Отношения в студентската група


Категория на документа: Педагогика


Тракийски университет - гр.Стара Загора
Медицински факултет
Катедра "Социални дейности"

Курсова работа
Тема: "Отношенията в студентската група"
Дисциплина:Социална педагогика

Разработил:
Теодора Пенчева Тенева,фак.№232
Първи курс-редовно

Съдържание:
1. Увод (3 стр.-4 стр.)
2. Студентската група като микросреда (4 стр.-5 стр.)
3. Особености на микроотношенията - роля, комуникация, експектация, идентификация (6 стр.-10 стр.)
4. Относителна самостоятелност на съдържаниета на микроотношенията (10 стр.-12 стр.)
5. Две структури на взаимоотношения в групата (12 стр.-13 стр.)
6. Диагностика на междуличностните отношения - цел, задачи (13 стр.-16 стр.)
7. Анализ (16 стр.-20 стр.)
8. Изводи (21 стр.)
9. Приложение 1 (22 стр.)
10. Използвана литература (23 стр.)

1. Взаимоотношенията между човешките индивиди са нещо, в което всеки от нас участва непосредствено и от което има немалък изстрадан личен опит. Затова може да изглежда странно, че тези взаимоотношения са между най-трудно достъпните за научно изследване области. Те са истински научни загадки и тяхнота решаване е много бавен и постепенен процес.
Особено внимание заслужава въпросът за междуличностните взаимоотношения в студентската група. Всички прекарваме голяма част от времето си в много и различни типове социални агрегати, което е общият термин за всеки сбор от хора. Някои примери на различни типове са статестически агрегати, аудитории, тълпи, екипи, семейства, формални организации.Формалната организация представлява по-голям агрегат от хора,които често работят заедно по някакъв ясно структуриран начин,за да постигнат съвместна цел. Пример е училищната система и тази на висшето образование. На всекидневен език можем да говорим за всички тези агрегати като "групи". Студентската група е формална организация,в която членовете са взаимозависими и имат поне потенциала за съвместно взаимодействие. В повечето групи членовете имат редовен контакт лице в лице. Това определение на групата е разширение на основната дефиниция на междуличностното взаимоотношение, което подчертава същностната характеристика на групата:членовете си влияят по някакъв начин. Когато групата е над 20 човека е възможно вече да не включва личното пространство и взаимодействието между всички членове. Спектърът или мащабът на изпълняваните от групата дейности е друго важно измерение. Някои групи се съсредоточват върху отделен въпрос. Например в отговор на заплаха за увеличаване на учебните такси групата на студентите може да формира специален екип, който да формулира алтернативи и да ги представи на университетската организация. Тук групата се формира за една конкретна цел. Обратно: групи като семейството се ангажират в много повече и различни дейности. Полезно е да се отбележи,че естествено появяващите се групи (семейство) често са относително продължителни и широки по мащаб, а повечето експериментални групи (колежани,студенти) са с кратък живот и относително тесни по фокус. В основата на студентската група е залегнал обективният процес на размяна на дейност. Тя е образувана за постигане на общи цели, за обединяване на усилията,които са необходими в съвместната дейност. Тя може да се определи като общност на взаимодействащи помежду си хора за постигане на осъзната цел, общност, която обективно се проявява като субект на действието(1,121). За да стане група, студентската общност трябва да има и осъзнава мотивирана цел на дейността си, да притежава необходимите за груповата дейност знания,умения и навици, както и начини за поддържане и изразяване на груповото единство. Във всяка група по необходимост съществува процес на общуване, с помощта на който стават възможни груповите решения, оценки, мнения и "общ език" между членовете на групата, възниква емоционално и волево единство. В реалните групи обикновено съществуват и действат механизми, които в една или друга степен компенсират недостига от интелектуално, емоционално или волево единство. Ако тези механизми не действат, групата преживява криза в своето функциониране, което може да доведе до нейното разпадане.
