Методика на образованието по литература. Научно приложна дисциплина.


Категория на документа: Педагогика



В гимназиалния етап интерпретацията на лирически текст е по всички въпроси от проекта. Овладяването на езика на жанровата институция минава през откриването на смисъла и значението на текста, като се положи той в авторовия контекст.

ДРАМА
Драмата е най-слабо представеният литературен род в учебното съдържание. Тя е въведена само в горния курс на обучение. От трите литературни рода лирика, епос, драма драмата е последно възникналата. Драмата е художествен текст, предназначен да се реализира на сцена. Затова при създаването на драмата, авторът се съобразява с възможностите тя да бъде поставена на сцена. Тук намират място ремарките, обяснителни бележки за това кога, от къде, как влиза героят и каква е обстановката. т.е. тук разказвачът липсва, но ремарките го компенсират. Драматическият жанр е сюжетен. Сюжетът е много изчистен, компресиран, еднолинеен и фабулиран (хронологически се разказва). При драматичното действие няма как да има ретроспекция на сцената. Сюжетът е подчинен на конфликта. Събитията са малко, но достатъчно. Те са наситени и въздействащи. По този начин сюжетът не става еднообразен, а по-експресивен и динамичен. Текстът може да е в мерена или в немерена реч (това го сближава с поезията или с прозата). Драматическото действие (и неговата композиция) е най-същественият елемент на текста, защото в него се проявяват и персонажът, и естетическите категории, чрез които се идентифицира видът. Действието в драматическия жанр е на основата на конфликт. Конфликтът е първичен, но както темата и проблемите не е художествен компонент на текста, т.е. няма значение, ако не е разгърнат в действието. Драматическото действие, както сюжетът на епоса, е "заключено" между начало и край, които имат силна връзка (на повече или по-малко равновесна ситуация в началото съответства аналогична ситуация в края). Действия, постъпки, слово, мимики, жестове се представят като сегашни, протичащи в момента, т.е. драмата не носи информация за миналото. Композицията на драматическото действие е сценична. Тя е редът, по който се разгръщат взаимоотношенията на героите в сцени - явления, епизоди, актове. Драматическият характер се изгражда по различен начин от епическия - той не е описан, реакциите му не се коментират от повествовател, за него съдим по словото и действията на персонажа и по неезикови средства - жестове, мимики, пози и т.н. Персонажната система - всички персонажи са свързани с конфликта. Едни са съгласни, а другите са противоположно мнение. Няма неутрална позиция. Позицията може да се сменя, но винаги са само две. Начинът на говорене - дискурсът. Диалогичен тип текст. Има диалог между героите и героите, героите и публиката. Героите са неразгърнати, представени чрез словото. На сцената виждаме интерпретация на външния вид. В драмата не може да се представи сложността на човешката същност. т.е. героите се развиват по доминантата на характера им (прим. Хамлет- нерешителен, Тартюф - лицемер). Начинът на говорене оразличава героите и ги индивидуализира. Хронотопът (времепространството) - то се дефинира по същия начин, както при наратива, като се отчита липсата на повествовател и предназначението на текста за сцена.

Проект за интерпретация на драматически текст:
1. Заглавие
2. Тема, проблеми
3. Конфликт - характер
4. Драматическо действие и неговата композиция:
- връзка между началото и края, функции;
- компоненти на драматическото действие, регламентирани от конфликта
- времепространството на драматическото действие - начин на представяне (в ремарки или чрез словото на героите); връзка с композицията
- функции
5. Персонажна система - начин на идентификация:
- герой и конфликт
- герой и проблем
- героят в драматическото действие
- мотивация на характера
- словоупотреба
6. Жанрова природа.
Драмата като сценична литература подсказва и нелитературни средства и похвати за осмислянето й. Преди да се пристъпи към интерпретация на драматически текст се поставят задачи с незадължителен характер за всички ученици, които визират възможния превод на литературното произведение на езика на сценичното изкуство. Избира се сегмент от текста - действие, сцена, явление (без да е задължително да е начален или краен) и се предлагат задачи от различно естество: напр. режисьорски анализ на явление от драмата, идея за сценография на действие, идеи за актьорски изпълнения и т.н. Така в полезрението са моменти от действието, мотивирани от предходни, мотивиращи следходни.

