Речевите нарушения. Типове и описание.


Категория на документа: Педагогика


 Речевите нарушения.Типове и описание.
Речевата функция на индивида и неговото вграждане в културната среда е изключително голямо. Всяко отклонение от формирането на речта определя различни варианти и степени на нарушение на цялостното психосоциално изграждане на детето .
Ето защо корекционната работа ,която се извършва чрез логопедията стои на първо място в рамките на дефектологията . Това разбира се се определя и от количествено- качествената характеристика на речевите нарушения в сравнение с другите видове аномалии в развитието .Както стана ясно логопедията е науката , която се занимава с речевите нарушения и методите за тяхната профилактика ,диагностициране и преодоляване ,както и за социалната рехабилитация на лицата с логопатии.
Тъй като за своето развитие логопедията се нуждае от много изследвания и диагностика при корекционната си работа ,тя е в тясна връзка с други научни дисциплини като:лингвистиката, психолингвистиката ,общата и частната медицина,с другите дялове на дефектологията и особено със сурдопедгогиката
Нарушенията на речта възникват най-често в периода до 5-6 годишна възраст.Причините за това са биологични,биофункционални и психосоциални .

Биофункционалните /физиологичните / и Биологичнити/органичните / са различни нарушения на речевата система или на общото психофизическо развитие на детето:
1. Органични увреждания на ЦНС/централната нервна система/,предимно в коровите центрове на речедвигателния и речеслуховия анализатор
2. Увреждания на проводящите пътища към и от

речевите органи.
3.Увреждане на самия артикулационен апарат
Уврежданията и дефектите на артикулационния апарат са основа за наличие на разнообразни отклонения-от леки фонетични до изразени фонетико-фонематични нарушения.Те са най-често резултат от формирането на неадекватни речеви навици -например запазването на елементи от детската реч и след 5-тата година на детето.

Психосоциалните причини за формирането на речеви аномалии са свързани главно главно с особеностите в психическото развитие при текущи заболявания или изоставане /задръжки /непълноценна езиково-говорна среда,ниско културно-битово ниво на микросредата,билингвизмът и др.
Независимо от причините и начините на възникване в логопедията речевите аномалии притежават следните характеристики за отделните видове:
1.Отклонения от фонетичните,граматични и други норми на езика.
2.Аномалии при ,които речевата продукция не съответства на възрастовите норми на развитие
3.Аномалии ,които не се преодоляват спонтанно , а чрез специализирана намеса на специалист-логопед
4. Речеви нарушения , които оказват негативно влияние върху психическото развитие и поведение на личността
5.Речеви нарушения , които не са диалектно или етнически обусловени особености на говора на индивида.
Съвременния психолого-лингвистичен подход позволява разделянето на речевите аномалии на две основни групи:
1. Нарушения на езиковите средства на общуването
2. Нарушения в използването на средствата за общуване в комуникативния процес

Към първата група се отнасят фонетичните, фонетико-фонематичните отклонения и общото недоразвитие на речта.

Към втората група се отнасят всички негативни прояви на речевата комуникация, произтичащи на фона на съхранени езикови средства за общуване.Като към тях най-вече спада заекването.

В зависимост от това речевите нарушения засягат съответно устната или писмената функция , но често се наблюдават и причинно - следсвена връзка между тези две явления.

Отклонения в УСТНАТА реч , които се основават на нарушения в произносителната страна на речта ,както и нарушения на нейната вътрешна структура :
- Дисфония/афония/-нарушение или липса на фонация , поради дефект на гласообразуващия апарат
- Брадалалия-забравена речева функция , поради патологични отклонения с церебрален характер
- Тахилалия-патологично ускорена реч при органични или функционални нарушения наЦНС
- Заекване-нарушение на темпо-ритъма на речта, съпътсващо се от речеви , психически и поведенчески отклонения
- Дислалия-нарушение на звукопроизношението при нормален слух и интервенция на аркулационния апарат.
- Ринолалия-съчетано нарушение на гласомвия тембър/т. нар.носов говор/ и звукопроизношението ,което може да е следствие от органичен дефект или да е функционален недостатък на артикулационния апарат
- Дизартрия-сложно нарушение на артикулацията ,следствие от органично поражение на ЦНС
- Алалия-липса или системно недоразвитие наречта, като резултат от органично поражение на коровите зони на речевия анализатор
- Афазия- загуба или разпадане на речта вследствие на увреждане в областта на речевите зони на главния мозък.

Нарушения на ПИСМЕНАТА РЕЧ:

І-Нарушения в четенето -ДИСЛЕКСИЯ
Това е нарушение , което означава частично разстройство на четивния процес като следствие на сложни увреждания на гнозиса, кодирането и декодирането на знаците /буквите/ и техния адекватен синтез

ІІ-Нарушения в писането -ДИСГРАФИЯ-причинява се най-често от оптико-пространствени и фонетично- граматични нездостатъ ци на речта .
Тази класификация отразява най-общите и и същевременно най- съществените форми на речеви разстройства .
Затова трябва да се има впредвид многообразието от клинични белези и психолого-педагогически особености вътре във всяка група аномалии. Могат да се наблюдават много модификации и комбинации на речеви нарушения , които изискват задълбочен анализ и изучаване.
-



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Речевите нарушения. Типове и описание. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.