Методика на образованието по литература. Научно приложна дисциплина.


Категория на документа: Педагогика



Тяхното обособяване е с цел те да бъдат възприети като постановки за работа.
1. Литературата се полага в контекста на културата. Отношението култура - литература се проектира в релацията: култура - литература - автор - текст - рецепиент. Художествената литература се полага в полето на културата, като различните тълкувания на литературния обект са обусловени от: културната ситуация, в която се разчита текстът; от незавършеността на текста по отношение на неговото битие; аспектите, от които се интерпретира; методологията за идентификация - психологическа, социологическа, структурална и т.н. Полагането на литературата в полето на културата означава и съобразяване с читателя. Неговото световъзприемане, ценностна система и пр. са подвластни на културните влияния и съобразяването с този факт означава да признаем правото на ученика да тълкува, да открива смисъла и значението на текста, като се откажем да налагаме собствените си представи.
2. Междутекстуалността е резултат от взаимопроникването на културните слоеве. Текстът се мисли в широк смисъл. Междутекстовостта (интертекстуалността) е термин, който обозначава латентно съществуващи връзки на всеки текст с други текстове. Междутекстовостта е филологически, лингвистичен и общокултурен проблем. Интертекстуалността именува сложната мрежа от преднамерени или непреднамерени връзки в полето на всеки текст. Междутекстуалността в литературното произведение може да е на текст с друга творба, със семиотичен невербален феномен, с историческо събитие или социален факт. В литературнообразователния дискурс междутекстуалността е подход за откриване и осмисляне на връзката между/и в различните обекти. За методиката междутекстовостта е проблем на автора, литературния дискурс и читателя.
Проект за работа върху интертекстуалност:
1. Идентификация на чуждите текстове в полето на литературната творба.
2. Идентификация на чуждия текст в собствения му контекст. Тази идентификация е постижима чрез тълкуване.
3. Тълкуване на смисъла и значението на чуждия текст в авторовия контекст.
4. Функции на чуждите текстове за "съграждане" на ореола (на конотативните значения) на авторовия текст.
5. Функции на чуждите текстове в цялостния авторов дискурс. (обобщението е постижимо в горна степен)

В интервала 5-7 клас е най-добре да се определи първо връзката мит - фолклор - литературата. Съотношението мит-фолклор не се мисли като междутекстовост във филологическия смисъл. Работата върху подобни текстове се свежда до откриване на общи места и различия и подготвя разбирането на литературната творба.

В гимназиалната образователна степен подходът предполага системата на изучаване на литературна епоха, автор, текст. Междутекстовостта може да се открива във всички равнища и елементи на текста: заглавие, епиграф, композиция, сюжет и пр. Чрез последователното прилагане на междутекстовостта се обособяват стиловите особености на авторовите текстове, както и стиловите линии в изкуството.

3. История на възприемане на автор/текст (рецепцията).
Рецепцията на автор/текст е както индивидуална за всеки читател, така и индивидуална за учениковата аудитория (според степен, клас, тип училище, регион). В този смисъл чрез историята на възприемане на автор/текст се цели да се даде възможност на ученика да се "приближи" до автора и творбата, да се "снеме" поне част от ореола, с който битува художественият текст. Задължение на учителя е да проучи рецепцията, да я систематизира и адаптира за целите на литературнообразователния процес. Следването на тези постановки не отменя съобразяването с дидактическите принципи на обучение: научност, системност, постъпателност, достъпност. Методиката приема и изискванията за междупредметните връзки и за проблемността в образованието. Изискването за междупредметните връзки е плод на междудисциплинарния интегритет. Има се предвид връзката между учебните предмети, включени в училищните учебни планове (история, чужд език, психология, философия, музика, изобразително изкуство и др.) Чрез междупредметните връзки учениците разбират връзката между различните области на знанието, убеждават се в необходимостта от тяхното изучаване. Проблемността в обучението според много педагози е метод (Лернер, Скаткин). Маранцман я разглежда като принцип на развиващото обучение. Под проблемност в образованието се разбира съвкупността от похвати за създаването на проблемни ситуации, система от въпроси и задачи за решаването им, както и систематизиране и обобщаване на получените знания. Проблемната ситуация се постига с проблемен въпрос или задача. Обикновено проблемните въпроси провокират интерес у учениците и насочват към противоречие в текста. Проблемният въпрос произтича от/ и насочва към художествената логика, към сложния смисъл на творбата. Пример за такъв въпрос е: Как текстът разчита заглавието "Обесването на Васил Левски"?; Как си обяснявате факта, че за обесване в текста не се споменава?. Всички въпроси изискват много отговори, които съдържат сложния смисъл. Проблемният въпрос не е статична система, защото мисленето на учениците се променя. Проблемния въпрос, от който се ражда проблемната ситуация, може да бъде зададен без пояснения. Проблемните въпроси се поставят преди всичко в уроците за нови знания и упражнения. Въпреки, че има важна роля проблемността в образованието не е винаги задължителна, защото отговорът на проблемен въпрос изисква задълбочено мислене и време и прекаляването с въпроси от подобно естество изморява учениците.
7. Художественият текст в образованието по литература
(по Йовева 154-176)
1. Авторът.

