Методика на образованието по литература. Научно приложна дисциплина.


Категория на документа: Педагогика



Проект за интерпретация на епически текст:

А. Заглавие, епиграф, посвещение;

Б. Тема, проблеми, мотиви;

В. Сюжетно-композиционни особености;

Г. Време - пространство;

Д. Персонажна система;

Е. Повествовател;

Ж. Словоупотреба;

З. Жанр (обобщения за жанровите специфики).
Има разлики в преподаването на епическия текст в 5.-7. клас и в 8.-12. клас. В 5-7 клас учениците усвояват жанровете, но нямат достатъчно теоретични знания. Не се работи върху хронотопа, авторът не се различава от разказвача и повествователя, проблемите, сюжета, структурата се изясняват, без да се дефинират понятията.
В 8-12 клас текстът се чете в контекста на епохата, авторовия дискурс или литературното направление. Учебното съдържание е структурирано в логиката на историческия дискурс. Работи се по всички равнища, изводите включват представата на автора за художественост, формирана в конкретната литературна епоха.

ЛИРИКА
Лирическият текст се отнася към безсюжетната проза и поезията. Поезията се отличава от прозата като тип организация на речта. Основна формална единица на поезията е стихът, на прозата - абзацът. Стихът - ритмична цялост, един ред в поетическия текст, който не се съобразява с правилата на граматиката. Отличава се с рима и ритъм, въпреки че това не е задължително условие (напр. белите стихове). Лириката няма сюжет, темата се разгръща чрез речевото действие на лирическия пресонаж, чрез субекта на изказа. В лириката човешкото присъствие е единично и универсално едновременно. Този на който принадлежи речевото действие е лирическият говорител (субект). Но човешкото присъствие не се изчерпва с лирическия говорител, то е и в лирическите герои - обект на словото на говорителя (възможно е лирическият говорител и лирическият герой да са тъждествени - П.Яворов "Две души"). Хронотоп - гради се чрез словото на лирическия говорител. Поетическият език е език в стихове, той е организиран съгласно техническите конвенции, които се съблюдават в текста. Лирическият изказ е основният начин за изразяване на светоусещането на А-за.

Проект за интерпретация на лирически текст:

А. Жанрова специфика

Б. Заглавие, паратекст (бележка за повода за написване на стихотворението);

В. Тема, проблеми, мотиви

Г. Лирически говорител, форми на изказа

Д Съотношение лирически говорител - тема в структурата на текста:

стихова организация - строфична/ астрофична;

графическо оформяне;

поетически синтаксис, морфология, лексика, фонетика;

художествена логика

Е. Времепространство

Ж. Словоупотреба, риторика и стилистика

Отново преподаването на лирически текст носи своите специфики в двете гимназиални степени:

В прогимназиална степен тълкуването на поетическия текст е върху всички посочени равнища, без художественото време и пространство. Особеното в този период е, че термините обект, проблем, лирически говорител, лирически герой не се изясняват на теоретично равнище, знанията за тях се въвеждат на емпирично ниво. Поетът от лирическия говорител не се оразличават поне до 7. клас. Теоретичният минимум за разбиране на жанровата институция се набавя в поредицата уроци за художествени текстове посредством учебното съдържание.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Методика на образованието по литература. Научно приложна дисциплина. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.