Принципи на обучението, взаимодействието между дидактическите принципи


Категория на документа: Педагогика


Принципи на обучението, взаимодействието между дидактическите принципи

Всяка дейност на човека се извършва на основата на определени принципи, които определят насоката на мисленето и действията му.

Както всяка наука, така и педагогиката притежава свои принципи.

Принципите на обучението са система от основни положения, водещи идеи или общи изисквания, които определят дейността на учителя и учениците в процеса на обучение. Отнесени към категорията на нормативните знания, те регулират дейността на учителя и учениците.

Принципите на обучението са основна категория на дидактиката, изразяващи съществените закономерности на учебния процес, като значението им се свързва със цялостната организация и провеждане на обучението. Те са изходните положения, теоретичната основа, върху която се изгражда обучението по съдържание, форми и методи и средства на обучението.

Според М.Андреев "дидактическите принципи са иманентно присъщи на обучението, тяхното пълноценно съблюдаване и реализиране може да оптимизира качествените характеристики на обучението и да повиши ефективността му. Ако те не се спазят на приемливо равнище , актът на обучението не може да се разгръща пълноценно във функционален план и не може да се постигне задоволително реализиране на целите на обучението". От принципите на обучението произлизат и правилата на обучението, които изразяват частни положения на принципа и подпомагат неговото реализиране.

Относно класификацията на принципите на обучението съществуат различни становища. Според някои автори не може всички принципи на обучението да са основополагащи, като някои от принципите се класифицират като общовалиднии, традиционни и водещи, а други са второстепенни, нетрадиционни. Според други твърдения трябва да се разграничават принципи на организацията на обучението и принципи на самото провеждане на обучението, друго разделение е на принципи на преподаването и принципи на ученето . Ранжирането на принципите все още не напълно окончателно. Тук представяме системата от дидактически принципи на проф. Петър Петров, съставена от осем принципа на обучението:
1. Принцип на научност: Съгласно този принцип по време на обучението на учениците трябва да бъдат предоставяни строго научни знания, факти, идеи изводи, закономерности посредством адекватни методи, близки до методите на науката, чиито основи се изучават.

Всеизвестно е, че научните знания непрестанно се разширяват по обем, като способностите на учениците- студентите да усвояват новата информация също се променя, но не във същите темпове. Това от своя страна изисква от преподавателите в медицинските висши училища да отделят най-същественото от съдържанието на съответната наука и най- подходящите методи и средства за тяхното усвояване.
В този ред на мисли в тясна връзка с принципа за научност се намира принципът за достъпност.
2. Принцип за достъпност : Така нареченият "принцип на природосъобразност", формулиран още от Коменски. Този принцип се отнася до цялостния процес на обучението, неговите цели, задачи, съдържание, методи и форми. Според него за да бъде едно обучение резултативно, то трябва да е достъпно. Достъпността в процеса на обучение изисква то да се изгражда на основата на реалните учебни възможности на обучаемите, като учебният материал не бива да е нито прекалено труден за тях , което би довело до понижаване на мотивацията , нито твърде лесен, без развиване на интерес и нови знания .

В съвременното разбиране на принципа за достъпност особено място заема идеята на Л. С. Виготски за "двете зони на развитието" - зоната на актуалното и зоната на най-близкото развитие. Обучението трябва да се ориентира към зоната на най-близкото развитие, към утрешния ден на развитието на обучаваните. Следователно под достъпност не трябва да се разбира обучение без трудности.

Дидактически правила за достъпност:
- От лекото към трудното. Това правило означава постепенен преход от добре известни усвоени знания към усвояване на знания, които предизвикват затруднения у студентите и изискват повече интелектуални и емоционални усилия. Това правило не значи, че обучението трябва да бъде леко. То означава поставяне на задачи пред обучаваните, които съдържат постепенно нарастваща трудност. Много лекото обучение не изисква умствено напрежение, не движи развитието на студентите напред. Много трудните задачи демобилизират.
- От известното към неизвестното. Това правило изисква добро познаване на запаса от знания и жизнен опит, притежавани от студентите, за да се опират върху тях новите знания, които се усвояват в процеса на обучението. Това важи както за теоретичните така и за практическите знания, умения и навици.
- От простото към сложното.Това правило изисква обучението да започва с по-елементарни понятия, обобщения, факти и постепенно да се преминава към изучаването на по-сложен учебен материал.
- От близкото към далечното. Това правило изисква кръгозорът на обучаваните да се разширява постепенно. Понятието близко в случая трябва да се разглежда в познавателен, а не в буквален смисъл.