2. Студентът проявява активно отношение към заобикалящата го действителност. Най-активно е обаче неговото отношение към другите студенти, поради това че дейността му протича най-вече в определена академична среда. Ето защо е нужно, когато се анализира социалната среда на студента,да се анализират не само структурите на обществената формация, общественото съзнание, разделението на труда, но и да се разкриват специфичните елементи на средата, с която студентът си взаимодейства най-непосредствено. Проблемите на студентската микросреда имат особено голямо значение и поради обстоятелството, че те имат пряко отношение към формирането на много страни на личността. Е.С.Кузмин пише: "Разбира се, микросредата, сферата на междуличните отношения е огромна сила във формирането на ценни и порочни качества на личността. С една дума, най-близката среда е най-чувствителният барометър и механизъм за формиране на личността. Това съвсем не означава, че ние не предаваме значение на съвкупността от всички обществени отношения... Напротив, те са най-дълбоката и обща основа и същност на формирането на всички качества на личността...но ние сме задължени зад съвкупността на всички обществени отношения,вътре в тях, да видим междуличните отношения, без изучаването на които се изпуска предвид конкретната личност."(2,251)Каква е съдържателната същност на отношението между студентите? Паскал пише: "Каквото и да притежава човек на земята, прекрасно здраве и всякакви блага на живота, той все пак е недоволен, ако не се ползва с почитта на хората..." Това наблюдение на Паскал е особено важно. Личността в какъвто и колектив или обществена среда да се намира, се стреми да заеме подходящо място в съзнанието на другите хора.(2,252)Човекът обаче не цени еднакво високо отношението на всички други към себе си. Предпочитанията, които проявява студентът към другите, и предпочитанията, които другите проявяват към него, определят до голяма степен и основните компоненти на структурата на личните взаимоотношения в групата. Всеки студент има свое място, своя позиция в тази структура. В системата на личните отношения всеки студент проявява специфична за него активност, а статусът му включва в себе си и изпълнението на определени роли. Ролята и позицията, които студентите реализират в структурата на взаимоотношенията, предполагат и определена, съответстваща им съвкупност от права и задължения.

3. В системата на микроотношенията особено внимание заслужава да се отдели на ролята. Тя се схваща като организирана в структурата последователност от действия, постъпки, извършвани от човека в процеса на взаимодействието с други хора. Тя е тясно свързана със статуса и винаги предполага организирана съвкупност от действияза да се реализира заеманата сред другите позиция. Тя не е веднъж завинаги дадена на личността, а е субстанция с променливи намерения. Една от най-важните функции на ролята е тази, че чрез нея студентът усвоява взаимоотношенията с окръжаващата го среда, че чрез нея се формира "Аз-ът". Чрез статуса и ролята в системата на взаимоотношенията студентът дейно изпълнява задълженията си в групата. По-високият статус на студента повишава неговия действителен потенциал в отношенията. Дейността и ролята на студентите с висок статус не могат да се сравняват по вътрешна стойност, диапазон и качество на въздействие върху другите с тези на студентите с нисък статус. Колкото по-непредпочитан е един студент в системата на личните отношения, толкова по-малко е влиянието му, толкова по-малък е ефектът от усилията му в тези отношения,толкова по-несигурен и неспокоен е той в тази система и по-трудно му се удава да реализира потенциалните си личностни възможности. И обратно, предпочитаният се чувства сигурно, спокойно, системата на взаимоотношенията го удовлетворява и той успява да реализира по-пълноценно своите достойнства. Следователно чрез ролята, която се изпълнява в системата на отношенията, най-добре намира израз връзката между субективно-психическите особености на личността и системата на обществените отношения. Всеки разбира, приема и изпълнява своите роли в зависимост от своите особености. Личните отношения са едни от основните социални процеси в живота на студентите в групата. Те придобиват най-различни форми, но една съществена част от тях протича под формата на комуникация. Разглеждана в аспекта на личните отношения, комуникацията е преди всичко взаимно разбиране, правилно схващане смисъла на съобщенията между студентите, което довежда до съгласуваност в действията им. Следователно без процеса на комуникация специфично човешките лични отношения са до голяма степен невъзможни. Това взаимно съзнателно отношение между студентите е сложен и богато нюансиран акт на психическо отношение между тях. В този акт на взаимодействие и общуване студентите участват с определени възгледи,настроения,чувства,представи за всичко, което ги обкръжава. Общуването има много голямо значение за всички други постъпки на студента в групата,тъй като чрез него се нюансира богато мотивационният фон на личните взаимоотношения. Именно благодарение на общуването постъпките на личността А стават обстоятелства в живота на В,С и т.