Методика на образованието по литература. Научно приложна дисциплина.


Категория на документа: Педагогика


В сега действащите учебни програми митът присъства епизодично в 5. клас и относително цялостно в гимназиалния 9. клас. В прогимназиална степен са включени само отделни митове - повествователни текстове. В гимназиалната степен би могло да се включат следните въпроси:

1. Митът като културен феномен. Енциклопедичен характер на мита (за уводни уроци).

2. Митологии - корпус наративни митологически текстове (за уводни уроци).

3. Мит - повествование (при изучаване на художествен текст/автор). При работа с мита трябва да се обяснят темата на текста; представите, които създава мита, начини за изясняване на представите в структурата на текста.

Методите които се използват са историко типологичен и съпоставителен; дидактическите форми за работа - лекция, беседа.
2. Фолклорът в литературното образование.

Фолклорът е култура на етническа общност. Тя включва словесно музикални, хореографски и предметни форми на дейност на хората, т.е тя е и в духовната, и в материалната, и в социалната сфера. Тази култура се създава и развива на основата на мита. Митът се "фолклоризира" в народната култура, която продължава своето развитие, продуцирайки нови текстове (напр. хайдушки песни, исторически песни и т.н.). В многобройните изследвания за връзката между мита и фолклора се визира съотношението мит - вълшебна приказка. Най-характерните особености на фолклорния текст са синкретичност, колективност, устна форма, традиционност, устойчивост, вариативност. Фолклорният текст обединява религия, философия, естетика, морал. Тъй като културата на един регион е затворена, фолклорът е уникален. Основна опозиция за фолклора е опозицията свое-чуждо. Всичко, което е свое е добро, а чуждото е лошото, заплахата. Тази опозиция съществува и в мита и изразява човека като нещо различно от боговете, а във фолклора е изразител на отрицателно отношение към други етноси. Митологичната опозиция горе-долу е сравнена с опозицията добро-зло (на горната земя е доброто, на долната - злото). Следователно опозициите не само насочват към представите за света, те имат и оценъчна роля. Фолклорът повтаря представите на мита за време - минало време, за цикличната повторяемост, но миналото във фолклора не е тъждествено на архетипното/свещеното време в мита. В словесните равнища на фолклора представите за пра-време са битовизирани. Проекти за работа с фоллорния жанр:
Фолклорната песен е стихово организиран текст, най-често с равен брой срички в стих. Възможни са рими, но те са граматически (съхне - вехне). Фолклорната песен е сюжетна. Тук говори лиро-епическият певец. Той е всевиждащ, всезнаещ, вездесъщ. Неговата роля е структуроорганизираща, оценъчна, комуникативна. Сравненията, съпоставителните механизми, постоянните епитети имат важна роля за изграждането на единна система.
Проект за работа с фолклорна песен:
1. Фолклорната песен в битието на етноса.
2. Теми и мотиви.
3. Разгръщане на темата в структурата на песента.
3.1. Наличие на сюжетни моменти
3.2. "Логиката" на песента
3.3. Функции на лиро-епическия певец.
4. Посланието на песента.
5. Жанрова специфика.

Фолклорна приказка - тя разказва измислени случки с различна степен на достоверност и различни персонажи. Приказката дава представа за социума и за индивида. Приказките винаги носят нравствено послание, резултат от грижите за съхраняване на ценностната система. Фолклорните приказки биват вълшебни, битови и за животни. Пространството във вълшебната приказка визира пространството на опозицията: горе - долу; небе -земя, вода -земя, близко - далечно.
Вълшебната приказка репрезентира следния наратив:
* Нарушаване на родовата хармония. Напр. открадването на златната ябълка - символ на благополучието на рода и семейството.

* Следва преодоляването на препятствие. Задачата се поема от най-малкия член на семейството, като целта е израстването и придобиването на умения.
* Преминаването през препятствия по пътя към унищожаването на злото, води до инициация, съзряване на героя. Движението е от дома към външния свят (към кладенеца, към долната земя, към дома на халата).
* Накрая родовата хармония и реда са възстановени. Героят получава награда, предимно царство, жена. Достигнатото познание за непознатото и победеното зло са гарант за оцеляването на човека в реалния свят..
Приказките имат централен персонаж ( за разлика от художествените текстове, където разделението на централни и второстепенни герои е условно, с цел изразяване на авторовата интенция.
Проект за работа с фолклорна приказка:
1. Тема, мотиви
2. Централен персонаж :
- от какъв тип е;
- какви изпитания преодолява и как (с /без помощници);
- кои са облагодетелствани от случката;
- какъв е смисълът от действията и поведението на героите;
3. Сюжет и композиционни особености:
- от какъв тип са сюжетните моменти;
- пространство на действието
- разположение на сюжетните моменти във времето - последователност, продължителност на действието, функции, логика на структуриране;
- роля на разказвача
4. Жанрова природа на приказката.
5. Представите на приказката за ценност.

9. Изучаване на художествения текст според родовата характеристика епос, драма, лирика.
(По Йовева 2008: 177-262)

ЕПИЧЕСКИ ТЕКСТ
Епическият жанр включва роман, повест, разказ, новела (повествователни текстове). Негови разновидности са епопеята и епическите песни със стихова организация. Романът е най-изследван. Повествователните текстове са сюжетни. Сюжетът е поредица от събития, обвързани темпорално и каузално. Сюжетът в епическите текстове, за разлика от драматическите не е задължително обвързан с конфликт. Композицията е част от всеки художествен текст. Под композиция се разбира времевата последователност на епизодите и каузалните връзки между тях. Композицията на повествователите текстове включва и несюжетни елементи - описания на природни картини, лирически, философски отклонения. Повествователят е нетъждествен с автора, той не е задължително представен, но е част от фикционалното пространство на текста. Той има структуроорганизираща, смислоносеща и оценъчна роля Персонажната система - функция от позициите на повествователя (за разлика от фолклорната приказка няма главни, второстепенни и епизодични герои, защото всеки от характерите изразява аспекти на художествената идея). Художествено време и пространство (взаимно се съизразяват) - хронотоп.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Методика на образованието по литература. Научно приложна дисциплина. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.