Образователната система в Румъния


Категория на документа: Педагогика


Завършващите ученици са задължени да вземат изпита National Baccalaureate или Examenul National де Baccalaureate. Този изпит се състои от два или три устни изпита и четири или пет писмени изпита. Изпитите обикновено се провеждат края на юни и септември

Резултатите от тези изпит играят много малка роля при прием в университет . Повечето университети имат приемен изпит, но също започват да прилагат и други методи за оценка, като есета и интервюта, за да се оцени по-добре реалното представяне на студента.

Средното образование в България може да бъде разделено на общообразователно обучение (общообразователни и специализирани училища) и професионално обучение. Както в Българият, така и в Румъния след средното професионално образование, учениците могат да си осигурят по- лесно достъп до пазара на труда. Това означава, че ако нямат необходимите средства, за да продължат обучението си във Висше учебно заведение, те могат да започнат работа и така да си осигуряват минимални доходи нужни за преживяване или да съберат сума, която би могла да им осигури продължение на обучението и образованието им.
Висше образование

Достъпът до висше образование за завършилите горен курс на Средно образование е в зависимост от резултатите на приемните изпити, организирани от висшите учебни заведения и базирани на общия критерий, създаден от Министерството на образованието. Висшето образование се осигурява в университетските колежи, университетите, политехническите университети, академиите, институциите и следдипломните училища. Университетският колеж е функционална единица в рамките на институциите на висшето образование или факултетите. Преди 2004 година институциите на висшето образование предлагат курсове с кратък цикъл и курсове с дълъг цикъл на обучение, продължаващи от 4 до 6 години, осигурени в университетите, академиите и други подобни институции.

Обучението в следдипломно ниво включва: 1 или 2- годишни програми за магистърска степен; докторантски програми (продължаващи нормално 4 години) и специализирани програми за академични степени (не по- малко от 1 година обучение). От 2005-2006 година се прилага новата структура от 3 цикъла, в съответствие с Болонския процес. Специалностите в първия цикъл на обучение продължават от 3 до 4 години и водят до бакалавърска степен;
продължителността на специалностите от втория цикъл, които водят до магистърска степен е от 1 до 2 години; и докторантска степен, която трае минимум 3 години. 3-годишните специалности предлагани в университетските колежи се интегрират към първия цикъл на обучение.

Системата за достъп до висше образование е същата, като в България, полагане на приемен изпит/и и след успешно вземане се пристъпва към записване в съответното Висше учебно заведение. В резултата на активното участие на България в Болонския процес, в държавата се установява 3-степенна система за висше образование (бакалавър- "професионален бакалавър" и "бакалавър"; магистър и доктор). Същите промени настъпват и в Румъния след Болонския процес. Добрата страна на висшето образование е, че то не е задължително, така всеки един сам решава за себе си дали да продължи със своето обучение, или да започне да работи. В българската система за висшето образование има и задочен курс на обучение за тези, които предпочитат да съчетават ученето и работата. Голяма част от българските студенти избират задочното образование като вариант за себе си, за да могат да подпомагат месечната си издръжка, а да не разчитат изцяло на родителите си.
Процес и цели на Румънската образователната система

В доуниверситетското ниво, учебната 2011-2012 година се състои от 177 учебни дни, разпределени в 2 срока. През 2008-2009 година учебната година се състои от 172 дни. Класовете се провеждат нормално от средата на Септември до средата на Юни, а учебната седмица се състои от 5 дни. Академичната година е разпределена в 2 семестъра, състоящи се от 14 учебни седмици всеки.

Образователният процес на обучващите се се превръща в задължителен и следователно прилагането на определени стратегии за преподаване и учене, както и изпълнението на методи, става необходимо. Това рефлектира и върху концепцията, залегнала в Националната учебна програма за начално и средно образование. Тази концепция се организира в учебните области, които включват едно ядро от задължителни дисциплини, освен малък набор от няколко избираеми такива, за да се разрешава на учениците да избират предмети или съдържание, според своите собствени интереси и умения сред различни варианти на избор. Това има за цел да развива критичното мислене на учениците, техния капацитет да разрешават проблеми, да комуникират на родния си език и на чужди езици, да използват новите информационни технологии и др.