10. Другите изкуства в обучението по литература

Тъй като литературата е изкуство, нейното преподаване би било неефективно, ако не се отчита връзката й с другите изкуства. Интегралният подход позволява литературата да се изучава не само като наука, но и като изкуство в контекста на общия художествен процес; да се дешифрират различните културни кодове, за да се активира възприемането им. Историята на МОЛ, сочи, че този въпрос е застъпен от българските методици особено настойчиво през 70-те и 80-те год. на XX-ти век. (виж И. Котова "Литература в средното училище", С. 1986, с. 431-447, виж също учебниците и методическите ръководства по литература изд. 1973 г.-1980 г.). В своя труд И. Котова подчертава, че произведенията на другите изкуства не бива да присъстват самоцелно в урока по литература. Те намират своето адекватно място, когато са подчинени на определена дидактическа задача, когато изпълняват определена идейно-естетическа функция. Безспорен факт, който и до днес е валиден за урока по литература. Същевременно днешните модерни и постмодерни теории обогатяват и доразвиват съвременното виждане за връзката на литературата с другите изкуства.

Взаимоотношенията на литературата с останалите изкуства в хода на тяхното развитие са претърпели различни метаморфози, които най-общо се свеждат до следното:

1) В античността е било прието, че поезията и музиката са можели да изразяват божественото (водеща идея), затова двете изкуства са били в синтез, а останалите са се определяли като занаяти.

2) През Ренесанса (когато водеща е била идеята за човека) живописта се приема за по-висше изкуство от поезията, тъй като окото като сетиво е по-значещо от слуха.

3) От края на ХIХ век изкуствата се намират в непрекъсната взаимовръзка (особено след откриването на киното).

Съотнасяне на отделните изкуства и българската литература:

1.) Портретът на Стефания (съпруга на брата на Захарий Зограф) нарисуван от Захарий Зограф, провокира слух, че той е влюбен в нея; съответни - повестта "Греховната любов на зографа Захарий" от Павел Спасов, която послужва за либрето на операта на Големинов "Зографът Захарий", както и за сюжетна основа на моноспектакъла на Любомир Бъчваров.

2) Стенописите на Боянската черква - на основата на които е създаден романът "Празник в Бояна" на Стоян Загорчинов, издал преди това драмата "Ръка Илиева" и есето "Боянският майстор"; по мотиви от романа "Празник в Бояна" Захари Жандов създава филма "Боянският майстор", също така има и песен (в изпълнение на Лили Иванова).

3) Яворов - двата портрета на поета, рисувани от Цено Тодоров 1904 година и 1912 година. Драмата "Нирвана" на Константин Илиев и филмът "Дело № 205".

4) Иван Вазов и неговите произведения в различните изкуства:
Грандиозната роля на писателя Иван Вазов и неговите произведения за българския национален културен процес обуславят неугасващия интерес към неговия художествен свят в различните изкуства. Чрез множеството екранизации и театрални постановки на "Под игото", "Чичовци" (напр. в часовете по литература би могло да се наблюдава драматизацията на повестта "Чичовци" на Борислав Чакринов с участието на К. Лафазанов, Ч. Попйорданов, С. Данаилов, В. Ганев, Х. Чешмеджиев, М. Донкин, К. Кавадарков, С. Хашъмов, М. Карамишева, Н. Шопов), "Хъшове", "Службогонци", "Вестникар ли?" и др.; чрез портретните изображения на твореца (Антон Митов, Никола Михайлов, Златю Бояджиев), шаржовете и скиците, които го представят (Петър Морозов, Константин Величков, Борис Ангелушев), чрез илюстрациите към негови творби (към "Дядо Йоцо гледа" и "Една българка" от Вадим Лазаркевич, към "Под игото" от Антон Митов, Георги Даскалов, Борис Ангелушев, Обербауер, Иван Мърквичка), чрез архитектурните паметници и скулптурите Вазов и неговите герои се вписват завинаги в българската памет. На подходящ музикален фон би могло да се представи мултимедийна презентация (изготвена от ученици под ръководството на учителя), която да репрезентира всичко това и нагледно да илюстрира връзката на литературата с останалите изкуства.

1 Цит. по Тълковен речник.
2 В своята "Методика" професор Йовева го свързва с името на съветския учен В. Жирмунский, който обосновава ролята на съпоставителния метод в "Сравнительное литературоведение" (1979), съчетавайки компаративистиката с все още живите идеи на създателя на историческата поетика Александър Веселовски. (Виж Йовева 2008: 86).
??




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Методика на образованието по литература. Научно приложна дисциплина. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.