Определение, същност и причини за заекване


Категория на документа: Педагогика




ОПРЕДЕЛЕНИЕ, СЪЩНОСТ И
ПРИЧИНИ ЗА ЗАЕКВАНЕ

Едно от често срещаните и мъчителни говорни страдания у децата безспорно е заекването. То е тежко и трудноотстранимо функционално говорно страдание. Изцяло завладява и дезорганизира личността на детето, пречи на неговото обучение, отразява се неблагоприятно на правилното развитие на психиката му, възпрепятства нормалното включване и общуване със социалната среда.

Заекването се разглежда най-често като нарушение, при което ритъма и плавността на речта са нарушени от прекъсвания и блокажи. Обикновенно в най-общ смисъл това определение е задоволително, но ние не можем да отречем факта, че това което определяме като заекване много често се характеризира не само с многократни прекъсвания на плавността на речта, но и с резки промени в темпа, тона, височината, интонацията, артикулацията, изражението на лицето, положението на тялото на говорещия. Всички тези характеристики не винаги могат да се вместят в границите на едно определение.

Заекващият се оказва в един непрекъснато образуван от него цикъл, в който познавателният, емоционален и поведенчески компонент си взаимодействат постоянно в една затворена система(фиг.1).

Фиг.1

Емоционален:
Напрежение, безпокойство, страх и др.
Напрежението засилва склонноста към заекване
Поведенчески:
1.Говорно-вербално нарушение
2.Съпътстващи двигателни нарушения
3.Неадаптивно социално поведение.




Негативните Негативните преживявания
мисли пораждат затвърждават схващанията
негативни за познавателната
емоции система

Познавателен
Предвиждане - "Това ще бъде неприятно, защото съм обречен да заеквам".
Момeнтна мисъл - "Аз говоря ужасно".
Ретроспективна мисъл - " Изглеждам като глупак".


Когато се говори за симптоми на заекването, те трябва да бъдат разделени на два основни вида: външни(телесни) и вътрешни (психически) симптоми.

В общи линии авторите са единодушни, че заекването е плавностно нарушение на речта, което се характеризира със спазми, съпътстващи движения, емболофазии, логофобия, дихателна аритмия, фонационни нарушения, дискоординация на речевата и общата моторика, както и на вторични психични нарушения (Нарушения на плавността на речта, Д. Георгиева, С. 2000г.).

Най-характерният външен симптом, който не може да бъде скрит по никакъв начин - това са спазмите. Спазъмът е конвулсия, неволно, болезнено свиване на един или няколко мускула. Той се обуславя от нарушаване в съгласуваността във функциите на мускулите антагонисти. Тези спазми са в областта на мускулатурата на речевия апарат. Клоничният спазъм се изразява в ритмично неколкократно повторение на един и същ звук, сричка или дума, а тоничният спазъм е конвулсия при която говорните органи се блокират в известно положение и речта изобщо не може да се започне. Трайността на спазмите бива различна. Делението на спазмите на тонични и клонични не е абсолютно. Вповечето случаи те имат смесен характер.

Речта се осъществява при взаимодействието на функциите на дишането, гласообразуването и артикулацията. Клоничният или тоничен спазъм може обаче да засегне мускули вземащи участие предимно в един от тези отдели на речевия апарат. В зависимост от това пък спазмите се делят на спазми в дихателния апарат - засягат експирацията, инспирацията и респирацията; спазми във гласовия апарат - гласовата цепка остава отворена или спазмично залепналите гласни връзки не могат да се разделят и спазми в артикулационния апарат - трудност при координиране на артикулационните движения, което е пречка при говорната продукция. По принцип в клиниката като правило се срещат най-често смесени спазми и смесени видове заекване.

Паузирането е друг симптом на нарушената плавност. То се изразява в прекъсването на речевия поток. Нормалната реч протича по установен ритъм. Спазмите нарушават този ритъм. Речта става неравномерна, със забавяния и избързвания, със задържане и мълчане за известно време. Поради липсата на ритъм, речта на заекващия губи своята изразителност, нарушава се дикцията и интонацията.

Съпътстващите движения са друг основен симптом на заекването, които могат да се появят вследствие действието на спазмите на артикулационния, дихателния и вокалния апарат , ирадирани в областта на мускулите на лицето, шията туловището, ръцете, краката. Като допълнителни движения те могат да бъдат разделени на непроизволни и непосредствено свързани с речта. Към произволните движения се отнасят пристъпвания с краката, докосвания на лицето, почесвания по челото и главата, докосване на различни предмети и др. Когато извършва тези движения, заекващият има усещането, че спазмите изчезват и той ги предпочита. Вниманието му се фиксира върху този факт и движенията придобиват характер на привичка. С течение на времето те губят своята отвличаща значимост и речта отново става спазматична.

Логофобията представлява изразен страх от речта, но не към речта изобщо, а от нейната дефектна форма, т.е от начина по който ще бъде възприета тази реч от околните. В резултат от този страх заекващият избягва определени звукове и думи, които са страшни за него, той предпочита да ги заменя с цял арсенал от други - а, ами, да, нали, така, които облекчават речта му. Така се появяват и оформят емболофразиите, които маскират недостатъчно ясното оформяне на изказването на заекващия. Емболофразията е защитна реакция, субективно помагаща в някаква степен на заекващия. Логофобията се отнася към вътрешните, психически симптоми на заекването. Страхът от заекването често е свързан с определени лица и ситуации, които могат да усилят степента на заекване. Тъй като заекващите винаги изпитват страх от спазмите, то всеки спазъм им причинява нови психични травми. Психиката им става дезорганизирана. Те се намират в състояние на постоянна тревога за речта си, мислят и за ефекта, който ще оставят у слушателя. Поради всички тези причини у тях могат да се формират параноидни черти, невротичност или астеничност. Тревжно - мнителните черти на характера са често срещани явления сред тях, както и пониженото настроение, повишената уморяемост, раздразнителност и други. Това понягога се явява пречка в учебния процес.

Заекването е открито във всички части на света, във всички култури и раси. Няма дискриминация за раса район, пол и възраст.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Определение, същност и причини за заекване 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.