Същност на стратегическата семейна терапия


Категория на документа: Педагогика



При първият случай една майка прибягва до терапия, защото 10-годишния и син имал нощни кошмари. Мадейнс подозирала, че момчето се тревожи за майка си, която била бедна, говорела малко английски и била загубила двама съпрузи. Понеже момчето имало нощни кошмари, терапевтът помолил всички членове на семейството да опишат сънищата си. Единствено майката и синът имали кошмари. В кошмарите на майката, някой влизал с взлом в къщата. В кошмарите на момчето, то било нападано от вещица. Когато Маданес попитала какво прави майката, когато момчето има кошмари, тя казвала, че го взема в леглото си и го кара да се моли на Бог. Тя смятала, че кошмарите му са дело на дявола.

Предположението на Маданес било, че нощните кошмари на детето са едновременно метафоричен израз на страховете на майката и опит да и помогне. Докато момчето се страхувало, майката трябвало да бъде силна. За съжаление, докато се опитвала да го успокои, тя го плашела допълнително, като говорела за Бог и дявола. Така и двамата, детето и майката, си помагали взаимно по неефикасен начин.

На членовете на семейството било казано да се преструват, че са си в къщи и майката се страхува да не би някой да влезе в къщата. Синът бил помолен да пази майка си. По този начин майката трябвало да се преструва, че се нуждае от помощта на детето, вместо наистина да се нуждае от нея. В началото за семейството било трудно да изиграе сцената, защото майката би атакувала този, когото мислела за крадец, преди синът да успее да помогне. Така тя показвала, че е способна да се грижи за себе си и не се нуждае от защитата на сина си. След като сцената била представена правилно и синът атакувал крадеца, всички обсъдили представянето. Майката обяснила, че и било трудно да играе своята роля, защото тя е пълноценен човек, който може да се защитава. Маданес изпратила семейството в къщи със задачата да повтарят тази драматизация всяка вечер в продължение на една седмица. Ако синът започнел да вика насън, майката трябвало да го събуди и отново да разиграят сцената. Било им казано, че е много важно да го направят, без значение колко е късно и колко са изморени. Нощните кошмари на сина скоро изчезнали.

в/ В друга стратегия на Хейли ("Терапия на изпитанията") препоръчва на симптомите да се създават повече трудности отколкото те могат да понесат. Идеята е, че "ако се направи за даден човек по-трудно това да има симптом от това да го отхвърли, човекът ще отхвърли симптома"

Пример: Към симптоматичния член се прави искане да става посред нощ в 00.00ч. и усърдно да прави упражнения, всеки път, когато е имал симптоми през деня. Друг пример може да бъде клиентът да дава подарък на някого, с когото той или тя има слаби взаимоотношения - например тъща или бивш съпруг - всеки път, когато симптомът се появи.

г/ В трета стратегия Хейли също използва изпитания, за да преструктурира семействата

Пример: Например едно 16-годишно момче слагало най-различни неща зад себе си и после ги изхвърляло, като оставяло втората си майка да почисти бъркотията. След всеки такъв епизод бащата трябвало да заведе сина си в задния двор и да го накара да изкопае дупка три фута дълбока и три фута широка, в която да сложи всички неща, които изхвърлял зад себе си. След няколко седмици, Хейли установил, че симптомите са спрели, бащата бил по-ангажиран със сина си, а втората майка станала по-близка с бащата.

д/Съвременната форма на терапията Хейли/Мадейнс, наречена стратегически хуманизъм, включва даването на напътствия, но напътствията, които се дават сега, са по-ориентирани към увеличаване способностите на семействата да утешават и обичат, отколкото към печелене на контрол един над друг.

Пример: Отличен пример за комбинацията от състрадание и умен подход в стратегическия хуманизъм е работата на Джеймс Кайм с непокорни деца (Кайм, 1988г). Кайм започва като успокоява родителите, че те не са виновни за непокорността на децата си. След това той обяснява, че има две страни на родителския авторитет - дисциплина и възпитание. За да се подсили родителския авторитет, като се избягват борби за надмощие, Кайм ги насърчава да се съсредоточат върху това да проявяват съчувствие и подкрепа за известно време. Родител, който утешава детето със забравения език на разбирането е с всяка своя стъпка толкова ангажиран, колкото и някой, който му казва какво да прави. След като се постигне напредък с успокояването на детето - особено като се разбие модела, чрез който непокорното дете контролира настроението в семейството като спори за всичко, което родителите кажат - Кайм учи родителите да съобщят правилата и да приложат последствията. Тази стратегия връща отново на родителите контрола върху буйните деца, без да се стига до наситената с напрежение мелодрама, която обикновено съпътства работата с тези групи.

Моделът на Миланската школа

(1) Първоначалният милански модел е крайно стратегически и формулиращ. Семействата са лекувани от екип терапевти мъж и жена и наблюдавани от други членове на терапевтична група.

Стандартният план има 5 части:

= Пре-сеанс

= Същински сеанс

= Интер-сеанс

= Намеса

= Пост-сеансова дискусия

Дейност на терапевтичната група: По време на пре-сеанса екипът излиза с първоначална хипотеза относно наличния проблем на семейството. По време на самия сеанс членовете на екипа трябва да потвърдят, изменят или сменят хипотезата. След около 40 минути целият екип трябва да се събере насаме, за да обсъди хипотезата и да стигне до намеса (интер-сеанс). След това лекуващите терапевти трябва да се върнат при семейството и да приложат намесата, или чрез позитивно означаване на проблема или чрез ритуал, който трябва да бъде изпълнен от семейството, което да коментира проблема и да въвежда промяна ... Накрая екипът се събера за пост-сеансова дискусия, за да анализира реакциите на семейството и да планира следващия сеанс.

(2) Най-специфичното нововъведение на миланския модел е позитивната конотация (произлиза от техниката за прерамкиране (преформулиране) на симптома, за да изпълнява защитна функция, която предпазва семейството.

Пример:

= Пре-сеанс - наличен проблем: Вероятно Карло има нужда да продължи да е депресиран, за да отклонява родителите си от брачните им проблеми.

= Сеанс - хипотеза: Терапевтичният екип трябва да изгради хипотези относно това как симптомите на пациента пасват в семейната система и, след почивка в средата на сеанса, терапевтите трябва да представят хипотезата на семейството, заедно с предписание, което не би трябвало да се опитват да променят.

= Намеса - предписание: Карло би трябвало да продължи да се жертва като остане в депресия, като начин да убеди семейството си, че той няма да стане използвач, като дядо си.

= Намеса - предписание: Майката трябва да запази обвързаността си с Карло, за да му покаже, че саможертвата му се оценява.

= Намеса - предписание: Бащата трябва да продължи да критикува връзката на Карло и майката, за да не се изкушава тя да иска да бъде жена на съпруга си.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Същност на стратегическата семейна терапия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.