н., а техните постъпки, експресивни действия, на свой ред се оказват обстоятелства в живота на А. Този осъществяван чрез различни видове комуникация преход на постъпката на един човек в обстоятелство на живота на други хора е характерна особеност на съвместният живот и дейност но хората. В процеса на общуването се достига взаимно разбиране, съгласуваност при изпълнение на работата, расте способността да се прогнозира взаимно поведението в едни или други обстоятелства или, обратно, възникват конфликти и нравствени противоречия,раздори в работата, проявява се неспособност да се предвиди поведението на партньора в общуването. Постигането на положителен резултат в общуването като правило е свързано с адекватно сетивно отразяване на общуващите помежду си субекти, натрупване и правилно обобщаване навзаимната информация.Отрицателният резултат често се оказва следствие на неадекватно отражение на общуващите помежду си, на недостатъчно и неправилно изтълкувана информация, с която всеки от тях разполага.(2,155)Приведените мисли показват, че в отношенията особено място заема своеобразният разчет на отделна личност за възможните действия на друга личност, очакването на определени действия спрямо себе си от страна на другите. Винаги позицията на отделния студент предполага определена система от действия, но тя предполага също така и определена система от очаквания. От студента, заемащ една или друга позиция в групата,състудентите му очакват съответни за тази позиция действия,изпълнения на ролята. Но и самият студент очаква от състудентите си определено отношение към себе си.Това явление се нарича експектация. Всеки студент в групата наред с всички аспекти на своята дейност се насочва и към експектацията на другите.Следователно картината на личните отношения между студентите в групата става неимоверно сложна, като се има предвид, че всеки се ръководи в отношението си към другите студенти както от собствения разчет за техните действия спрямо него, така и от предполагаемите разчети на другите за неговите действия спрямо тях. Личните отношения в студентската микросреда се отличават със своеобразно самоотнасяне на студента към групата или подгрупата, в която са включени. Наблюдава се съзнателно самоотъждествяване на студента и неговите ценности със системата от ценности на взаимоотношенията на групата или подгрупата към които принадлежи. Това явление се нарича идентификация. То е повече в зависимост от субективните представи за ценностите, с които се идентифицира, а по-малко от обективното положение, макар че последното определя действителното място на студента в системата на социалните отношения в групата и университета. Както и да се самоотнася студентът към ценностите на някои подгрупи, обективното му положение в структурата на взаимоотношенията определя и действителното му място в микросредата. Пълното идентифициране и приобщаване на студента към групата или подгрупата до пълния разрив с тях съществуват междинни степени, през които се преминава или в които се намира повече или по-малко продължително време всеки студент. Тези междинни степени са свързани и с определени противоречия между идентифициралите се и все още идентифициращите се. За илюстрация е достатъчно да си представим студент, включен в състава на малка подгрупа, която му влияе отрицателно, но с която е свързан особено силно емоционално. Пълното скъсване с подгрупата ще бъде съпроводено с много противоречиви състояния, през които ще премине студентът, и това ще бъдат особеностите на обратния на идентификацията процес. Влиянието на тези явления върху взаимоотношенията може да се наблюдава много често и непосредствено в училищните класове и в студентските групи. Процесите на обособяването на подгрупите и преминаването от една подгрупа в друга протичат в зависимост от преобладаващите мотиви на идентификацията. Ето защо съдържанието на това явление и влиянието му върху характера на личните взаимоотношения между студентите предизвиква огромен интерес и насочва вниманието към важни страни на механизма на взаимоотношенията. В зависимост от това, как всеки студент реализира особеностите на микроотношенията, той си изгражда специфично положение в системата на групата. Едни студенти се отличават с голяма популярност и авторитет за разлика от други. От какво се обуславя популярността на студентите? Предполага се, че причините са няколко.Първо, студентите, които умеят да установяват контакти със състудентите си,имат по-големи възможности да повишат личния си статус в групата.Второ,тези,които проявяват безкористие и честност в отношенията,винаги заемат по-изгодно място в йерархията на престижа в групата.Трето,предполага се,че определен дял в популярността на студента има и неговият външен вид и физическа сила. В студентските групи се срещат и изолирани, "отхвърлени"студенти. С тях не желаят да дружат, избягват ги, не ги предпочитат за съвместни дейности. Положението на тази категория в групата е тежко и тя се нуждае от особени грижи и внимание. Причините за изолирането са няколко. Първо най-често в тази категория попадат студенти,които са безразлични към университетската си дейност, а също така и към успехите и неуспехите на групата в процеса на работа. Второ, тук попадат студенти, които не умеят да общуват с другите,а също така и склонните да се затварят в себе си. Трето, в тази категория попадат и студенти,които не умеят да достигнат до разбирателство с другите в различни ситуации,които проявяват несговорчивост със състудентите. Популярността и изолацията са изключително сложни явления и обуславят до голяма степен положението на студента в групата.Тази сфера се поддава на емпирично изследване и за всяка конкретна група може да се изяви мотивационното ядро на популярността и изолацията сред студентите.
