Силата на реформаторските възгледи на Мария Монтесори


Категория на документа: Педагогика




ДОКЛАД
на тема:

Силата на реформаторските възгледи на
Мария Монтесори

Съдържание

* Житейски път

Детство
Ученически и юношески години
Раждането на сина й
Работата в университета
Създаването на "Дом на детето"

* Възгледи спрямо учебно-възпитателния процес

Основни характеристики на Метод Монтесори
Продължаване на делото й
Литературно наследство

Мария Монтесори е родена на 31 август 1870 г. в малкото италианско градче Charvalle в семейството на високопоставения държавен чиновник Александър Монтесори. Предпоставки за бъдещото й развитие се крият още в корените на майка й - Ренилд, произхождаща от стар италиански род, който бил известен с интересите си в областта на науката. Тя била образована жена, отдадена изцяло на дълго чаканата си дъщеря, но въпреки желанието и стремежа на майката да образова детето си бащата бил скептично настроен, въпреки че отделял доста време и внимание на възпитанието на детето си. Негативното му отношение спрямо образованието й било типично отношение от страна на мъжете, тъй като по това време в Италия по-удобно и по-безопасно за всички било жените да се занимават с дейности, различни от науката. Високи нива на неграмотност, подчинено положение на жените, класово разделение - така изглеждала Италия през 1870- годината, в която е родена Мария Монтесори.

Когато Мария навършила дванадесет години родителите й решили да се преместят в Рим, за да осигурят по-сигурно и светло бъдеще на дъщеря си. Сякаш напук на общоприетите норми тя проявявала забележителни способности още през първите години на живота си. Важен етап от образованието й е приемът й в технически университет, към който се стремила, водена от интересите си в областта на математиката и естествените науки, които също не са били типични за жената от онази епоха, но въпреки това тя отстоява мнението си и завършва университета с отлична диплома. След тази стъпка Мария насочва вниманието си към друго не по-малко непознато и недостъпно за жените поприще - медицината. Тя обединява интересите си към естествознанието, биологията и децата и избира за себе си професията детски лекар. За тази цел се записва в медицинския факултет на Римския университет. Независимо от общото неодобрение жените да учат тази специалност, а наред с това и да я практикуват, водена от амбициите си и от непреодолимото си желание да бъде полезна на обществото на двадесет и шест години тя става първата жена лекар в Италия, но с това не се изчерпват амбициите й и не след дълго тя придобива и психологическо образование. Пътя си тя изминава с безусловната подкрепа на майка си и тихото и неприкрито несъгласие на баща си, което я принуждава да работи през свободното си време, за да се издържа сама заради различните от общоприетите възгледи, които тя защитава с идеите и действията си. Примирието между нея и баща й настъпва едва когато той става случаен наблюдател на лекцията, която дъщеря му изнася при защитата на дипломната си работа и неприкритото възхищение, и шумните овации на препълнената аудитория.

Времето, в което живее Мария Монтесори е белязано от дълго властващото неравностойно положение между мъжете и жените, но това е и времето, в което осезаемо се търси промяната. Докато е била студентка в университета, Мария активно защитава правата на жените като връхната точка в това й начинание е лидерското й място на движението за равноправие и издигането й за делегат на Международния конгрес на жените в Берлин през 1869г.

