Сравнение на "Кратка българска история" и модерен учебник по история


Категория на документа: Педагогика


Софийски университет
"Св. Климент Охридски"

Сравнение на учебника "Кратка българска история" на Драган Цанков с учебника История и цивилизация за 11 клас на издателство Анубис с автори В. Мутавчиева, К. Косев, С. Грънчаров, Х. Матанов, И. Илиев, а. Василева

Изготвил: Александър Диков
Спец.: История и география фак. № 9369

Драган Цанков е една от най-важните фигури както в Българското Възраждане, така и в създаването и управлението на младата Трета българска държава. Роден през 1828 година в Свищов, в семейството на богат търговец. Още като юноша, воден от патриотизъм, той променя собственото си име от гръцкото Димитър на Драган. Живее в бурно и интересно време - епохата на българското Възраждане, когато българите, живеещи вече над четири века под османско владичество, постепенно се превръщат в нация и скоро ще поискат своя независима и демократична държава.

Драган Цанков учи в Свищов при Христаки Павлович и Емануил Васкидович, а по-късно завършва създаденото от Васил Априлов Габровско училище. След 1845 г. продължава образованието си в Одеската семинария и в гимназия в Киев. В австрийската столица Виена Цанков показал за пръв път задълбочения си интерес към филологията - през 1852 г., заедно с брат си успял да издаде тук българска граматика на немски език. С този сериозен труд той се причислил към групата на първите български дейци, поставили основите на филологическите занимания. Учителства в различни градове, съставя учебни помагала.

Същата година Драган Цанков донася в родния си град Свищов печатарско оборудване с намерение да открие своя собствена печатница, но не получава разрешение от властите. Това го принуждава да замине за Цариград, където през 1855 г. с помощта на френското посолство се снабдява с разрешението. Настанява печатницата си в католическия манастир Сан-Бенуа в кв. Галата, където имало и католически колеж. Активното застъпничество на френското духовенство за българската просветна кауза е било основният мотив през 1855 г. Драган Цанков тайно да приеме католицизма.

В края на 1856 г. Драган Цанков инициира създаването на "Община на българската книжнина" и е пръв неин председател. Общината се счита за предшественик на образуваното през 1869 г. в Браила Българско книжовно дружество. На 1 януари 1858 г. това дружество започва да издава списание "Български книжици".

През 1863 г. Цанков се завръща в Свищов и става чиновник в османската администрация. В края на 1863 г. се мести в Русе, където става директор на основаната там вилаетска печатница. Драган Цанков отново се връща към старата си любов - книгоиздаването, издирва и издава книги и необходими за училищата учебни помагала. Известно време учителства в местното училище. По-късно е учител и съдия в Русе (1865-1867 г.) и помощник-управител на Нишкия (1868-1869 г.) и Видинския (1869-1872 г.) санджак. През следващите години е учител в Цариград. След Априлското въстание (1876г.), българските емигрантски дейци избрали Драган Цанков и Марко Балабанов да представят българския въпрос пред Европа. Средства за акцията били осигурени от Евлоги Георгиев и през август 1876г. двамата български делегати заминават за европейските столици Лондон, Париж, Виена, Рим и Петербург, където пледират в полза на българските национални интереси.

След Освобождението Драган Цанков е един от водачите на Либералната партия в Учредителното събрание през 1879г. Той е ярък радетел на конституционализма и русофилството. Цанков се противопоставя на Режима на пълномощията и е интерниран във Враца, което предизвиква шумен политически скандал.

След възстановяването на Търновската конституция през септември 1883г. князът възлага формирането на новия кабинет на Драган Цанков, който привлича в правителството някои дейци от Консервативната партия. Този акт предизвиква острото недоволствие на т.нар. "непримирими" либерали, водени от Петко Славейков и Петко Каравелов. Между двете течения в Либералната партия започва борба и през лятото на 1884г. Драган Цанков заедно със своите поддръжници се отцепва от партията и поставя началото на нова проруска политическа формация. По време на кризата след абдикацията на Александър I Батенберг, той е сред авторите на т.нар. "махзар" - молба до формалния сюзерен на България - османския султан, в която се иска неговата намеса за уреждане на ситуацията чрез окупация.

През 1886г. Драган Цанков емигрира в Русия. Завръща се в България през 1895г. след падането от власт на Стефан Стамболов и веднага се заема с възстановяване на своята партия. През 1897г., поради напредналата си възраст, отстъпва лидерския пост на д-р Стоян Данев, който през 1899г. преименува партията на Прогресивнолиберална. По време на самостоятелното управление на тази партия (1901-1903г.), Драган Цанков е председател на Народното събрание. Когато партията минава в опозиция, той се оттегля от политическия живот.

Освен фиологическите му трудове Драган Цанков създава няколко учебника по История. Един от тях е "Кратка българска история". Преиздаван в три поредни години, от 1868 до 1870 във Виена. За целите на на този анализ ще използвам издание от 1868 година, печатано в Пловдив.

"Кратка българска история" е дълга едва 92 страници. Няма съдържание. Има 7 раздела, но последните четири са част от третия раздел Българското царство покрай Дунав.

