Социална работа при деца с (временни) задръжки в психическото развитие (ЗПР)


Категория на документа: Педагогика


специализирано корекционно въздействие. Ето защо при леките случаи на
парциална ретардация присъствието на децата в общообразователните учебни
заведения е оправдано, но в случаите на значително закъсняване на психическото
развитие изискват специално обучение. В повечето европейски страни съществуват
училища и класове за децата с този тип отклонения в развитието. До сега
изучаването на разглежданата дизонтогения е обект на дефектологията, по-специално на олигофрено педагогиката, която изучава и проблемите на
диференциалната диагностика и разработва методите и методиките за тяхната
ревалидизация.
Специално внимание изискват проблемите на диференциацията на тези
състояния от сходните явления при умствената изостаналост,както и основанията
за подобен подход. Както вече посочихме, Световната здравна организация още в
1954 г. утвърждава чрез термините "умствена изостаналост" и "умствено закъсняване" наличието надве близки по характера на нарушенията състояния,които органично са включени в рамките на умствената недостатъчност. От тазикласификация личи, че един от основните диференциращи фактори, обосноваващи отделянето на състоянията "умствено закъсняване" и "умствено изоставане", е интелектуалният статус на децата от двете категории. При задръжки в развитието
интелектуалният квотиент (IQ) е в рамките на 70 - 85 и често се определя като гранична или ниска норма.
Вторият фактор, който изисква и обосновава диференциацията на
разглежданите състояния, отразява тяхната динамика. Задръжките в психическото
развитие имат преходен характер и в практически план могат да бъдат напълно
компенсирани и социално рехабилитирани. Макар и по - трудно, в качеството на
диференциращ фактор могат да се използват данните за етиологията и патогенезата
на биофункционалните нарушения, характерни за двете форми, т.е. клиниката на
тези състояния. Тези данни свидетелстват за предимно леки остатъчни дефекти на
ЦНС или соматично обусловени астенизации при децата със задръжки в
развитието. Те са в основата на дифузните нарушения на познавателната сфера
(предимно в системата на висшите аналитико-синтезни процеси) и на емоционално-волевите изяви от инфантилен тип, характерни за ЗПР. Отсъствието
на груби, трайни и непреодолими биофункционални дефекти при тях подчертава
преходния и временен състав на нарушението.
Посочените фактори ни дават основание да диференцираме следните
симптоматични особености на децата със ЗПР:
* смущения в познавателната сфера, изразени в различни по степен и изява
отклонения в умствените аналитико-синтезни възможности на децата, които предизвикват дисфункции в учебната и социалната им дейност;
* емоционално-волеви смущения, носещи белезите на по-ранни етапи от развитието на децата, които определят харак-теропатичните им реакции и прояви;
* посочените отклонения имат преходен характер и бележат позитивна
динамика при наличието на подходящ корекционно - развиващ режим;
* в много от случаите в основата на задръжките в развитието са парциални
нарушения на анализаторните системи от централен тип, соматични заболявания с текущ характер, невротични, речеви и други отклонения от нормалното развитие, което свидетелства за значителните компенсаторни възможности на познавателната дейност на децата със ЗПР.
Един кратък преглед на процесите, свързани с изучаването на задръжките в
психическото развитие, насочва специалиста към разбирането на основните етапи
във формирането на понятийния апарат в тази област и към адекватното
възприемане на типовете класификации на явлението. Анализи сочат, че в психопатологията и дефектологията сведенията за ЗПР се систематизират вече
няколко десетилетия. Някои от понятията, които означават този вид аномалия,
навлизат в невропатологията и психиатрията още към средата на миналия век.
Терминът "инфантилизъм" например е въведен в практиката от френския невропатолог Е. Лазег в 1864 г. за обозначаване на дизонтогении от задръжен тип.
Немският психиатър Г. Антон използва това понятие, за да диференцира една от
формите на задръжките в психическото развитие. Сега част от случаите на
парциална ретардация също се определят като инфантилизъм (от лат. Unfantilis -
детски) с две основни форми. В дефектологията това понятие означава задържане
във физическото и психическото развитие, съпроводено със запазване на черти,
характерни за по -ранната възраст на детето. Клиничната характеристика сочи
белези на личностна незрялост с преимуществено изоставане в развитието на
емоционално - волевите качества и свойства на индивида (според Г. Е. Сухарева, М.С.Певзнер, В. В. Ковальов, К. С. Лебединская и др.). Наблюдава се слаба
активност и мотивация на поведението, повишена внушаемост, незрялост на
чувствата за дълг и отговорност. Преобладават игровите интереси и е недостатъчно



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Социална работа при деца с (временни) задръжки в психическото развитие (ЗПР) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.