След отличното й завършване на университета тя специализира в областта на хирургията, и психиатрията, но водена от любовта си към децата започва да пише трудове, свързани с проблемите на подрастващите, затова започва работа в клиниката, която е част от университета и от 1896 до 1901, Монтесори се посвещава на работата с деца "phrenasthenic" - определение, което от медицинска гледна точка се превежда като " френетичен, луд, маниакален". Мария дълбоко изучава педагогиката, антропологията и психологията. В Института по експериментална психология в Римския университет, тя започва да провежда своите изследвания, като съсредоточава вниманието си върху естествените фактори на обкръжаващата среда на децата и на това как те влияят върху развитието на умствените им способности. Децата, постъпили в клиниката са "отритнати" от обществото като им е поставена страшна диагноза - смятани са за неуправляеми и неподатливи на влияние. Но точно в тази обстановка се заражда методът на Мария Монтесори, която се стреми да научава допълнителни факти в процеса си на работа като водещото при нея е, че не разглежда децата единствено като свои пациенти, а се стреми да вникне в същността и нуждите им. По време на престоя си в клиниката тя забелязва, че те се различават от останалите подрастващи основно по начина, а не по желанието на възприемане на външна информация. По време на задълбочените й наблюдения тя открива, че децата със специални нужди преоткриват заобикалящия ги свят основно чрез сетивата си. Монтесори прави важно заключение, което променя не само настоящето, но и бъдещето на много от пациентите й. Тя забелязва, че основният проблем на подрастващите, обитаващи клиниката е откъсването им от реалността и от външния свят и приравняването им, дори омаловажаването на проблемите им спрямо психично болни възрастни. По това време съвсем типично било хората от различни възрасти, застигнати от психични проблеми, да обитават една и съща клиника, което допълнително затруднявало лечението им. Случка от ежедневието им потресла Мария, кояо наблюдавала ставащото не от гледната точка на специалист, а със сърцето си. В един обикновен ден, след един обикновен обяд, тя преоткрила необикновеното в една обикновена ситуация - видяла как децата събират трохите след обяда на възрастните, но не защото са гладни, а защото няма с какво да си играят. Тогава в ума й се зародила идеята, че в основата на умственото развитие при децата са действията с ръцете, тоест осезаемото, това което могат не само да видят, но и да усетят, да преоткрият чрез пръстите си. Проблемът при децата според Монтесори се пораждал и развивал заради недостатъчното внимание, което се обръщало на техните интелектуални потребности. Аргументирайки теорията си тя успява да премести децата от клиниката. Следващата й стъпка била двугодишното им обучение, чрез методи и материали, взаимствани от други учени, както и разработва собствени. Резултатите скоро стават видими дори за хора без медицинско образование - децата, които до скоро са били затворени в клиника за лечение на психични заболявания заради апатичността и неконтактността си към околния свят, се превръщат в съвсем нормални деца - дружелюбни, любознателни и най-важното - желаещи да научават нови неща и интересуващи се от случващото се край тях. Мария Монтесори била вдъхновена от успеха, който постигнала, а "венецът на творението" й бил изпита за първи клас. Тогава децата, обявени за психично разстроени успяват да се справят еднакво добре с "нормалните деца", което пък довело до нови размисли от страна на М. Монтесори спрямо утвърдените начинина обучение и адекватността им относно децата с различни нужди.

В периода, прекаран в клиниката, Монтесори прави важни изводи, които преобръщат представите за методиката на обучение на децата. Важна характеристика на труда й е не само "лабораторната работа", проведена с пациентите, но и оповестяването и аргументирането на изводите, направемо от нея.

През 1897 Монтесори говори за обществената отговорност за младежката престъпност в Националния конгрес по медицина в Торино. Тогава тя разкрива на света научните резултати от своята терапия обучение, проведена в клиниката, оказала благотворен ефект върху пациентите. Интересна подробност от личния й живот е, че същата година се ражда синът й Марио Монтесори. Докато работи в Института се запознава с Джузеппе Монтесано, неин колега, от който по-късно има дете, но без брак, което било в разрез с постулатите на строгата католическа църква и когато през 1898 г. й се ражда син, тя веднага го оставя с детегледачка в селце, близо до Рим. Синът й расте в работническо семейство, учи в интернат и дълго време нищо не знае за майка си. Отначало са му казвали, че й е племенник. След запознанството им - остават да живеят заедно до края на дните си. По-късно той се включва активно в делата на майка си и става неин близък съратник. Свободолюбива и неординерна личност, Мария Монтесори остава самотна майка и до края на живота си не се омъжва.

Разпространяването и развитието на идеите й не стихват дори след раждането на нейния собствен наследник.През 1898 г. тя пише няколко статии и говори на Първата педагогическа конференция на Торино. В ядрото на речта й е настояването за учредяване на специални класове и институции за деца с умствени увреждания, като водещ фактор в успешната реализация на процеса тя изтъква и специалното обучение на учители за техни инструктори.

В периода, в който е асистент в психиатричната клиника в Рим Монтесори работи само с деца с отклонения. След множество изследвания и наблюдения, които прави тя прави ключовия извод, че в основата на тежкото състояние на децата със специални нужди лежи педагогически проблем. За да обогати вече придобитите си знания и за да дообогати представите и хипотезите си тя прочита трудовете на Жан Марк Итар и Едуард Сеген - френски психолози, едни от първите, занимаващи се с проблема за деца с отклонения в Учениците и на двамата били умствено изостанали деца. За да осъществят успешен контакт с тях, те измислили различни упражнения. Резултатът от действията им бил едностранен - успели само да диагностицират развитието на децата, не и да приспособят метод за дидактическа работа с тях. Откритието, което Мария прави е разбирахето, че проблемите на тези деца са по-скоро педагогически, отколкото медицински, затова с тях трябва да се работи не в болница, а в детски градини и училища.