4.Засегнатите в общи линии особености на микроотношенията са присъщи на всички студенти в групата.Тези особености очертават значителна част от облика на основното съдържание на отношенията в групата.Социо-психо-педагогическата стойност на тези особености е всеобщ момент на отношенията и проявите на студентите. Чувства, позиции, настроения, преднамерено мотивирани постъпки, оценки на личностни достойнства и т.н. са най-естествените компоненти на взаимоотношенията в група. Дейността и отношенията в групата се анализират, като се абстрахират от икономическото,политическото и друго съдържание и детерминираност. В това се състои привидната идеологическа правдоподобност на тази позиция. Защото до повърхността на съзнанието на обикновения човек най-лесно, най-бързо, най-очевидно и най-непосредствено достига психическото съдържание на дейността и отношенията: мисли, чувства, симпатия, антипатии, настроения, конфликти и т.н.съпътстват студентите в много ситуации и определят в значителна степен жизнения им тонус. Именно във взаимоотношенията се проявява най-непосредствено практическото,обикновеното съзнание, чиито най-ярки и характерни черти се модифицират от непосредствените житейски отношения, в които са вплетени студентите и които всекидневно реализират. По този начин социалните отношения в групата се свеждат само до личните отношения между студентите и преподавателите. Фетишизират се личните отношения и се превръщат в абсолютна самостоятелна сфера, в която господстват само субективни фактори-желания, стремежи, воля, възпитание и т.н. Реалните отношения и поведение на студентите в групата могат да бъдат разбрани и научно обяснени само като се анализират като елементи на съвкупност от независещи само от съзнанието на студентите отношения и се взима под внимание не само личностния аспект, а и аспектът на социалните условия, сред които той се реализира. Тези отношения са продукт на взаимодействието между обективните и субективните фактори. Сред обективните фактори най-важна роля играят онези, които студентите заварват като сложили се социални условия. Следователно личните отношения трябва да се обясняват и чрез факторите, които са се установили обективно, независимо от съзнанието на студентите. Макроотношенията имат обективен характер и студентите ги заварват в готов вид;те лично не са в състояние да ги изменят; те се установяват въпреки личната воля. Микроотношенията в групата са междулични, те имат непосредствен характер и са до голяма степен доброволни. Но междуличните отношения в групата се реализират в системата на обществените отношения, те се влияят от цялата съвкупност на тези отношения.В подхода си към микроотношенията в групата трябва да отчитаме относителната им сомостоятелност, защото редица остри противоречия в тях могат да се обяснят само чрез подобен анализ. Всяка произволна подмяна на микро-и макроотношенията води най-малко до неточно обяснение и нецелесъобразни манипулации в сферата на личните отношения. Средствата и начините за регулиране противоречията в личните отношения са по-специфични и много по-различни от средствата и начините за регулиране на противоречията в макроотношенията,каквато и връзка да има в тях. Има лични противоречия, които се разгръщат само в сферата на микроотношенията. Те не прерастват в противоречия на макроотношенията и следователно разрешението им трябва да се търси преди всичко в тази сфера (микроотношенията). Ако решението им се търси и пренася в друга сфера, в макроотношенията, тогава не само че не се разрешават тези лични противоречия,но се появяват и нови, още по-сложни. Разбира се, че в редица случаи на противоречия в личностните отношения е трудно те да бъдат отнесени или само за сметка на макросредата, или само за сметка на микросредата. Но за целите на анализа и при емпиричното изследване на личностните отношения в групата разделението на влиянието на макро-и микросреда е необходимо. Без това е невъзможно целенасоченото развитие на отношенията в групата.(2,161)
