Определение, същност и причини за заекване


Категория на документа: Педагогика


Изследователите смятат, че има много фактори, които определят дали индивидът ще заеква или не. Неврофизиологични, физиологични, социални и лингвистични фактори, всички те спомагат за неговото единство и упоритост. Първоначално се е смятяло, че хората със заекване са наследствено предразположени. Скоро след това се налага идеята, че други фактори, които въздействат са по важни. Заекването при малко дете може да бъде причинено от стресова ситуация в семейството, реакцията на слушателите, та дори и от задачата да се научи да говори (Stuttering, Barry Guitar, Burlington, Vermont, 1998 ) .

Заекването се характеризира с ненормално често повтаряне или стопиране на въздушната струя при говорене. Тези стопирания обикновенно приемат формата на повторения на звуци, срички или едносрични думи, продължителността на даден звук или блокиране на въздушната струя в контекста на речта. Освен това заекващите често използват крайни физически и психически усилия при говор. Детето, което току що започва да заеква винаги показва признаци на физическо напрежение (Stuttering, Barry Guitar, Burlington, Vermont, 1998 ) .

В същността си, речта на заекващите се характеризира с чести повторения, удължавания и блокажи. Това поведение не е доброволно за заекващия и е извън неговия контрол. Повторенията са характерни за детето, което току що започва да заеква. Това обикновенно е звук, сричка или едносрична дума повторена няколко пъти. Говорещия обикновенно се "зацикля" на звука и спира да го произнася, когато следващия звук е произнесен. Хората , които заекват не харесват заекването. Те реагират на повторенията, продължителността и блокажите като се опитват да ги прекратят по-бързо или ги избягват. Вторичните симптоми са резултат от стремежа да се избегнат същностните симптоми и включват физически следствия от заекването (например мигане) или езикови ( замяна на думи). Чувствата и отношенията също могат да бъдат значителни фактори - те отразяват емоционалността на заекващите към невъзможността да говори гладко и реакцията на слушателя към неговото заекване. Чувствата са непосредствената реакция и включват страх и смущение. Вторичното поведение може да се раздели на два сектора: 1) отбягващо поведение - заекващият се опитва бързо да завърши думата и 2) прикриващо поведение - вмъква фрази, връща се към поведение, което му е помогнало в предишна ситуация (Stuttering, Barry Guitar, Burlington, Vermont, 1998 ) .

От всичко казано до тук можем да направим извода, че компонентите на заекването са три: 1) същностно поведение - това са симптомите - повторения, удължавания и блокажи; 2) вторично поведение - вмъкване на емболофразиите, избягване на думи, съдвижения, смущения във вегетативната нервна система; 3) чувства и отношение на заекващия - напрегнатост, неувереност и страх от говорене.

Сложен и комплексен е въпросът за причините, които предизвикват заекването . Много са факторите в развитието на детето които могат да повлияят върху първоначалната поява на заекването, а по-късно до стабилизирането му или спирането му. Някои от тези фактори съпътстват нормалното детство. Такива например са експлозивното усвояване на речта и езика в предучилищна възраст. Съществуват също така и общи ситуации във всяко детско развитие, с които детето трябва да се справи (например забързаното ежедневие, влиянието на околната среда). Тези фактори си взаимодействат (Stuttering, Barry Guitar, Burlington, Vermont, 1998 ) .

Под действието на развиващите фактори мозъкът на детето трябва да се справя с много задачи. Също като компютър мозъкът работи над няколко неща едновременно. Някои деца рискуват да пресилят развивашите ресурси, в следствие на което се отлага тяхното развитие по отношение на сръчността на речта и така те трябва да се състезават в по-висока словесна среда или пък тяхното езиково развитие да тръгне стремително напред и те да искат да кажат много, но да нямат капацитет да го изразят артикулационно. Развиващите фактори включват:

Физическо развитие - Между една и шест години детето се развива с голяма скорост . Тялото става по-голямо , нервната система формира нови връзки. Тяхната перцептивна и моторна същност назрява. Този интензивен период на развитие предразполага към проблеми с гладкостта, плавността на речта. Неврологичното назряване снабдява функционалното мозъчно пространство, което поддържа плавността, но също и подтиква развитието на други моторни задачи. Това може да породи конкуренция между различните функции и едната да изостане (Stuttering, Barry Guitar, Burlington, Vermont, 1998 ) .

Когнитивно развитие - Взаимодействието между познавателната способност и езиковото развитие е комплексно. От една страна човек с познавателен дефицит е по-склонен да заеква, т.е. дефицита в когнитивното развитие крие риск за дефицит в развитието на речта, на нейната плавност и гладкост (Stuttering, Barry Guitar, Burlington, Vermont, 1998 ) .