Името на Сеген се свързва най-вече с откриването на първото училище за умствено изостанали деца. Няколко години след това той публикува Traitement Moral, Hygiene, et Education des Idiots - творба, считана за първото систематично ръководство, занимаващо се със специалните потребности на децата с умствена изостаналост. Основния принцип, който Сеген защитава и който Монтесори полага в основата на вижданията си е увереността, че умствената изостаналост се причинява от дегенерация на централната нервна система. Той вярва, че укрепването й може да подобри способността на човека за контрол. Смята, че чрез използването на различни по вид и характер упражнениея когнитивните способности на изостаналите в развитието могат да бъдат подобрени, а в отделни случаи и напълно възстановени.

Твърдението, което Сеген защитава е, че хората с умствена изостаналост могат да бъдат променяни чрез обучение. За времето, в което той живее това не само че е било нетипично становище, но и се приемало като изказване, в разрез с общоприетото мнение за безперспективното лечение на хората с психични отклонения. През 1904 г, Мария Монтесори получава катедрата по антропология в университета в Рим и започва да провежда антропологически изследвания. Тя работи с дидактическите материали на Сеген, подобрява ги и ги допълва като основната й цел е да разработи собствен метод на обучение, съобразен с нуждите на децата. Откритията на двамата велики учени вдъхновили Монтесори и тя с голям интерес превела важни техни разработки. Именно от Сеген тя узнава, че ако занятията се провеждат по специална методика то "от сто идиота двадесет и пет стават, по същество, нормални хора. Нововъведението, чрез което укрепва а и доразвива идеята, както и което и носи последвалата слава и признание е усетът, че тази теория е практически приложима и при деца без отклонения в развитието.

Монтесори систематизира въгледите си и започва да чете лекции на начални учители по възпитание на деца с отклонения. Постепенно тези курсове се разгръщат и се полагат в основата на педагогическото училище в Рим, на което става директор през 1907г., наречено Дом на децата (Casa dei bambini). В него тя има възможността да провери надеждността и приложимостта на теорията. В него се обучавали около 50 деца на възраст по-малка от училищната. За разлика от подрастващите, с които работела в клиниката, тези не били белязани от отклонения в психиката, а единственият им "недостатък" бил социалната им онеправданост и животът им в най-бедните работнически квартали на Рим. Вместо Министерството на обазованието местеният меценат Едуардо Таламо се заел с материалната част на проекта - той предоставил помещение, в което да се провеждат заниманията. Успехите в "Casa dei Bambini" се обсъждали в италианската преса. Много млади педагози започнали да се интересуват от метода Монтесори, но много от тях, сравнявайки изначалното положение на децата и крайното им, не могли да повярват, че резултатите са постигнати ненасилствено.
резултатът е аргументирането на основния принцип, върху който тя изгражда основите на методиката си на преподаване е убеждението, че методите, показали успех при прилагането им спрямо деца с оклонения, в по -голямата си част са приложими и към нормални деца.

Медицинската подготовка, която Монтесори е придобила в университета играе важна роля в работата й с подрастващите. Тя е предпоставка за смяната на функциите, с които е натоварена класната стая - от помещение, създадено единствено за нуждите и целите на образователната дейност, тя го превръща в своеобразна научна лаборатория за наблюдение на депривациите, девиациите и потребностите в развитието на тези ощетени в много отношения деца. Монтесори влага в работата си научна прецизност, медицински техники, тоюни изчисления, но и човешка топлота, майчина загриженост и неутолимо желание за разгадаване на проблемите, породени у децата и начините на решаването им.

В началото самата Монтесори не е напълно наясно с последиците от това нетипично начинание, но вместо страхът от неизвестното да я разконцентрира или уплаши, той я мотивира и тя влага цялата си енергия в изследването нови идеи, разработването на система от материали и влагането им в средата, в която се развиват децата, за да установи заряда на действието им върху тях. Отличителната черта на целия този процес е ненасилственото му прилагане. Драстично била сменена функцията на децата - от обекти, тя ги превърнала в субекти - била им дадена възможност да избират материали според нуждите и интересите си като основната цел на това действие била пораждането и развитието на независимост. Резултатът от този иновативен метод не закъснял и това ясно си лияи от думите на самата Монтесори:




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Силата на реформаторските възгледи на Мария Монтесори 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.