Студентът като субект на обучението


Категория на документа: Педагогика



МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ - СОФИЯ
ФАКУЛТЕТ ПО ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ

КУРСОВА РАБОТА
ПО
МЕДИЦИНСКА ПЕДАГОГИКА
ПРОФ. Д-Р ТЕОДОР ПОПОВ. ДП

НА ТЕМА:
СТУДЕНТЪТ КАТО СУБЕКТ НА ОБУЧЕНИЕТО

ИЗГОТВИЛ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА ПЕТРОВА
СПЕЦИАЛНОСТ: "УПРАВЛЕНИЕ НА ЗДРАВНИ ГРИЖИ"
СТЕПЕН: БАКАЛАВЪР
ФОРМА НА ОБУЧЕНИЕ: РЕДОВНА
І КУРС, ІІ СЕМЕСТЪР, ФАК.№ 525

СОФИЯ - 2014 Г.

Субектът като понятие и съдържание се разбира посредством неговата социална роля, дейност, взаимоотношения и взаимодействие с други субекти и обекти от социалната среда. В нея всеки субект има и намира своето място. Това означава, че субектът е свързан със своята макро-и микросреда и се изявява посредством своята дейност

В класическата педагогика ръководната и до голяма степен единствена роля се възлагаше на учителя, преподавателя, като субект на обучението. Той отговаряше за успехите или неуспехите в учебната дейност. Учащите се трябваше да получат "определен кръг знания, умения и навици" играеха ролята на обект в обучението.

На педагогическото място на преподавателят се отреждаше изключително голяма роля. Тя не се отрича и сега, но се отчита и значението на останалите компоненти и механизми в сложния учебен процес.

В хуманистичната педагогика и в условията демократизиране на обучението, съобразно съвременните изисквания на живот, голямо внимание се отдава и на другият елемент в процесите на обучението, а иминно - обучаващият, учащият се. Той се възприема вече като активно страна със свои предпочитания, интереси, начин на реагиране и включване в учебната дейност.

Практиката показва, че колкото по-активни са обучаваните, толкова по-добри са резултатите от учебната дейност. Но това не се постига автоматично и механично. Всяка от двете страни- и преподавател, и обучаван допринасят, за да се създаде педагогическо взаимодействие и превръщане на обекта в субест на обучението. Ръководител в този процес е обучаващият.

На обучаващият преди всичко трябва да са известни детерминантите, които определят активността на субекта в учебната дейност и как тя се стимулира. Учащият се не бива да очаква и разчита само да му преподават, а да е включен в процесите на учене и преподаване. Това се постига постепенно.

На първо място е необходимо обучаващият да има т.н. психологическа нагласа. Тя включва няколко компонента /без да ги степенуваме по значимост, защото всеки има определена роля/. Така като важно условие се явява потребността от информация. Обучаваният трябва да е наясно, какво и защо ще изучава. Това е валидно особено за начинаещите студенти, които не са достатъчно професионално ориентирани относно характера и същността на специалността, която ще изучават.

Тази ориентация е тясно свързана с мотивацията, като "...съвкупност от динамични фактори, които определят поведението на един индивид".

Нагласата се определя и от редица индивидуални особености на лицето - темперамент, характер, възпитание, желание и впечатления, предпочитания, интереси и др.

Известно е, че изборът на професия и специалност е отговорен момент в живота на младите хора. В много случаи той определя житеиският им път. Понякога този избор се извържва случайно, по подражание, под влиянието на родителите и другарска среда и това определя в голяма степен отношението на обучавания към учебната дейност, желанието му за постижения, за усвояване на знания и умения и за подготовка за професионална реализация.

В сферата на здравеопазването изборът на професия и специалност трябва да се извърши особено целенасочено и отговорно, защото работата на здравните специалисти е тежка, ангажираща, свързана с рискове, висока квалификация, изява на редица умения и личностни качества. В това число се нареждат: хуманно отношение, грижа към пациента и емпатия, бърза и точна реактивност, буден интелект и творческо мислене, решителност, воля.

При избора на професия от значение и т.н. професионална пригодност. Това означава, да се установи чрез диагностициране "наличието на природни заложби и способности, необходими за успешното формиране на изискващите се в професията динамични състояния и своиства на личността, осигуряващи високо равнище на обучението и труда".

В структурата на професионалната пригодност влизат като психологически, така и биологически и физиологически особености на човека. Не всички от тях са фаталистически дадени. Човек се развива и усъвършенства под влиянието на различни фактори и условия. В много случаи някои негови особености се изменят в положителна насока чрез специализирано обучение и благоприятно влияние на социалната среда. Роля играе и адаптивността на самият индивид, както и на самовъзпитанието. Това не противоречи с изискването при професионалния подбор да не се имат пред вид някои особености противопоказни за съответната професия.

При избора на професия съществена роля играят интересите и предпочитанията на студентите. В много случай те се насочват към по-атрактивни и модерни професии и най-вече към по-печеливши.

Изборът на професия в голяма степен зависи от ценностната система и изграденото гражданско съзнание у младите хора. То се свързва и с мотивацията и самоопределението и трябва да бъде личен избор. Положителна роля играят професионалните консултации, медиина просфета, съвети от специалисти и др. А в процеса на самото обучение от особено значение за утвърждаване значимостта на избраната професия е разкриване на неината същност има преподавателят със своя личен пример и отношение.

Към подходящ избор на професия и специално в здравеопазването могат да се насочат и младежи с някои особености на сетивата, физическа инвалидност и заболявания. Като пример може да се посочи активната подготовка и отлично реализиране в практиката на рехабилитатори - масажисти с проблеми в зрението.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Студентът като субект на обучението 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.