеждат да следното:

- развитието е процес на движение, изменение от по-простото към посложното;

- развитието е скокообразно, революционно изменение, с прекъсване на постепенността, с преминаване на количествените изменения в качествени;

- развитието е целенасочен, необратим, закономерен процес на прогресивно изменение.

Необходимо е да се прави разграничение между развитие, растеж, формиране на личността. Растежът е процес на натрупване на количествени изменения, една от характеристиките на развитието. Формирането е процес на създаване, изграждане, образуване на ново явление, характеристика, страна. Формирането е резултат от осъществено развитие.

Процесите на развитие могат да се разграничат на две основни групи: природни и обществени. Развитието на човека е свързано със същността на човека като биосоциално същество. В зависимост от различните видове количествени и качествени изменения у човека, могат да се разграничават физиологическо, психическо, умствено, нравствено, естетическо, физическо, духовно и др. развитие. В тази връзка може да се разглежда и "възпитателното развитие" като явление, свързано с количествените и качествените изменения във възпитателния облик на личността. "Възпитателното развитие" следва да се разглежда като елемент на "социалното развитие", Източник и двигател на развитието са вътрешните противоречия. Затова процесът на развитие може да бъде определен и като процес на непрекъснато възникване (създаване) и преодоляване (положително разрешаване) на вътрешни противоречия.

Факторите (основни), които обуславят развитието на човека са наследствеността, средата и възпитанието (самовъзпитанието, възпитание-
то и обучението).

2. Биологичното и социалното в развитието :

Изясняването на проблема за взаимовръзката на биологичното и социалното в развитието на човека тясно се преплнта с проблема за разграничението на човешкото от животинското. Трудът е "първото основно условие на целия човешки живот, и при това в това в такава степен, че ние в известен смисъл трябва да кажем: трудът е създал самия човек". Под влиянието на труда възниква членоразделната реч и мисленето, което обуславя появата на Хомо сапиенс. Произвеждането и използуването на оръдия на труда коренно изменя отношението на човека към природата и себе си. "Животинските предци на човека имали биологическа същност. Процесът на тяхната хармонизираща еволюция е бил проява на единство на биологичното и социалното. Именно под влияние на възникващите социални потребности започнала постепенно да се изменя насочеността на самата биологическа еволюция на предците на човека и в момента на възникване на вида "разумен човек" се е сложила особена генетична програма, свойствена само за този вид. Тази програма може да бъде наречена "социализирана".Социализираният характер на биологичното у човека не означава, че той не се подчннява на основни биологични закони. "Развитието на човека е основано не на поглъщането на биологичното от социалното и не на тяхното тъждество. Целостта на човека е основана на диалектиката на взаимодействието на социалното и биологичното". Раждането на човека му дава "индивидуално битие и го полага преди всичко като природен нндивид,, но по-нататък човекът "може да развие своята истинска природа едва в обществото и за силата на неговата природа трябва да се съди не по силата на отделните индивиди, а по силата на обществото". Като жив организъм с определена телесна организация, човекът е природно същество, но същество дейно, притежаващо съзнание. Съзнанието е основна характеристика на човека. Биологическото в човека съществено се различава от това у животните.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теория на възпитанието 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.