Неспазването на правилата за достъпност се отразява неблагоприятно върху качеството и ефективността на обучението по всички дисциплини и във всички възрастови периоди. В реалният процес на обучението всички принципи си взаимодействат тясно и едновременно.Принципите действат един чрез друг и взаимно спомагат за по-пълноценната им реализация.Пренебрегването на някои от принципите неизбежно се отразява неблагоприятно върху реализирането на другите.
3. Принцип на нагледност : Според този принцип , формулиран още от Коменски във "Велика дидактика", нагледността е основа за всяко успешно обучение. Основното изискване на този принцип е: " Словесното изложение на учебното съдържания да се съчетава с възприемане от учениците на изучаваните явления или предмети". Нагледното обучение води обучаваните от конкретното към абстрактното мислене, от мисленето с представи и образи към мисленето с понятия. Този принцип е от изключителна важност за обучаването на студентите в медицинските училища, той прави обучението им по-достъпно и изключително ги подпомага в усвояването на трайни знания . Посредством събирането на богат сетивен опит и логично абстрактната му обработка, той се превръща в синдроми и нозологични единици .

Правилното онагледяване се извършва в подходящ от психолого-педагогическа и методическа гледна точка момент , то трябва да е целенасочено ръководено от учителя и да са избрани такива нагледни средства, които да са съобразени със обема и спецификата на преподаваната материя. Нагледността може да бъде предварителна, когато студентите виждат клинйичен случай, който ще изучават в бъдеще; придужаваща нагледност, съчетана със словесно обяснение и заключителна нагледност за подсилване ефекта от обучението.

4. Принцип на съзнателност: Представлява взаимовръзка между разбиране и отношение, като съзнателното отнишение може да ускори и облекчи разбирането на учебния материал. Посредством наличие на съзнателност , основана на интелектуална способност и нравствена готовност , се извършва превенция на формализма в обучението и механичното запомняне на учебносто съдържание. Условие за постигане на съзнателност сред обучаваните, е целите им да бъдат релевантни на организацията и управлението на учебния процес.

5. Принцип на активност: Принципът на активност осмисля и обогатява съзнателността в обучението. Същността му се състои в единството между мислене и действие. За осигуряване на активно отношение сред обучаваните е необходима организация и управление на дейността им , съчетана с целенасоченото и ръководене и стимулиране от страна на учителя. Следователно постигането на активност сред обучаваните корелира с професионализма на учителя.

Активността и съзнателността са основа за формирането на клинично мислене сред студентите от медицинските висши училища и са в основата на една съвременна дидактическа технология, съдействаща за изграждане на способности, навици и творческо мислене, а именно проблемно- базираното обучение.
6. Принцип за системност и последователност: Системното обучение е важно условие за добиване на системни и трайни научни знания.

Приучаването на студентите към системен труд и последователно усвояване на знания развива мисленето, познавателните способности и възпитава положителни личностни качества. На практика този принцип изисква знанията, уменията и навиците да се предлагат в определен ред, където всеки елемент от учебния материал логически се свързва с другите.

7. Принцип на трайно овладяване на знанията, уменията и навиците: Трайно усвоените знания, умения и навици благоприятстват по-нататъшното развитие на познавателните способности и развиването на качествено усъвършенстване на паметта, мисленето, въображението.

Благодарение на тези знания се формира клиничното мислене на медицинския специалист и се осигурява неговото професионално поведение във различни ситуации.

8. Принцип на индивидуален подход :Това е един от основните педагогически принципи, който изразява необходимостта да се подхожда индивидуално към всеки обучаван в рамките на студентската група, потока, целия курс.

Истинското значение и уважение към автономността на отделната личност изисква преподавателят освен с целите на групата, да се съобразява с целите, интересите, мотивите за учене и възможностите на всеки обучаван.

Индивидуалните различия се изразяват не само и не толкова в количествени разлики , колкото в качественото своеобразие на всяка студентска личност съобразно нейните психични процеси, темперамент, воля, мотиви, интерси, отношение към учебната дейност.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Принципи на обучението, взаимодействието между дидактическите принципи 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.