Методика на образованието по литература. Научно приложна дисциплина.


Категория на документа: Педагогика


В училищния курс по литература се изучава българска и чужда литература; нехудожествени текстове, въпроси от литературната теория, теория и практика на различните видове устни и писмени текстове.
Принципи на структуриране на учебното съдържание по литература:
1. Жанров принцип - прилага се при фолклорните текстове в прогимназиална степен. Предимството на този принцип е в това, че позволява да се открои жанровата система, както и инвариатността й в конкретните текстове. Но липсата на реализация на принципа в гимназиалната степен при работа с текстове с относително стабилни жанрови структури, например при изучаването на средновековното житие, похвално слово, български разказ, роман, ода, елегия е слабост на учебните програми.
2. Тематичен принцип - прилага се при изучаването на художествени текстове със сходни теми и проблеми (в прогимназиален етап). Така става възможно съпоставянето и диференцирането на творби от различни жанрове.
3. Хронологически ("исторически") принцип - прилага се частично за българската литература в 7. клас, както и в 9.-12. клас за българската и европейска литература.

Прогимназиален етап:

Индукцията предвижването от единичното към общото е естествен път за изграждането на представите на човека за света. Образователните граници 5-8 клас предполагат изграждането на основни знания по различните дисциплини. В същия етап се полага и фундаментът на литературата като учебна дисциплина. Мястото на литературата е очевидно поради нейната роля на универсален житейски образец, подпомагащ младите хора да формират собствената си ценностна система. Изучаването на литературата в прогимназиалния етап има своята специфика и особености. Урочната интерпретация се подчинява на прочита на произведението, позволяващ да се ограничат примерите, характерни за културния модел (фолклор, литература) или жанровите характеристики. Един от основните методи репродукцията си остава основен метод за превръщане на предадените знания в познание. Без предварително зададени готови модели учениците не биха могли да изградят своята поведенческа и ценностна специфики. Затова 5-8 клас е периодът, в които се изграждат основите на знанието въобще и в частност на литературата. Иманентният (затворен) прочит на художествения текст в 5-8 клас, се обуславя както от логиката на познанието, така и от субективните фактори на личностното формиране. Историческата последователност в разграничаването на личното творчество от това на етноса , предполага хронологичното представяне на автори и текстове, но все още не измества жанрово тематичния принцип като главен в подбора на изучаваните произведения.
Гимназиален етап:

В последната образователна степен урокът по литература доизгражда качествата си на ставащ текст (дискурс), обогатяващ литературата като обект на познанието, насочен към личностната идентификация на учениците. Сега не само се връщаме към казаното за/ и от художествения текст, но и се надграждат знания и умения за ориентиране в сложното битие на литературните факти. В последните четири класа се осмислят текстовете в процеса на създаването им (епохата, автора), както и чрез историята на възприемането им. Урочното съдържание тук вече е разнообразно. Очаква се в края на този курс ученикът да е изградил в себе си читателска и критична самостоятелност.

И най-добре формулираните цели, и най-уместно структурираното учебно съдържание не могат да доведат до желаните резултати, ако не се преосмисли съотношението учител-ученик. За превръщането на ученика в субект на обучението българските методици настояват не от днес (Иван Хаджов, Искра Котова и др.). Йовева говори за това като за главно условие за успешния литературнообразователен процес. Това предполага с водеща роля да е диалогът в класната стая, при който учителят е съобразил поставените задачи с възрастовите особености на учениците и с техните интереси, с цел постигане на мотивация и желание за работа.

4. Методи на обучението по литература
(По Йовева 2008: 64-97)

