Теории за образователната дейност


Категория на документа: Педагогика


 ТЕОРИИ ЗА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ

Социалното поведение отразява моделите на взаимотношенията на личността с другите хора. Мисленето и действията й се насочват към усвояване на външни модели на поведение, приемани от близката среда като водещи, значими и полезни. Регулиращият социален механизъм за овладяване елементите на социялното поведение е образователната дейност.

I.Конструктивизмът като образоавателна теория

Една от последните иновационни новости в образоватекната среда е терминът "конструктивизъм". Споменава се твърде често, когато се заговори, както за теориите за учене, така и за същността на човешкото знание.

Причините за възраждането на тази философска идея и за издигането и до философска основа на сегашното образование, в редица страни, се крият, най-вече, в новите открития и напредък в областта на когнитивната психология и стремежа на хората да направят обучението по-действено и отговарящо на изискванията на реалния живот, където личността ще реализира в единство своите интелектуални, професионални и граждански способности.

Анализът на определенията разкрива две съществени черти на конструктивизма, които го отличават от традиционния модел на обучение.

Първата характеристика е необходимостта от изключително висока степен на интерактивност. Нейното проявление може да се проследи в три основни направления: обучаем-обучаващ, обучаем-обучаем и обучаем-високотехнологични информационни и комуникативни продукти(интерактивна мултимедия).

Интерактивността, като отличитела характеристика, изисква планирането да се извършва от позициите на подход, насочен към обучаемия, а обученияето-от позициите на системния подход. Особено висока стойност придобиват методите на обучение, базирани на сътрудничеството, взаимодействието и разрешаването на проблем, а така също и самостоятелността, активността и творчеството.

Втората отличителна характеристика на конструктивизма в педагогиката е свързана със същността на знанието.

Въпросът за същността на знанието е важен във всеки един случай, когато се анализира обучението. Навлизането на конструктивистката идея в този процес налага нова гледна точка към същността на знанията, придобити в резултат на провежданото обучение, което неизбежно рефлектира на всички нива в образователната система.

Фазите на учене, представляващи нарастването на обема знания са:
- Начална фаза - обучаемият има малко предварителни знания и умения, които може да пренесе в желаната област за реализацията си;
- Напреднала фаза - обучаемият има някакви предварителни знания и умения, но се нуждае от нови, на по-високо ниво, за да разрешава сложни или специфични проблеми;
- Експертна фаза - обучаемият има обширен опит, който може да бъде пренесен от предишните фази на учене и се нуждае от малко насочване.

Най-важният извод, който може да се направи,е, че обучението, свързано с идеите за конструктивизма, прилага модели, които определят своята валидност не като описват с абсолютна точност реалния свят, а на базата на предвижданията на тази основа.

II. Теория за социалното учене и образование на Джулиън Ротър

Първата обща теория за социалното учене и образование е създадена от Дж.Ротър в периода от края на 40-те до началото на 50-те г. на ХХвек.

Основни черти характеризиращи теорията на Дж.Ротър са:
*Той приема конструктивистката гледна точка-не се интересува от реконструирането на действителността чрез теорията, а от създаване на набор от понятия за предвиждане.
*Интересува се от езика на описанието-стреми се да създаде ясни понятия, които са обсолютно необходими за предвиждането.
*Опитва се да използва "дефиниции на операциите по фактическото измерване на всяко понятие". Дж.Ротър счита, че тези понятия трябва да са специфично психологически, да не се заемат или редуцират до такива от други научни дисциплини. Именно затова, той разграничава своята теория от "базираната на инстинкта психоанализа и базирана на драйва бихейвиоризъм". Според него, една психологическа теория трябва да съдържа специфично психологически мотивационен механизъм. Като такъв, Дж.Ротър използва емпиричния закон на ефекта, създаден от Е.Торндайк, според който, хората са мотивирани да търсят позитивни стимули и да избягват аверзивните.

Предвиждането на индивидуалното поведение в слобни ситуации, според Дж.Ротър, може да се осъществи, като се анализира взаимодействието между четири променливи:
1. Поведенческият потенциал е определен като "вероятността всяко конкретно поведение да се появи в дадена ситуация във връзка с последващо специфично подкрепление". В случая "поведение" е широко понятие, което включва всички видове човешка активност в отговор на ситуация-стимул, които могат да се набл'дават и измерват-моторни реакции, емоционални реакции, вербализации, невербални реакции и др.
2. Очакването е възприетата от човека вероятност, че определено подкрепление ще се появи като функция на конкретно поведение в конкретна ситуация. Дж.Ротър подчертава, че очакването е субективно и се основава на миналия опит на индивида в идентична или подобна ситуация.
3. Ценността на подкреплението е определена като "степента на предпочитание към дадено подкрепление, ако вероятността за появата на всички подкрепления е равна". Според Дж.Ротър, оценката за значимостта и ценността на дадена дейност и нейните резултати е индивидуална за всеки човек. Индивидуалното поведение е научено, защото очакването и ценността на подкреплението се изграждат на базата на миналия опит на индивида, Поведението е социално детерминирано, тъй като очакването и ценността на подкреплението са изградени посредством връзките на индивида с другите хора и прупи.
4. Психологическата ситуация е свързана със субективното възприятие и интерпретация от страна на индивида на конкретната ситуация. Именно от субективната интерпретация на ситуацията зависят очакването за последствията на поведението и ценността на подкреплението. Важно е да се подчертае, че поведението до голяма степен е повлияно от субективното възприятие на ситуацията.

Основните категории потребности, според Дж.Ротър, са следните:
- Статус-признание- потребност на индивида да бъде компетентен в широк скръг от области на дейност;
- Защита-зависимост- потребност на индивида да бъде защитаван в трудни ситуации и подпомаган в достигането на значими цели;
- Доминиране- потребност от влияние и контрол върху другите хора;
- Независимост- потребност от самостоятелно вземане на решения и достигане на цели;
- Любов и привързаност- потребност на индивида да бъде приет и обичан от другите;
- Физически комфорт- потребност от физическа безопасност, добро здраве и свобода от болката.
Всяка категория потребности се състои от три основни компонента:
- Потенциалът на потребността се отнася до вероятността конкретно поведение да доведе до задоволяване на определена категория потребности.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теории за образователната дейност 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.