Обучителни трудности


Категория на документа: Педагогика




Комуникативни нарушения при деца с обучителни трудности

Възприятие на звуковете при сензорна алалия и намален слух

При сензорната алалия е нарушено разбирането на речта, вследствие на нарушение в рече-слуховия анализатор. Това води до недостатъчен анализ и синтез на слухови стимули в кората на главния мозък и по този начин не се образува връзка между звуковия образ и предмета. Детето чува, но не разбира речта и така у него не се развива слуховата диференциация при възприемане на речта. Речта не се прехвърля към другите анализатори заради недостатъчно развитите мозъчни клетки. При сензорната алалия е засегната аналитико-синтетичната дейност на рече-слуховия анализатор, в който протича първичния анализ на звуковете. Децата не формират фонематическо възприятие, не правят разлика между отделните фонеми и думата не се възприема като едно цяло, има несформирани акустично-гностични процеси, намалена е способността да възприема звуковете.

Сензорната алалия е по-малко проучена от моторната алалия. До известна степен това се дължи на факта, че броят на деца с такова нарушение е относително малък, и разпознаването и диференциалната диагноза с други видове увреждания е трудно. Проблем за сензорната алалия в цялата история на своето проучване предизвика разгорещени дискусии. Съществуването на сензорната алалия като самостоятелно нарушение и днес повдига съмнения, затова някои специалисти смятат, че диагнозата е направена без необходимите основания.

При липсата или недостатъчното разбиране на речта първият въпрос, който възниква е за състоянието на слуха. Както се вижда от няколко специални изследвания, в повечето случаи децата със сензорна алалия имат лек спад във физическия слух, но той не е сериозен, за да бъде пречка за развитието на разбирането на речта. Има доклади за деца, които са били на разстояние от 6 метра - нормално разстояние за реч със средна сила при нормален слух, но смисълът на чутото остава неясен, въпреки че те не са били умствено изостанали. Според изследователите, ако при сензорната алалия има понижен слух, то той не е основния проблем за речевото недоразвитие. Непълноценността на възприятието не се дължи на отслабване на слуха, а на специфичното състояние на кората на главния мозък.

Проверката на слуха при дете със сензорна алалия е много трудно. Той се изследва на специален електро-акустичен апарат, на който се пускат звукове с различна честота и сила и се наблюдава кои от тях възприема детето, и кои от тях не. Особеностите на слуховото внимание и възприятие при сензорна алалия, тяхната нестабилност и променливост (непостоянството на слухови реакции на детето при звукови дразнители) възпрепятства правилната оценка на състоянието на слуха. Налице е нарушение на слуховото внимание: децата не слушат, лесно се уморяват, разсеяни са, губят интерес, слуховата функция се понижава. Аудио- метричните изследвания са по-надеждни, когато се извършват многократно и само след като детето свикне с обстановката.

При съхранена звукопроводяща функция на слуховия анализатор у детето се забелязва неспособност да локализира звук в пространството, има нарушение на слуховата памет, безразличие към звуковите дразнители. Речта на възрастните не предизвиква внимание, интерес и отговор.

При нормално развитие на детето разбирането започва с възприемане на различните думи и тяхното значение. Звуковете и изговорените думи се възприемат в определен ред. Между звучене и значение се установява система от връзки. Постепенно възникват асоциации от звукови комплекси с визуални, тактилни и други усещания. Децата, страдащи от сензорна алалия не формират връзка между дума и предмет. Непълноценния слух изследователите обясняват с по-голямата площ на незрели или повредени клетки в кората на главния мозък, липсата на силно локализиран характер на увреждането в мозъка на детето.

Речевото неразбиране при сензорната алалия се отличава от речевото неразбиране при намален слух. Наблюденията показват, че при слабо чуващите има стабилен, устойчив праг на възприятие, под който диференциацията на звукови сигнали става невъзможна. Сензорното нарушение се отличава с това, че отсъства ясен праг на възприятие, у детето има непостоянство на слуховите функции (звукове с еднаква сила може да ги възприеме, но може и да не ги възприеме). Това зависи от повишената възбудимост или отпадналост на детето, от неговото физическо и нервно състояние, от психическата активност, от заобикалящата го среда и редица други фактори. Недоразвитието или ранното увреждане на мозъка води до намаляване на работоспособността на незрелите мозъчни клетки, в които не могат нормално да протекат висшите нервни процеси.

Понякога тези деца са по-възприемчиви към реч сутрин, защото са по-бодри от съня, а вечерта разбирането намалява от натрупаната умора през деня. При други е обратното. Увеличаването на силата на речта подобрява разбирането при слабо чуващите деца и има обратен ефект при децата със сензорна алалия. Свръх силните дразнители причиняват защитно потискане в кората на главния мозък и незрели клетки попадат в състояние на функционална блокада, повишава се стресът, клетките спират да работят. По-тихата спокойна реч се възприема по-добре отколкото по-силната. Възможността за възприятие при сензорната алалия зависи от темпа на постъпилите звукови стимули, наличието на интервал между тях и качеството на звука. Чистите тонове обикновено се възприемат по-лошо.

За разлика от слабо чуващите деца, децата със сензорна алалия често имат хиперакузис - свръхчувствителност към звуковете, безразличие към заобикалящите ги звуци - шум от мачкане на хартия, капене от чешма, тихо скърцане и т.н. Слабо чуващите не възприемат тези звуци. Здравите хора чуват такива звуци, но се отнасят към тях с безразличие, с изключение на моментите на умора, раздразнителност, психологичен дискомфорт, повишена нервност. Децата със сензорна алалия възприемат тези звуци обострено и веднага реагират: проявяват безпокойство, плач, оплакват се от болки в ушите и главата, изпитват дискомфорт. Това е още едно доказателство за съхранен слух и указание, че необичаен звук понякога става супер-силен стимул за незрелите клетки на мозъчната кора. А понякога децата със сензорна алалия могат да не реагират на силен непознат звук.

Деца със сензорен тип алалия спонтанно могат да повтарят някои срички, комбинации от звуци, думи и кратки фрази без никаква специална подготовка, въпреки че тяхното повторение е нестабилно. Това е невъзможно при децата с нарушен слух в тежка степен. Подражанието на звукове при сензорен тип алалия е непостоянно и зависи до голяма степен от ситуацията. Сензорните нарушения се характеризират с факта, че децата не могат да образуват връзка между предмета и неговото название, у тях не се формира предметно съотношение между чутото и изговорената дума. Пасивния речник е неустойчив и изпреварва активния. Често детето нарича предмета при всяка ситуация, а научава името му само избирателно в определени условия. При децата с увреден слух в резултат на специално обучение бързо се установява връзка между думата и обекта, и тази връзка е стабилна.

Състоянието на гласа при нарушен слух и сензорен тип алалия е различно. При слабо чуващите той е лишен от звучност, сила, речта не е достатъчно интонирана и е лишена от емоционална изразителност. А децата със сензорна алалия имат нормален глас, те произвеждат звуци и думи с нормални модулации и интонации.

Слабо чуващите деца са по-общителни от тези със сензорна алалия. Този и други признаци помагат на специалистите правилна да определят нарушението на детето. Правилното определяне на нарушението предоставя избор от ефективни методически средства в системата на корекционно-възпитателното въздействие.

??

??

??

??

Тракийски университет - Стара Загора
Педагогически факултет
Издание:
1.0

Вид на документа:
Оперативен документ
№ на документа:
7.5.1 _OD_1.2.11
В сила от:
15.03.2014

Име на документа



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Обучителни трудности 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.