Като част от удължаването на продължителността на задължителното образование до 10 години (2003 година), учебните политики се преопределят на базата на следните приципи: изместване на фокуса на образованието от съдържанието към развиване на компетентност и умения; осигуряване на гъвкава образователна система, базирана на модули и програми за обучение; осигуряване на възможност да се проектират индивидуални училищни курсове в зависимост от особеностите, интересите и личните нужди; представяне на нови начини да се избира и организира съдържанието на дисциплините.

Общите цели се определят от учебните цикли, които не винаги съответстват на структурата на образователната система на всяко ниво. Представянето на тези учебни цикли цели да постигне съгласуваност и непрекъснатост в преминаването от едно ниво към друго и също да построи взаимовръзка между структурата на образователната система и възрастта и нивото на зрялост на учениците.

Цикълът на фундаментално придобиване на знания и умения включва последната година в детската градина и 1 и 2 клас. Този цикъл се фокусира върху: изучаването на най- общите елементи на общоприетия език (писане, четене и смятане); стимулирането на креативния потенциал на детето, на неговата интуиция и въображение; формулиране на мотивация за учене (като социална дейност).

Цикълът на развитие включва децата от 3 до 6 клас. Той е надстройка на предишния цикъл и се фокусира върху: развитие на езика и насърчаване за използване на родния език и на чуждите езици; развитието на структурираното мислене и способностите за решаване на проблеми.

Цикълът на наблюдение и ориентация включва класовете от 7 до 9 и 9 клас на училищата по изкуства и търговските училища. Фокусира се върху училищната и професионалната ориентация и в частност върху: откритията, направени от собствените пристрастия, стремежи и ценности на ученика, за да изгради положителна представа за себе си; формирането на способността да анализира постиженията си , чрез изучаване на ориентацията към професионална кариера и др.

Цикълът на напредване включва 10 и 11 клас от гимназиите, 10 клас от училищата по изкуства и търговските училища и годината на завършване. Неговият фокус попада върху: напредъка на знанията и уменията в избраната специалност. Целите на този цикъл пък се фокусират върху: развитието на когнитивното познание, позволяващо създаването на връзка между областите свързани със знанията; развитието на социални и културни умения, позволяващи активна интеграция в различни социални групи и формирането на позитивни умения спрямо личните действия.

Цикълът на специализация включва 12 и 13 клас. Неговият фокус е върху: подготовката на ученика за висше образование или оптимална интеграция на пазара на труда, целяща: придобиване на самочувствие и изграждане на позитивна нагласа за личен успех.

Учителските заплати се установяват на национално ниво чрез скала за заплатите според критерий, поставен от Устава за преподавателския състав и специфичните законодателни актове за установяване на заплатите, финансирани от държавни или местни бюджети.

Подготовка на учителите и възпитателите

Преди прилагането на Болонския процес, учителите в началните училища се обучават в 4-годишна програма в Педагогическа гимназия. Възпитателите в детските градини се обучават в Педагогически университетски колежи за 2 или 3 години. След Болонския процес, образованието и обучението за възпитателите в детска градина и за учителите за Начално образование се осъществяват в университети, чрез отделите за обучение на учители в предучилищно и начално образование. Продължителността на обучението е 3 години и завършва със сертификат за Предучилищна и Начална педагогика.

Учителите за средно образование се обучават чрез кратки и дълги цикли на обучение, предлагащи се в университетите.

Във висшето образование, академичния състав включва: младши помощник- преподаватели; помощник- преподаватели; преподаватели; доценти; професори и професори по консултиране, които са завършили дълъг цикъл на университетско образование. Преподавателските позиции се възлагат въз основа на конкурс.

Румънската образователна система има както огромни прилики, така и огромни разлики с тази на България. Вижда се, че Болонският процес оказва голямо влияние и внася промени и в двете образователни системи. Хубавото в Румънската образователна система е осигуряването на образование и обучение за възрастни, както и обучение през целия живот. Тази част от системата дава възможност на много хора да продължат своето образование в случай, че то е било прекъснато, да доразвият потенциала си в съответна научна област или да се насочат към изцяло нова дисциплина.

??

??

??




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Образователната система в Румъния 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.