Социално и емоционално развитие - В ранното детство незрялата неврологична система може да допусне намеса между две крайни структури - тези структури, които контолират емоциите и тези, които регулират езика. Това може да причини заекване. Някои стадии на развитие могат да провокират повече емоционален и социален стрес отколкото други. Като пример може да послужи осъзнаване на пола, раздялата на индивидите по признак пол. Родителите отстъпват контрола и помагат на децата да научат, че има ограничения на свободата на действията. В някои случаи тази промяна от зависимост към независимост може да се осъществи твърде бързо, както за родителя, така и за детето. Ако детето е " пуснато" твърде бързо в тази независимост, то може да се фрустрира и да се почувства несигурно. Развитието на самосъзнанието, което започва около втората година може да е причина за друг социален и емоционален стрес. Както отбелязахме хората, които заекват са с по-различен темперамент (Stuttering, Barry Guitar, Burlington, Vermont, 1998).

Друга група фактори, които въздействат върху формирането на речта са факторите на околната среда. Те не зависят от детето и въпреки това влияят върху неговото развитие. Те могат да се обединят в няколко подгрупи:

Родители - Понякога родителите неправилно заклеймяват детето като заекващо (еволюционно заекване) . John Moncur (1952) установил, че родителите на деца със заекване прилагат по-високи стандарти към своите деца и са по-големи перфекционисти. Но тук се налага уточнението , че този факт сам по себе си не може да предизвика заекване (Stuttering, Barry Guitar, Burlington, Vermont, 1998 ) .

Езикова среда - Речта на тези, които го заобикалят. Ако детето се опитва да имитира модели на говор, които не отговарят на възрастовото му развитие - прекалено сложни изречения, непознати и многозначни думи. Получава се скок на едно ниво на езикова продукция (например синтактично) и изоставане на друго (например прозологично) (Stuttering, Barry Guitar, Burlington, Vermont, 1998 ) .

Събития в живота - Някои житейски събития могат да извадят от равновесие детето и да предизвикат заекване. Такива например могат да бъдат смърт на близък или хоспитализиране. Обикновено повече от децата се адаптират и нямат сериозни проблеми . Но на деца които са уязвими това може да се отрази на речта и да причини заекване. Но дори деца със спокоен темперамент могат да станат вяли, страхливи под въздействието на някакво стресово събитие. Влияние върху плавността могат да окажат също преместване в друго училище или на друго място, развод на родители, смърт и хоспитализиране на близък, хоспитализиране на детето , когато родител изгуби работата, раждане на друго дете, външен човек дойде да живее в къщата , единият или двамата родители заминат за продължително време (Stuttering, Barry Guitar, Burlington, Vermont, 1998 ) .

Стреса в обкръжението също оказва влияние при започването и развитието на заекването. Изследване на родителите на деца, които заекват роказва, че те са по-взискателни и по-критично настроени от родителите на деца, които не заекват. В същото време, изследване на двата типа родители не показват никаква разлика - още едно доказателство, че рязка дифинитивна разлика не съществува. Друг фактор рязко увеличаващ заекването е стреса от говорната и езиковата среда на детето. При търсенето на параметри на този стрес, изследователите откриха, че майките на заекващите деца говорят много по-бързо от майките на незаекващите деца, въпреки че тези изследвания са спорни. Много конкретно и твърдо откритие е обаче, че майките на заекващите деца приказват с децата си много по-често от майките на незаекващите деца. Това прави взаимоотношенията твърде неясни: дали факта, че майките не изслушват заекващите улеснява заекването, че заекването на децата кара майките да ги прекъсват или и двете (Stuttering, Barry Guitar, Burlington, Vermont, 1998 ) .

В подкрепа на твърдението, че натиска на езиковата среда може да влияе на заекването идват изследванията показващи как езиковата терапия - при която се цели подобряване на езика - би могла да предизвика езикови смущения при незаекващи деца.

Представени са три теоретични наблюдения, свързващи заекването със факторите на развитието и средата . Wendell Johnson излага хипотезата, че заекването се получава когато нормално дете стане свръхчувствително към своите смущения в говора, поради реакциите на тези, които го слушат - детето се стреми силно да избегне тези смущения. Oliver Bloodstein също предполага различни комуникативни проблеми, като реакция на критични слушатели, разочарование от всяко езиково или говорно смущение или колективната терапия биха улеснили развитието на така нареченото очаквано - борбено заекване (Stuttering, Barry Guitar, Burlington, Vermont, 1998 ) .

Важноста на факторите на развитие и тези на обкръжението са много по-малко изследвани от конституцнните фактори. Тези фактори са много специфични за отделните деца и варират силно от дете до дете. Изследванията на групи за определянето на един фактор не дава резултат. За сметка на това, обаче клинични наблюдения показват ясното влияние на тези фактори при началото на заекването; а също така и усилията за намаляване на стреса от тези фактори много честу резултира в явно подобрение или пълно елиминиране. По тези причини се смята, че тези фактори са много важни (Stuttering, Barry Guitar, Burlington, Vermont, 1998 ) .





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Определение, същност и причини за заекване 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.