Основни наручения на речта - дислалия


Категория на документа: Педагогика


 Основни нарушения на речта

На първо място сред логопатиите са фонетичните нарушения на речта.

Дислалията (от гр. dys - приставка, означаваща разтройство на функцията и lalio - говоря) обединява група от речеви нарушения, които се характеризират със следните общи признаци:
- нарушения на звукопроизношението;
- нормална слухова функция;
- запазена инервация на речевия апарат.

При дислалиите е нарушена главно фонетичната страна на речта, но страда и прозодиката. Дефектите се проявяват като неправилно, неточно произношение на фонемите (несъвпадащи с нормите на езика), като заместване на едни фонеми с други и като пропуски на някои от тях. Терминът дислалия (дизартикулия по В. Стамов) е общоприет в логопедията и с малки изключения има еднакъв смисъл във всички световни логопедични школи.

В съвременната логопедия се диференцират две основни форми на дислалията - функционална и органична. Наблюдават се случаи и на смесени форми на дислалия.

Функционалните дислалии възникват в процеса на речевото развитие. Неправилно усвоените навици за произнасяне на речевите звукове в детската възраст се пренасят и в училищната възраст, като се фиксират в устойчиви дефекти на говорната реч. При този вид дислалия липсват каквито и да са нарушения на органиката, т. е. на артикулационния апарат и на други подсистеми. Причините за тяхното възникване са биологични и социални. Към биологичните причини за възникването на дислалията се отнасят соматичната астенизация на детето (като следствие на тежки или продължителни соматични заболявания), при които отклоненията в речевото развитие са с вторичен характер. Дислалиите възникват и при леки мозъчни поражения с локално значение, при нарушение в развитието на фонематичния слух и др. Социалните причини са свързани с неблагоприятното културно и речево обкръжение на детето, с копирането на неправилната реч и т. н.

Дефектите на речта при този тип дислалия имат за основа с е н з о р н и или м о т о р н и (често и комбинирани) дисфункции. Сензорните нарушения водят по-често до смесването и взаимозаменянето на фонемите, което сочи фонематичната същност на сензорната функционална дислалия. Тук може да се срещне и замяна на фонема, сходна по акустични или артикулационни признаци. Моторната функционална дислалия се проявява като неправилно артикулиране на фонемите, поради което страда ф о н е т и ч н а т а страна на речта. Тук заменянето на една фонема с друга има случаен или несистемен характер.

Диференцират се три форми на функционална дислалия. Първата от тях е а к у с т и к о - ф о н е м а т и ч н а. Главната особеност на нарушението се състои в неправилното звуково съдържание на речта поради слабости в сензорното звено на възприемащите речеви подсистеми. Наблюдава се при трудности в разпознаването, диференцирането и обобщаването на акустичните параметри на фонемите. В основата на нарушението стои недоразвитието на фонематичния слух.

А р т и к у л а ц и о н н о - ф о н е м а т и ч н а форма се развива на фона на добре сформиран фонематичен слух, но незавършен механизъм за артикулиране на фонемите (моторен тип). Наблюдава се заменяне на речевите звукове (субституция) с избор на по-елементарната артикулация или неустойчиво произнасяне на фонемите. Основната причина за развитието на този тип дислалия се състои в трудностите за подбиране на нужните фонеми по артикулационните им признаци.

А р т и к у л а ц и о н н о-ф о н е т и ч н а т а дислалия се отличава с дефекти в звуковото оформяне на речта, причинени от неправилно усвоени и затвърдени артикулационни навици. Най-честите прояви на тази форма са акустичните промени на звуковете, които са сходни до известна степен с нормативните форми. Срещат се и пропуски на фонеми, както и замяната им с други звукове, нямащи място в нормите на езика. Дефектите засягат преди всичко предноезичните съгласни звукове, между които са и най-сложние - "р", "л", йотираните и др.

В зависимост от количчествено-качествените особености на нарушенията се диференцират п р о с т и и с л о ж н и дислалии. Когато е нарушено произнасянето на един звук и някои близки до него по артикулация фонеми, дислалията е мономорфна (проста). Сложните дислалии са полиморфни и представляват комплексни дефекти в произношението на различни групи фонеми.