5. Различават се две структури на взаимоотношенията в групата: формална и неформална (или инфраструктура, долен пласт на взаимоотношенията). Първата, формалната структура отразява начина, по който са организирани официалните, деловите отношения и пълномощия в групата, независимо от това какво удовлетворение могат да доставят тези отношения на отделните членове. Тази структурана отношенията трябва да осигури реализация на официалните,обществените цели, които стоят пред групата, тя осигурява съблюдаването на общоколективните интереси и нормалното движение напред. Втората, неформалната структура е израз на взаимните симпатии и антипатии, на взаимните привличания и отблъсквания,които имат като своя основа личните предпочитания, вкусове и критерии за оценка на личностните достойнства. Всеки член на групата е неизбежно включен както в системата на формалната, така и в системата на неформалната структура на отношенията. Ролите в сферата на формалната структура са стандартизирани и до голяма степен обезличени, тъй като винаги изискват определено поведение от изпълняващите ги, докато ролите в междуличните,неформалните отношения изцяло зависят от индивидуалните достойнства,от личните предпочитания, от своеобразието на чувствата, които личността изпитва спрямо другите. Личните взаимоотношения в студентската група се отличават със своята голяма динамика. Те са своеобразно поле, върху което действат твърде разнородни сили с особено значение за формирането на отделната личност,като:привличане, отблъскване, самоутвърждаване, възход ,поражение, закани, изисквания, взаимно уважение, надежди, очаквания, разочарования и др. Взаимоотношенията, изградени на неформално равнище, могат да оказват мощно влияние върху цялата формална структура на отношенията. Ето защо се смята, че колкото по-малки са различията между формалната и неформалната структура на взаимоотношенията, толкова това е по-благоприятно за задоволително решаване на проблемите,стоящи пред цялата група. Колкото по-големи са различията между тези структури, толкова по-голяма е вероятността да възникват конфликти, напрежение, неприязън, остри ситуации в групата,които най-често могат да играят отрицателна роля в живота му. Пълно съвпадение между двете структури рядко може да се постигне, а някои автори подчертават, че това не е възможно и дори не е желателно, защото се опростява системата на взаимните зависимости. Особеностите на отношението между формалната и неформалната структури всъщност творят атмосферата в групата, сред която протича цялостната дейност на студентите. Много важно е обстоятелството, че всеки член на групата се стреми да запази или повиши личния си статус. Стремежът на студента да утвърди по-висок статус в съзнанието на другите студенти е невъобразимо сложен, преплетен със стремежите на другите и това прави структурите на взаимоотношенията твърде подвижни.
6. Човешката личност има неограничени възможности за развитие. С.Рубинщай говори за личност, приемана като единица в системата на обществените отношения и като техен реален носител. А.Леонтиев определя личността не само като съзнание,но и като отношение.(6,53)За да се уловят процесите на развитието на личността трябва да се анализират нейните отношения. В онтогеничен план индивидуалното развитие на отношенията се извършва в процеса на общуването, когато човек влиза в контакт с околните и си взаимодейства с тях. У нас въпросът за изясняване на взаимоотношенията между студентите в групата, и в учебния процес като цяло,намира широко приложение. Съществен принос имат П.Петров, Л.Десев, П.Пеловски, М.Белова, Е.Рангелова, Г.Димитрова и др. В педагогическата литература взаимоотношението обикновено се разглежда като личностно, емоционално и когнитивно отражение между партньорите, като вътрешно състояние на личността, породено от контакта с другите, докато общуването се отнася към наблюдаваното(вербално-невербално) поведение, в процеса на които се формират междуличностните отношения(9,11). При нормални условия на възпитание и обучение, отношенията между студентите започват да придобиват вътрешно мотивиран характер. За студентите е характерно богатството и многообразието от отношения във връзка с общуването им в групата и извън нея.Формират се убеждения, възгледи, оценки. При непосредственото общуване на студентите, в условията на групата, се осъществява взаимодействие между самите тях, обменят се мисли,идеи,възгледи,което на свой ред влияе върху развитието на техните личностни качества.(6,54) Един от първите изследователи-А.Лазурски, който се спира специално на въпроса за отношенията на студента към състудентите си изтъква, че тези отношения зависят от индивидуалните качества на личността и могат безкрайно да се променят под влияние на най-разнообразни условия, случайности и произшествия. Така се изгражда определен род отношения, известно мнение на цялата група за даден студент и това мнение се определя от индивидуалните особености на студента(6,54). В своите изследвания Е.