Социална работа при деца с (временни) задръжки в психическото развитие (ЗПР)


Категория на документа: Педагогика


развита способността за съобразяване със социалните изисквания. Наред с това при
различните форми на инфантилизъм се отбелязва психомоторна незрялост
(недостатъчност на финия праксис, наличие на съпътстващи и излишни движения).
Характерната черта на описваното състояние е интелектуалната непълноценност,
изразена в преобладаване на нагледно-действено мислене, на повишена
изтощаемост и бързо пресищане на вниманието, на ограничения в словесно- логичната памет и познавателните интереси. В социално психичен аспект тези
явления водят до нарушения на адаптацията към училищните изисквания и
социалните норми. Децата с инфантилизъм предпочитат игровата дейност и често
възприемат учебния процес като игра.

В групата на енцефалопатичните синдроми се открояват невро-зоподобните
състояния, епилептоформните явления, хидроцефалиите и др. Към смесените
форми се отнасят нервно-психическите разстройства при детските церебрални
парализи. В отделни изследвания се посочва значението на текущите соматични
заболявания, хидроцефалиите, еписиндрома и неврозите за възникването на
задръжки в психическото развитие. Това многообразие от форми и синдроми
свидетелства за трудностите в диференцирането и диагностицирането на ЗПР.
В съвременната клинична класификация на задръжките в психическото
развитие се обособяват четири основни групи, с което се избягват много от
затрудненията в изучаването и диференцирането на тези състояния.
Първата група клинични форми обединява случаите с конституционална
етиология. Става дума за наследствени, най-често семейни форми на психосоматична обремененост, при които характерни типологични черти и
особености в развитието на родителите се наследяват доминантно от децата. Най-характерно в тези случаи е забавеното развитие в съчетание с ретардация във
формирането на някои функции като: речевата, финия праксис, моториката и др.
Соматогенно обусловените ЗПР са резултат от тежки и продължителни
соматични заболявания, предимно с текущ характер. Водещ фактор е общата или
психичната астенизация на децата, която обуславя тотално или парциално
(предимно в сферата на познавателната дейност) изоставане.
Психогенните причини за възникване на ЗПР са свързани преди всичко с
неблагоприятни условия на живот и възпитание на децата. Конкретен израз на тези неблагополучия са главно семейните отношения и психотравмите вследствие от сериозни социални конфликти на детето със средата.

Церебрално-органичните типове задръжки в развитието са резултат от ранни мозъчни увреждания, следствията от които предизвикват значително, най-често парциално изоставане в развитието на сложните познавателни функции. В тези случаи ретардацията има сравнително устойчив характер.

В зависимост от клиничната картина на задръжките в развитието се деференцират два основни варианта: усложнени и неусложнени ЗПР.
Усложненият вариант се среща твърде често в педагогическата практика. Тук наред с изоставане в развитието са налице и други психопатологични симптоми,
което позволява да се обособят следните форми: дисхармонична, психопатична, органична, церебрастенична, невротична, диспропорционална.

Дисхармоничната форма на ЗПР е сложно състояние, обусловено от съчетание на добре сформирани и закъсняващи в развитието си функции. Наред с ретардацията на някои познавателни процеси се отбелязват патологични отклонения в характера и поведението като агресивност, грубост, егоцентризъм и др. Срещат се отклонения във влеченията и извращения (повишена сексуалност,маниакалност, садистични прояви).

Органичният вариант, както вече отбелязахме, представлява психоорганичен синдром, възникващ върху основата на резидуални органични увреждания на мозъка. При него наред с емоционално-волевата и познавателната незрялост е налице бедност на емоциите, въображението и творчеството в игровата и умствената дейност. Съчетава се с внушаемост, слаба критичност и двигателно безпокойство. Обикновено тази форма е съчетана с изразена погранична интелектуална недостатъчност, причинена от нарушения на вниманието, паметта, мисловните процеси, с инертност и персеверации на дейностите. Органичните ЗПР
са познати в два варианта -неустойчиви и затормозени. Прогнозата на този тип дизонтогения е неблагоприятна.

Един от основните типове ЗПР е неговият церебрастеничен вариант.
Характерните му симптоми са: повишена възбудимост, бърза изтощаемост, изразена неустойчивост на вниманието, двигателна неуравновесеност и соматовегетативни нарушения. В процеса на онтогенетичното развитие някои от посочените симпоми се нивелират или напълно изчезват, което води (или е следствие на) до преодоляване на неуспеваемостта в училище.

Близък до разглеждания вариант е невропатичният тип ЗПР. Типични за него са някои невропатични симптоми като трудности в адаптацията, несамостоятелност и вегетативни разстройства. Тук е налице съчетание на редидуално-органични и конституционални невропатични състояния. Неблагоприятните условия на живот и възпитание определят неблагоприятна перспектива в развитието на децата с този тип задръжки в психическото развитие.
Диспропорционалният вариант на усложнения психически инфантилизъм представлява съчетание на задръжки в развитието с хронични соматични заболявания (сърдечни пороци, дисфункции на важни вътрешни органи, двигателни нарушения и др.). Проявите на изоставане в развитието се съчетават с преобладаване на интелектуалните интереси, с поведение, характерно за по-горна възраст, детска сериозност на поведението и начина на живот. Прогнозата на този тип дизонтогении обикновено е неблагоприятна и често представлява трансформация на личностните свойства в психопатии от мозъчен тип.
Психогенно обусловеният вариант на ЗПР е слабо изучен. В тези случаи етиологията на отклоненията е свързана с неправилно възпитание (хипо-и хиперопека, безнадзорност, авторитарност и др.). Наред с това се откроява недостатъчно ниво на знанията, уменията, социалните навици и процесите на саморегулиране. Подобно състояние често води до формирането на девиантно поведение от асоциален и противообществен тип.

Обикновеният тип ЗПР отразява незрялост главно в сферата на емоционално-волевите прояви без други усложняващи синдрома отклонения. Децата с този тип дизонтогения се отличават с любознателност, известна активност и самостоятелност в играта, на цялостната психична дейност, но и с интелектуална дефицитарност. Понякога се среща общо психическо и физическо недоразвитие с пропорционално съотношение на ретардацията, известно като "хармоничен инфантилизъм". Прогнозата на това състояние е благоприятна особено когато социалната обстановка и корекционното въздействие са съобразени с изискванията за ранна ревалидизация и интеграция.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Социална работа при деца с (временни) задръжки в психическото развитие (ЗПР) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.