О р г а н и ч н а т а (механичната) дислалия е причинена от анатомични нарушения на говорния апарат. Срещат се дислалии, обусловени от дефекти на зъбите и челюстите (захапката), на езика, устните, небцето (твърдото и мекото) и др. В зависимост от локализацията на дефекта се нарушава артикулацията на различни групи фонеми, включително и на гласните звукове. Органична дислалия често обуславя появата на функционални речеви дефекти.

Дислалиите са най-често срещаните речеви дефекти. Редица изследвания (М. Зееман, М. Совак, Б. Гриншпун и др.) сочат, че дислалични отклонения са намерени при 45-69% от децата на 3-4-годишна възраст, у 40-46% от 5-6-годишните, 35-39% от седемгодишните и у 18-25% от учениците в началните класове. Някои наши автори (Д. Денев, В. Иванов и К. Кондов) установяват дислалии у 4-8,4% от учениците до 18 години. В. Стамов смята, че между 44,9 и 50,5% от децата в предучилищна възраст притежават този дефект. Според наши наблюдения от практиката ооколо 14-17% от учещите се в началните класове са с дислалични нарушения на речта. Приведените данни убедително сочат голямата разпространеност на дислалиите, от което следва, че основните усилия на учителите и особено на логопедите трябва да се насочат към ранното преодоляване на този дефект на речта. Това е особено важно, доколкото всяко речево нарушение се отразява негативно върху общото развитие на детето. Дислаличните нарушения не само деформират устната реч или понякога я правят трудно разбираема, но оказват задържащо влияние върху общото речево развитие (включително и на писмената реч) и върху цялостното умствено развитие на индивида. Различните видове дислалии изискват диференциран корекционен подход.

Основните етапи на логопедичната работа по преодоляването на дислалиите (ревалидизация на звукопроизношението) са три. Някои автори (В. Стамов) предлагат следната последователност на ревалидизацията: 1) подготвителен етап; 2) етап на първична постановка на звука и 3) етап на затвърдяване (автоматизиране) на правилната артикулация. По-обобщено тези етапи са посочени от Т. Филипова: 1) подготвителен етап; 2) формиране на първични произносителни навици и умения и 3) етап на формиране на комуникативните умения и навици.

Подготвителният етап решава няколко важни за ревалидизацията задачи: включване в корекционна дейност (установка за провеждане на занятието, мотивация, емоционален комфорт, осъзнаване на необходимостта от занятията и формиране на познавателната и речевата активност); специално речево въздействие за развиване на фонематичния слух (звуков анализ-синтез, разпознаване на фонемите в различни позиции) и формиране на артикулационна основа за правилно произношение (общоразвиващи артикулационни упражнения, запознаване с артикулационните позиции, координиране движенията на артикулационните подсистеми) на нарушените речеви звукове.

Формирането на първичните произносителни навици и умения се осъществява през втория етап на ревалидизацията и има за цел изграждането на правилна постановка на звука (позата на артикулационните органи и тяхната динамика), автоматизирането на поставения звук и диференцирането му от сходните с него по звучение и артикулация фонеми. Постановката на звука се осъществява по подражание, с механична помощ (чрез специални инструменти и онагледяване) и по комбиниран път на въздействие. Този етаппротича върху елементарен речеви материал (фонеми - срички - думи) и продължава от 5 до 15-20 логопедични занятия.

Третият етап съдържа работа по въвеждането на пставения и автоматизиран звук в речевия поток и формирането на комуникативни умения и навици. Тук речевият материал се усложнява чрез прехода от изречението към четене, към разгърнат разказ (преразказ) и други творчески форми на речева активност. Продължителността на този етап е между 10 и 15 занятия и зависи от степента на усвоеност на отработваните фонеми.