А. Шестаков установява,че учениците от малките класове са почти безразлични от различните оценки с тези на учителя или от тези на съучениците си,докато по-големите ученици и студентите значително преживяват забележките,получени в присъствието на другите. Междуличностния статус характеризира позицията на всеки студент в групата. Обикновено под статус се разбира положението(позицията) на личността, установено в рамките на определени права,задължения и привилегии. А престижът е една от най-важните характеристики на статуса, своеобразна мярка на признание на заслугите на личността. В зависимост от това как всеки студент реализира особеностите на междуличностните си взаимоотношения, той си изгражда специфично положение в системата на студентската група. За осъществяването на ефективен учебно-възпитателен процес се налага използването, от страна на преподавателя,на различни техники за диагностика на статуса на учениците и студентите. Такава техника според Н.Обозов може да бъде груповата оценка на личността-ГОЛ.(10,45) За определяне статуса на студента в системата на междуличностните отношения е особено ефективна техника на социометрията. Трябва да се отбележи, че социалният статус в голяма степен е свързан със социалния опит на студента, придобит в училището и университета. Целта на настоящата разработка е да представи в количествена оценка опита за диагностика на междуличностните отношения на студентите от втори курс и съответно да се определи статуса на студента в системата на взаимоотношенията. Обект на изследване са студентите от втори курс,специалност "ДПМ" на Лесотехнически университет-гр. София. За диагностициране междуличностния статус на студентите се използва социометричния тест "Избор на партньор". Неговата цел е насочена към разкриване системата от действителни отношения в студентската група,основаващи се само на една от формите (типовете) на междуличностно афективните нива, а именно-симпатията. Този избор произтича от разбирането за взаимните симпатии,които се приемат като предпоставка за успешна съвместна дейност. Същността на изработеният социометричен тест се изразява в писмено задаване на определени въпроси на изследваните студенти,като въпросите играят роля на основни критерии на избор. Отговорът на въпросите разкрива реалните предпочитания към отделните студенти от групата. Видовете критерии, използвани в социометричния тест (Приложение 1) са свързани с:
1. Определяне позицията на всеки един студент - С кого от състудентите си в групата предпочиташ най-много да учиш и да пишеш проекти?
2. Мотивационен - Ако след една година вашата група се разпръсне, с кого от състудентите искаш най-много да се съберете и да бъдете отново в една група?
3. Прогностично-диагностичен - Кой от групата би ти помогнал най-много, ако се затрудняваш при подготовката за предстоящия тест?
4.Ситуативен - Ако трябва да излезеш и да се забавляваш, кого от групата би поканил?
5.Ролеви- На кой състудент от групата с най-голямо желание би изпълнил исканията, ако той ръководи поръченията, които поставя преподавателя?

7. Според варианта социометричният тест се придържа към параметричната процедура, където броя на желаните партньори се ограничава до трима. Броят на ограниченията е определен в зависимост от възрастовите особености на студентите, от техните възможности за правилно определяне на предпочитанията, от характера и формулировката на критериите. Самото социометрично изследване е проведено съобразно методическите насоки и процедури, предвидени в процеса на диагностициране. Резултатите от отговорите се нанасят в социоматрица. Тази матрица е основа за социометричен анализ. След като се попълнят матриците по отделните въпроси се престъпва към сумирането на резултатите на количеството получени избори. Основното достойнство на социоматрицата се заключва в това, че тя позволява в нагледна форма, по числото на получените избори, да се установи степента на влияние и да се види положението на всеки един студент в сестемата на личностните неформални взаимоотношения. В зависимост от общия брой на получените избори се определя социалния статус (St) на всеки студент по формулата на М.Ферверг. Статусът се изчислява с помощта на следната формула: St=B/N-1, където:
St е социален статус;
В - общото число на направените избори;
N - брой на членовете в групата.
Трябва да се има предвид, че числото изразяващо максималния социален статус е единица. В практиката на социометричните изследвания, където допустимите предпочитания на всеки е три, е приета следната скала на статусите: в подгрупата на лидерите попадат студенти получили 6 и повече избори; в подгрупата на предпочитаните-от 5 до 5 избора; в подгрупата на пренебрегнатите-1-2 избора и в подгрупата на отхвърлените - не получили нито един избор(6,57). От направения анализ на социометричното изследване се установи следното:

1 въпрос
2 въпрос
3 въпрос
4 въпрос
5 въпрос
Предпочитани
207, 212, 213, 215, 220



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Отношения в студентската група 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.