Преди да се пристъпи към изучаване на текста, се изучава творческата биография на автора. Изучаването на автора е с цел, първо да се откроят характерологическите особености на неговия дискурс, да се открои мястото и ролята му в литературната епоха, както и значението му за литературата. В прогимназиалния етап се дават сведения за времето, в което е живял авторът (без да се характеризира епохата, а като време на раждане и смърт), личността се представя чрез биографичните моменти или чрез текстове от историята на неговата рецепция. От 9. до 12. клас авторът се ситуира в литературния контекст. Най-напред се представят естетическите възгледи на автора, характеризира се литературният му дискурс, как се вписва в литературното поле. Биографичните подробности се представят само под знака на проблема за формиране на творческата личност. Методът на представяне на автора и в двете степени е историко - типологичен. Формите - разказ, лекция с елементи на беседа. Авторовата личност се изучава и обобщава чрез изучаването на текстовете му.
2. Четенето.

Изучаването на текстовете (художествен или не) изисква подготовка на учениците за тяхното възприемане и осмисляне. Водеща роля тук има четенето, като възможност за връзка между текста и реципиента. Четенето у дома също е важно, защото е по-задълбочено. Днес децата не обичат да четат в къщи. Четенето в клас дава сигурност, че всички са запознати с литературната творба. Процедурата на училищното четене е различна за отделните степени. За двете степени е препоръчително да се прочете поетическият текст, който ще се интерпретира. Първият прочит е от учителя или от професионален декламатор (разбира се, ако в гимназиалната степен обект на урока е корпус лирически творби, не е наложително всички те да бъдат четени). Преди прочита на текста се поставя задача или въпрос за концентриране на вниманието. И в двете степени след подготовката за възприемането на текста се проверява до колко учениците се ориентират в смисъла на текста.

В гимназиалния етап при изучаването на драмата е хубаво в първите часове да се прочетат началото и края. Преди това вниманието се концентрира с въпрос, насочен към отрязъка на прочита. Подготовката за възприемането и разбирането на текста включва: мотиви за изучаването му; подготовка на прочита; прочит; установяване на степента на адекватност на възприемането му от учениците.

3. Изучаването на художествен текст.

Целта на образованието по литература - създаването на литературно образована личност се постига преди всичко чрез изучаването на художествените текстове. Методиката на изучаване на художествения текст се гради на неговата естетическа природа и на жанровата му принадлежност. Художественият текст е писмен авторски текст. Най-стабилната опора за изучаването на художествения текст е жанровата му принадлежност. В училищната практика се използва терминът литературен род (жанр). Жанрът е конвенционална функция на езика и служи като образец за повеждане на читателя в текста. Жанрът е първият ни ориентир за възприемането на художествения текст. Той подсказва дали текста има сюжет, дали има повествовател. Жанрът задава перспективите за работа с художествения текст. Основа за диференциацията на жанровете са темата, проблемите, човешкото присъствие, времепространството, словоупотребата (битието на общите за всички жанрове елементи). Например темата и проблемите са връзката на текста с извън текстовия свят, но не са компоненти на поетиката. В прогимназиална степен терминът жанр не се систематизира, а се употребяват видовите понятия - стихотворение, разказ, повест, ода и т.н. В гимназиалния клас се препоръчват урок или уроци за жанровата природа, за жанра, за жанровите конвенции, за статика и динамика на жанра в синхронен и диахронен план. Изучаването на жанра в гимназиален етап дава възможност за изясняване на някои аспекти от литературния канон, разбиран като налагане на един образцов жанр в определена епоха. Жанровата институция, жанровите теории не се изучават самоцелно, а за да се подпомогне разбирането и тълкуването на текста.

8. Митът и фолклорът в образователния процес по литература.

(По Йовева 116-143)

Митът и фолклорът са в основата на литературата, но не са литература. Учениците изучават мита и фолклора като предхудожествени текстове.
1. Митът в образованието по литература.

Митът е неизменна част от развитието на първобитната култура, в този смисъл може да се мисли като първи стадий на културното развитие. Той е съизразител на колективната представа за света на някогашния човек - природен, зооморфен, флороморфен, човешки, божествен. Митът е синкретичен включва ритуал, танц, пантомима, звукови ефекти, заклинания, скални рисунки, но митът има и словесно равнище. Словесното равнище е свещен разказ на древните хора за техните представи за света, за вярванията им, за тях самите. Словесните текстове на мита са повествователни. Те се обединяват в митологии, група митове тематично обвързани. Светът в мита се представя чрез опозиции: пространствени - по вертикала (земя - небе, земя - подземно царство, горе-долу и др.) и по хоризонтала (земя-вода, изток-запад, ляво-дясно); времеви - ден-нощ, лято-зима. Централна опозиция в мита е сакрално-профанно. Всичко, което митът фиксира, е сътворено в миналото.

Времето в мита е циклично, зададено от боговете, от тяхното раждане и умиране, от пространството, което населяват.

Човекът в мита е лишен от индивидуални характеристики, той има родово-космически характер.

Идеи за изучаване на мита:

І. Една от основните цели на изучаването на мита е да се опознае културен модел, различен от съвременния. Друга цел е да се представи културата на архаичните общества от възможно повече аспекти, да се открои инвариантното.

ІІ. Учебно съдържание:




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Методика на образованието по литература. Научно приложна дисциплина. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.