Нарушенията от дислаличен тип се диференцират в няколко групи в зависимост от това кои фонеми са засегнати. Обособяват се: р о т а ц и з ъ м - неправилно произношение на фонемите Р и Р'; л а м б д а ц и з ъ м - нарушение в произношението на Л и Л'; с и г м а т и з ъ м - С, З, Ш, Щ, Ж, Ц, Ч; г а м а ц и з ъ м - Г и Г' и т. н. Когато съответните фонеми се заменят с други подобни по акустични и артикулационни признаци и това не отговаря на езиковите норми, говорим за п а р а - явление (параротацизъм, параламбдацизъм и др.).

Сред най-често срещаните дефекти в произношението са ротацизмите - веларен и увуларен, устно-устен, междузъбен и страничен. Веларното "р" се формира при вибрацията на корена на езика и мекото небце, между които се образува тесен проход. Увуларното "р " се образува при трептенето на мъжеца ("френско р"). Устно-устният (среща се и лабиално-дентален звук "р") се образува от вибрациите на двете устни или на горната устна, опираща до долните резци. При междузъбния ротацизъм трепти предният край на езика, а страничният ротацизъм възниква, когато въздушната струя преминава покрай краищата на езика и горните кътни зъби. Параротацизмите се характеризират със замяната на Р с Л, Д,В, Г и др. Аротацизмът (пълната липса на Р или на негов заместител) се съчетава с удължаването на предходната гласна фонема.

Ротацизмът е сравнително труден за преодоляване дефект. Постановката на звука Р изисква продължителни упражнения и развитие на функционалните възможности на артикулационните органи. Значително внимание изисква неговото автоматизиране и диференциране, особено при параротацизъм. Въвеждането на звука в комуникативната реч изисква голям брой ревалидизационни занятия.

Ламбдацизмът е също често срещан дефект на звукопроизношението. Изразява се в неправилно учленяване на Л и Л', в замяната на фонемата с други (В, УЪ, Р) или в пълното отсъствие на този звук. Известни са няколко вида ламбдацизъм по мястото на артикулацията - междузъбен, лабиално-лабиален и задноезичен (носов), като последният тип често се отнася към параламбдацизма с използването на варианти на задноезични фонеми. Дефектът има устойчив характер и преодоляването му изисква значителни усилия и внимание. Самата постановка на Л не е трудна. Най-добре фонемата се артикулира при леко разтворени устни, приготвени за произнасяне на Ъ, и език, върхът на който е поставен между зъбите. При твърдо произнасяне на Ъ с неподвижен език се получава Л. Особено добре се работи със затворена сричка (АЛ, ЪЛ), като при учленяването на А езикът се измества напред до опирането му между леко разтворените предни зъби. Автоматизирането и въвеждането на звука в речевия поток изисква прецизна и продължителна рабта.

Сигматизмът е дислаличен дефект, засягащ групата насвистящите (С, З, Ц, ДЗ и меките им варианти) и шипящите (Ш, Ж, Ч, Щ, ДЖ и меките им варианти) звукове. Среща се в две форми - като сигматизъм и парасигматизъм. Разновидностите са: най-често междузъбен, призъбен, лабиално-дентален и страничен. Парасигматизмите представляват замяна на свистящите и щипящите с техните меки варианти или със сходните им по място на образуване (с потъмняване) съответни фонеми. Възможни са замени и с други предноезични звукове като Т, Д, или задноезични, например Х. Дефектите пр полиморфния сигматизъм нарушават значително не само фонетичната страна на речта, но и нейната комуникативна функция, доколкото възникват трудности в разбирането на говора. Децата със сигматизъм, както и голяма част от дислалиците не усещат речевите си дефекти или се отнасят некритично към тях. Поради това преодоляването им е затруднено особено след като бъдат пропуснати сензитивните периоди в развитието на речта.

Освен посочените видове дислалии, в логопедичната практика се срещат дефекти в произнасянето на К, К' (капацизъм), Г, Г' (гамацизъм), Х, Х' (хитизъм), Т, Т' (тетизъм) и др. Отстраняването на дислалиите изисква квалифицираната намеса на логопед. Методиката за ревалидизацията на дефектите от този тип е подробно разработена в учебника на В. Стамов (Логопедия, Благоевград, 1989).

Използвана литература:
1. Карагьозов, И., Основи на дефектологията, В. Търново, 1995.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Основни наручения на речта - дислалия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.