Родният език посредник и база при усвояването на чужд език


Категория на документа: Педагогика


* Особености на родноезиковото обучение.

1)детето получава практически знания по отношение на фонетиката и фонологията на езика,също така и в областта на свързаната реч. Освен това в ДГ детето се подготвя за четене и писане, натрупва необходимия лексикален фонд и се запознава със семантиката на думата. В началното училище тези области се доразвиват като обучението по роден език продължава да има комплексен характер и в началното училище се реализира в 4 раздела:
-обучение в начална грамотност;
-обучение по четене;
-езиково обучение;
-развитие на устната и писмената реч;
2)в ДГ се работи така че да може в началното училище обучението да има пропедевтичен характер;
3)родно езиковото обучение реализира организирано,системно усвояване на родния език;
4)практически характер на езиковото обучение. Същността на практическата насоченост особено в ПУВ се изразява в неговата речева ориентация. Най-важното,което трябва да се направи е да се развие речта и четирите основни речеви дейности-слушане,говорене,четене и писане.
За първи път в България спецификата на родноезиковото обучение се описва от професор Кирил Димчев в ,,Система в стилистични знания по български език"(1977), там определя следните методически принципи , които представляват същността на обучението по роден език:
1 принцип - речева насоченост, стремеж да се изучава(за училище) и усвоява(за детска градина)
2 принцип - комуникативност
3 принцип - комплексност, езикът се усвоява в комплекс
4 принцип - преодоляване на интерференцията между отделните функционални стилове в речта на малкото дете и ученикът
5 принцип - преход от непреднамереното към преднамереното овладяване на езиковите знания
Тези принципи и методи могат лесно да бъдат открити чрез алгоритъма през който преминават децата, когато усвояват родния език:
ДЕЦАТА СЕ НАУЧАВАТ ДА РАЗБИРАТ РЕЧТА= > ПОДРАЖАНИЕ = > ГОВОР

* Различия в езиците

Различията в езиците се появяват преди всичко,защото всеки един език се намира в процес на непрекъсната промяна,която се дължи на различни фактори:
1)историята на съответния народ ;
2)различните условия;
3)различията в езиците са се извършили по време на хилядолетната им история. Средата в която се развива даден народ, народите, които го заобикалят. Народният език е огледало на развитието на даден народ. Той разкрива знаковия характер на езика и благодарение на това става възможно усвояването на чуждата знакова система

Езикът като роден или чужд е предимно средство за общуване,което представлява структура от преднамерено произвеждани знаци или звукови сигнали. Те се възприемат сетивно и ясно се разграничават по своето в дадено общество. Изучаването на един език започва от звукообразуването. За звукообразуването е необходимо да се координират три елемента:
1)въздушна струя;
2)фонация;
3)артикулация;
Устройството на говорните органи и техните възможности за учленяване на звукове са еднакви у всички народи. Въпреки това всеки един звук има свои особености при образуването на гласни и съгласни звукове. Веки език има своя звукова система малко или много различна от останалите. Тези типични особености в изговора на думите и на фразата създават общо акустично впечатление,което ни помага да го разпознаем от останалите и което неточно се нарича акцент.
При френската реч има типично закръгляне на устните и силна напрегнатост на устните мускули, при руския има силно притискане на езика към небцето.

Основната постановка на говорните органи и съвкупността от учленителни навици типични за даден език представляват неговата артикулационна база или учленителна основа. Освен че всеки език има свои произносителни навици,той има и типично модулационно оформяне на свързаната реч-особеност на мелодиката,фразата,темпа на речта и т.н.
Въз основа на експериментални проучвания се приема ,че обучението по роден език има за цел да диференцира подобното и различното като признаци които се откриват преди всичко във фонемните системи на езиците по света;
1)гласност и негласност;
2)съгласност и несъгласност;
3)компактност и дифузност;
4)напрегнатост и ненапрегнатост;
5)звучност и беззвучност;
6)назалност и оралност;
7)прекъснатост и непрекъснатост;
8)рязкост и нерязкост;
9)глотализуваност и неглотализуваност;
10)ниски и високи;
11)бемолност и небемолност;
12)диезност и недиезност;

* Цели на чуждоезиковото обучение

Под влияние на непрекъснато нарастващите политически и икономически потребности в света от владеене на чужди езици в различните страни се търсят различни пътища и форми за изучаването на чужди езици. Естествено всяко ново направление акумулира всичко вече открито в областта на методиката на преподаването на чужди езици, продължава логическото развитие на някои предходни тенденции. Едновременно с това то неизбежно отразява равнището на културата, на науката и икономиката на страната, в която се развива.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Родният език посредник и база при усвояването на чужд език 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.