Методика на образованието по литература. Научно приложна дисциплина.


Категория на документа: Педагогика


Целите на урока по литература са възпитателни, образователни и развиващи.
Структура на урока по литература (в зависимост от избраната тема и целите, които си поставя учителят):
I. Подготовка за възприемане на темата
II. Мотивиране на необходимостта от разглеждането й.
III. Основни проблеми, представени като система от въпроси и задачи.
IV. Обобщение - с което работата придобива завършеност и се открива перспектива за следващите часове.
Поставянето на новата тема предпоставя границите на часа. Темата на урока по литература винаги съвпада с литературен проблем. (Пр. Проблема за родовото и личното в Индже). Темата не съвпада точно със съдържанието. Темата е своеобразна теза. Тя не само се поставя, но и мотивира. Тук влиза и урочното изложение.

Видове уроци по литература:

Има класификация на уроците, направена от Р. Йовева според познавателната активност на учениците в урока (за нови знания, за упражнения, за обобщение и преговор).

За нови знания (за изучаване на непознат текст, на творческа биография, на спецификите на литературен процес, школа, направление, за създаване на речево комуникативни умения) Целта е да се усвои непознатата информация, да се постигне смисълът и значението на творбата. Новата информация е от различен порядък, според темата на урока. В урока за нови знания са приложими всички методи на обучение и всички дидактически форми. Историко-типологичният метод се използва в уроците за културна епоха и в уроците за жанрове, за литературно направление. Интерпретацията на художествения текст може да се поднесе в лекционна форма при по-големите ученици, като образец за прилагане на интерпретативни техники и подходи. Беседата има най-широко приложение в изучаване на литературни произведения, по-рядко се използва семинарното занятие.

За упражнения - разчита на информираността на ученика. Целта е да се усвоят различни методи и процедури, за да се постигне познание не само върху изучаваните обекти, но и за аналогични, невключени в учебното съдържание. (върху текст, за усвояване на литературнотеоретични понятия, за развитие на речта) В традицията на българското училище са познати двете крайности: упражнения за точно репродуциране на знания и упражнения за усвояване на механизма на получаване на знания.
NB. Генерализирането, на която и да е от позициите е вредно - не е възможно продуциране без минимална информираност.
Упражнения се правят и върху изучаван и върху неизучаван в предходни уроци материал. В чист вид двата вида уроци не съществуват, разграничението е по формални критерии, контаминацията им е необходима, тя е същностна характеристика на литературно образователния дискурс.
За обобщение и преговор - предназначението им е да систематизират и обобщят знанията, да се откроят способностите на учениците да прилагат определени методики/ техники. Тези уроци са показателни за несъвършенствата на литературнообразователния дискурс и могат да добият смисъла на коректив в бъдещата работа. Разграничаването на урока за преговор и обобщителните уроци е по мястото им в учебния процес - преговор се прави в началото и в края на годината, обобщение по преценка на учителя (за текстове, автори, литературни епохи). Методите на образование в тези уроци са съпоставителният и историко-типологичният, по-рядко на интерпретацията. Основни дидактически форми за провеждане на уроците са беседата и семинарът.
Комбинирани и синтетични - за същите обекти като в предходните типове - в тях присъстват и нови знания, и упражнение, и обобщение, и преговор.
Създадена е класификация на типовите уроци и според съдържателния принцип: обзорен (за културната епоха, направление); представящ личността на автора; за интерпретация на художествен текст; за усвояване на литературна теория; за текстоизграждане и комуникативни умения.
Видове планове на учителя за учебния процес по литература:
Годишни, тематични и урочни.
А) Годишен план (най-мащабният) - годишно разпределение. Годишното разпределение съдържа:
1. Темите на всички уроци, в последователността, в която ще бъдат проведени.
2. Вид на урока - за нови знания, за упражнения, за преговор.
3. Цел на работата върху раздел или за отделна тема - в обобщен вид.
4. Бележки.
5. Хорариумът часове, предвидени за изучаването на всяка урочна тема
Б) Тематичният план е част от годишното разпределение в по-разгърнат вид. В него се конкретизират темите и целите на всеки урок от системата уроци за глобална тема. Конкретизират се методите, формите, тезисите, които ще бъдат доказани в уроците, връзките между отделните часове. Препоръчително е учителят да разработи тематичните си планове, преди да разработи годишното разпределение.
В) Урочният план е разгърнатата представа на учителя за един учебен час. Ефективността на урока зависи от много фактори, един от които е урочният план. При подготовката на урочен план да не се забравя, че времето за провеждане на учебния час е регламентирано (40-45 мин.), че всички урочни ситуации се вграждат в това време. Учебният план може да бъде във форма на конспект или на план.
Инвариантен модел на урочен план:
Тема на урока
І Мотиви за избора на темата.
ІІ. Цели (образователни, възпитателни, развиващи).
ІІІ. Вид на урока.
ІV. Ход на урока:
1. Идеи за първа учебна ситуация.
2. Мотивиране и поставяне на темата.
3. Учебни ситуации за разкриване на учебното съдържание - вписват се проблемите, може и като въпроси или задачи, както и обобщенията по тези проблеми.
4. Идеи за заключителната ситуация, задачи за следващия час.
V. Очаквани резултати.

Мотивите за избора на темата са обобщение на предварителната подготовка на учителя за часа. Те са резултат от проучване/тълкуване на предвиденото за часа учебно съдържание, както и от познаване на учениковата аудитория. Прецизно формулираните мотиви съдържат в неявен вид целите на урока.

Целите на урока конкретизират желанието на учителя да постигне с учениците определен резултат в часа. Те са с подчертана прагматична насоченост, която следва да проличи във формулировката им. Това формулиране насочва към всичко, което учителят ще прави в часа, за да доведе учениците до желания резултат.

Уточняването на вида на урока е условие за избор на методи и похвати за работа.

В хода на урока се представя как конкретно учебно съдържание се полага в инвариантния структурен модел. Идеите за всички урочни ситуации открояват съответствието с темата и логиката на урока. Вписват се планираните похвати за реализация на замисъла. Препоръчително е при всяка учебна ситуация и за изясняване на учебното съдържание да се формулира тезата и да се маркират аргументите за доказването й. В урока тезата може да се изведе след поставяне на проблема, но и след аргументите, важното е да не бъде пропусната.

6. Основни принципи на образованието по литература. (По Йовева 2008: 28-63)



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Методика на образованието по литература. Научно приложна дисциплина. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.