Национална идентичност и интеракции


Категория на документа: Педагогика


ги на разстояние и не им оставя пространство, в което е възможно
формирането на разбиране за националното като тяхно, за припо-
знаване на това национално като композирано и от техни места на
паметта. През изминалите 20 години все още не е имало период, в
който да са разчетени споделени места на паметта (каквито реално
има). Водещият момент е бил отграничаването, различаването, обо-
собяването.
Близо половината от турцит и ромите се чувстват свои и в държавата, и в своята етническа общност. "Чужди в държавата" са само 6,4% от българите, 3,2% от турци-те и 7,0% от ромите. Тази тънка семантична разлика между "Република България" и "държавата" е интересен феномен. Към първото турците и ромите имат някакви резерви, докато към второто те са по-отворени. Ако се направи аналогия с честването на трети март тази година (2010) от репортажите на медиите, може да се направи изводът, че предимно турците са склонни да го честват заедно с българите като "празник", но не и като "празник, който е свързан с освобождението на България от османско владичество". Явно в случая има много дълбоки установки, които правят турците особено чувствителни към онези събития, в които се имплицира някакъв негативизъм към тяхната етническа група.
Родината е "мястото, където човек е роден", следвано от "семей-
ство и близки хора" и "място, където живея и се реализирам". Език,
територия, история, култура нямат особено значение. При първите
три позиции отново се приближаваме до частната, интимната сфе-
ра на индивида. Но вероятно турците и ромите акцентират по-ско-
ро върху правната, нормативната страна - върху притежаването на
български паспорти, върху възможността да пътуват като граждани
на България и т.н., докато за българите "граждани на България" има
по-дълбинни основания. Те поставят на второ място не етническата
принадлежност, а "принадлежността си към българската нация". За
турците този отговор е на пето място, а за ромите - на трето. В това
отношение се проявяват типични конфигурации във взаимодейст-
вията между болшинство и малцинство. Малцинствените групи
имат по-силна идентификация, ориентирана към нейните деферен-
ции специфики като механизъм за самосъхранение, докато домини-
ращата група, която притежава повечето властови ресурси е насоче-
на към по-общите ценности, нормативи, които удържат стабилност-
та на системата като цяло. Необходимо е да се отбележи, че ромите
имат по-близка идентификация до българите в сравнение с турците,
което следва дори от факта, че турците поставят на пето място отго-
вора "част съм от българската нация", а ромите на трето.
На първо място и за трите етнически групи е "обич към родното
място", т.е. за 36,8% българите, 40,4% от турците и 47,7% от ромите.
Втора споделена от трите общности позиция е "обич към семейство-
то" - за 26,8% българи, 36% турци и 42,1% роми. Всичко това показ-
ва, че патриотизмът в представите на гражданите на Р. България е
почти интимно преживяване, свързано с най-личното пространство
- родното място, семейството. Интересно е разпределението при от-
говора "обич към България като родина". И трите етноса поставят
този отговор на трето място, но с видимо различни дялове: от бълга-
рите само 17,1%, от турците 24,6%, а от ромите 29,9%, които като че
ли демонстрират най-силна обич. Вероятното обяснението се крие
в обстоятелството, че ромите са най-бедният етнос и като такъв той
най-силно е "заскобен" не само към мястото, но и към държавните
институции чрез различни форми на помощи, отнасящи се до обра-
зованието, здравеопозването и т.н. Ето защо може да се каже, че това е предимно инструментална обич.
Важен момент в гражданското самочувствие е преживяването на
себе си като член на националната общност. Особено значимо е това
за етническите българи (46,1%). По-малка е тежестта на този елемент за турците (15,5%) и ромите (20,7%). Но все пак една пета от ромите и една шеста от турците признават принадлежността си към българската нация и я извеждат като характеристика на гражданското си израстване. Това може да се интерпретира като индикатор за преминаване на малцинствените общности в друго състояние - относително отделяне от етническото и приближаване към националното, което в някакъв смисъл е преодоляване на етническата идентичност и припознаването на себе си като част от националното цяло. Отговорите на този въпрос би трябвало да определят степента на формираното гражданско общество в България и усещането на членовете на националното цяло за ролята му в личния и обществения живот. Ако се абстрахираме от поставения на първо място от всички етнически общности отговор "Гражданин съм на Р България" ще се види, че за етническите малцинства етническото членството остава особено значимо. Другият момент е много важен - около една десета от всички етнически общности нямат гражданско самочувствие. Какво се е случило в историческото развитие на България - не е
формирана българската нация в основната си конфигурация, ролята
на гражданин у жителите на България няма отношение към нейното
функциониране, гражданското общество е още в началните си ета-
пи на изграждане, нацията и гражданското общество са външни за



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Национална идентичност и интеракции 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.