Учебникът започва с Въведение, в което Драган Цанков разказва за произхода на българския народ. Сериозно внимание се отделя на владетеля им Кубрат и неговите добри взаимоотношения с гърците. Кубрат получил от тях титлата "патриции". Описано е разселването на петимата му сина и образуването на български държави край Дунав и край Волга.Описана е и съдбата на другите му синове. Българската държава край Волга е описана като Голяма България. България на Волга е превзета първо от моголите през XIIIв. И после през XVв. от русите.

След въведението следва раздел озаглавен като "Българското царство покрай Волга или Голяма България".Дадени са ни сведения за България през Xв., за нейната столица и владетели. През 1164г. русите превзели Брахимов и опожарили много от българските градове. През 1236г. Голяма България пада под властта на монголите, а през 1431г. - на русите. В края на раздела Цанков обяснява за това къде могат да се видят още останки от българските градове и как Голяма България е разделена на губернии с руски имена.

Вторият раздел в "Кратка българска история" е "Българското царство покрай Дунава". След като ни дава кратка история за Аспарух Драган Цанков прави периодизация на историята на България. Според периодизацията на автора българската история е разделена на 4 периода обхващащи периода от създаването на държава край Дунав(678г.) до превземането и от Турците(1481г.).
- Първият период (678г. - 802г.) обхваща пристигането на българите по тези земи и отвърждаването на тяхната власт.
- Втория период (802 - 861г.) се отнася за времето между предходния период и приемането на християнството.
- Третия период (861 - 1190г.) разглежда времето от приемането на християнството до падането на българите под гръцка власт.
- Четвъртият период (1190-1481г.) се отнася за времето на падането ни под гръцка власт до падането ни под турска власт.

В учебника първият период е отразен в 11 страници, вторият - 14 стр, Третият период е 30 страници и четвъртият период 25 страници. Това разпределение на информация не е добро поради факта, че трети и четвърти период са доста по големи по обем спрямо първите два. Учеббника предоставя голямо количество факти без да са използвани научни термини. Това прави "Кратка българска история" лесно достъпна. Драган Цанков обаче не е включил изворите си. Така учебника е упростен. Липсват изображения, задачи за ученика, допълнителна информация. Има обаче обяснения под линия на някои от страниците. Учебника е бил достъпен за четене и поради факта, че е кратък позволява да бъде четен и извън клас. Така "Кратка българска история" е подходяща не само за изучаване от ученици, но служи като четиво за обогатяване на знания.

За целите на сравнение между учебника на Драган Цанков и модерен учебник ще ползвам "История и цивилизация" за 11 клас, задължителна подготовка, с авторски колектив - В. Мутавчиева, К. Косев, С.Грънчаров, Матанов, Илиев, Василев. Сравнението ще протече по следния начин - Анализ на "Кратка българска история" и сравнение спрямо учебника за 11 клас. Учебника е 267 страници и включва съдаржание. Учебника се дели на пет раздела като преди тях има два урока свързани с българските земи преди идването на славяни и прабългари.
Първи раздел - Българското средновековие, обхваща периода от заселването на славяни и прабългари на Бълканите до завоюването на българската държава от османците.Този материал е поместен в 19 урока.
Втори раздел - Българските земи под Османска власт (XV - XVIIв.). Този раздел е поместен в едва 4 урока.
Трети раздел - Българско Възраждане, обхваща периода от написването на Историия Славянобългарска до създаването на българска държава. съставен е от 11 урока.
Четвърти раздел - Нова българска история, обхваща периода от Освобождението до 9 септемри 1944г. В раздела са поместени 17 урока.
Пети раздел - Съвременна българска история, обхваща периода от 9.09.1944г до днешни дни. Разделът има 4 урока.

След трети раздел " Българското царство покрай Дунав" следва раздела "Първи период". Той обхваща периода от 678г. до 802г. и е поместен от 12 до 23 страница в учебника. Драган Цанков разказва за установяването на българите водени от Аспарух по течението на река Дунав и борбата им с Константин Погонат, който се опитвал да ги спре. Според Цанков това станало през 678 когато българите победили Константин Погонат и завзели седемте славянски племена. След смъртта на Аспарух, на престола застанал наследникът му Требелий. Цанков описва как Требелий помогнал на гръдския владетел Юстиниян да се върне на престола и така получил областта Загоре. След това гръцки цар станал Теодосий, който сключил мир с българите. Това станало през 714г. Българските земи стигали до град Мелеонъ. Драган Цанков обаче пояснява, че позицията на града е неясна. След това се обяснява как българите помогнали на гърците при обсадата на Цариград от сарацините. До края на раздела ни е обяснено за междуособиците след смъртта на Требелий и идването на Крум от унгарските земи.

В "История и цивилизация" за 11 клас информацията от първия период на Драган Цанков е побрана в два урока. Първият урок е Създаване и начало развитие на българската държава. поместен е в 5 страници като авторите са поместили снимков материал на археологически находки от това време и кратък текст от извор - "Кратка хроника" на патриарх Никихор, IXв. "Кризата" при българите след смъртта на Тервел е представена във втория урок - България по пътя на териториалното разширение. Периода до идването на Крум на власт обхваща едва 1/5 от урока. Втория урок обхващащ периода започва с кратко въведение от предходния. Също така е включено и каре с изворите, които ни дават информация за този период.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Сравнение на "Кратка българска история" и модерен учебник по история 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.