Методът е категория, с която борави всяка наука. Методът е начин, път, съвкупност от средства за постигането на определени цели. Методът не е статично понятие, той позволява замяната, комбинацията на начини и средства и тяхното обогатяване. Методите на образованието са система, функционираща като едно взаимообусловено цяло. Те се основават на редица теоретични принципи: философски, дидактически, психологически и т.н. Инструментариумът на методите на литературното образование са похватите и средствата за получаването на литературни и социокултурни компетентности (знания, умения и навици).
1. Методите на образованието по литература са част от дидактическите методи. Образователните методи по литература трябва да бъдат правилно определени и прилагани, за да се реализира адекватно целта на обучението, която предполага не само усвояване на конретното учебно съдържание, но и усвояване на методология за работа с аналогични на изучаваните обекти, при отчитане на връзките учител-ученик.
2. Класификации. Има различни класификации на методите. Една от класификациите се основава на източниците на знания за учениците - словесни: беседа (система от въпроси с различен обем и степен на трудност), разказ (метод за изложение на нови знания, който се характеризира с ярка образност, кондензирана емоционалност, неочакваност на логическия ход на изложението, ударност на фразата, приковаващи вниманието и грабващи въображението на ученика), лекция (използва се предимно в гимназиален етап; налице е дедуктивен подход на изложение - с предварително усвояване на общите принципи, понятия, правила, закони; тя може да бъде информационна и проблемна /аналитична), диспут (диалогичен метод, щироко използван в ораторското изкуство; разновидност на дискусията, с помощта на който публично се обсъжда проблемен въпрос и за разлика от консенсусния финал на дискусията, диспутът завършва с победа на една от участващите страни); нагледни: литературни екскурзии, филми, изложби, фотоси, театрални постановки; практически: самостоятелна работа с текста. В действителност тя визира формите на работа в училище, без да отчита спецификата на пътищата и подходите за достигане на литературнообразователните цели.

Авторитетна е класификацията, предложена от Искра Котова и колектив в "Проблеми на ефективността на методите на обучение в общообразователното училище", в чиято основа е характерът на действията за реализация на всеки метод: разказ (възпроизвеждащ, аналитичен, проблемен), беседа (възпроизвеждаща, аналитична, евристична, проблемна, дискусионна), самостоятелна работа (възпроизвеждаща, аналитична, евристична, изследователска работа, творческа, практическа). Отново специфичните характеристики на учебното съдържание не са взети под внимание

Популярни са методите на обучение според преобладаващата дейност (на учителя или на учениците): за нови знания, за затвърждаване на знанията, за проверка и оценка, за формиране на навици и т.н. Те обаче, според Йовева, игнорират изцяло спецификата на литературното учебно съдържание.

В преподаването на МОЛ във висшите училища най-популярна е системата на Н.И. Кудряшов: метод на творческото четене, репродуктивен метод, частично изследователски и изследователски метод. Критерият за диференциране на методите, според Кудряшов, е различното съдържание на обучаващата дейност на учителя и учениците. С изключение на метода на творческото четене, чиято цел е да активизира творческото съзнание, да формира художествен вкус и творчески потребности, всички останали методи имат своя аналог в дидактическата система на Лернер-Скаткин. От общодидактическите методи Кудряшов е изключил само метода на проблемното изложение, който намира своята реализация във всички останали методи.

3. Специфично литературни методи.

Методите на литературнообразователния процес, аргументирани от обекта на изучаване, имат теоретична основа в методите, с които си служат хуманитарните науки (особено философията и науката за литературата), систематизирани и прагматизирани за нуждите на литературнообразователния процес в гимназиален етап. Приемаме от Методиката на проф. Йовева същността и подразделянето им на:

Метод на интерпретацията - система за обяснение и разбиране на разглежданите в часовете по литература текстове. Методът, същностен за всички хуманитарни науки, е средство за постигане на истината (по Гадамер 1997). Заимстван от херменевтиката (във всичките й разновидности), от рецептивната естетика, той дава възможност четенето и тълкуването на смисъла и значението на изучаваните текстове да се превръщат в процес на откривателство за читателя (ученик). Търсенето/ разкриването на скрития смисъл на текста превръща битието му в постоянен процес на тълкуване, като по принцип херменевтичният акт се мисли като ДИАЛОГ - пренасяне в хоризонта на другия, допускане за валидно същностното право на казаното от него (По Гадамер 1997). Диалогът (ученик - ученик, ученик - учител), проблемнотематично обвързан със съответните текстове, осъществява съ-участието на учителя и ученика в дотворяването им (на текстовете). Интерпретацията на текста може да бъде осъществена в плана на неговата иманентност, но нейната "пълноценност" се постига при съобразяване и с контекста, в който той е създаден, и с дискурса на реципиента, т.е. различните възможности за постигане на смислено тълкуване, на разбиране, на "игра с текста" се обединяват в "напречния срез" на "отворения" и "затворения прочит", в неговото конструиране и деконструиране. Методичният подход, следващ подобна логика, предполага интерпретацията на текстовете да опитва да съвмести идеята за самодостатъчността на текста с идеята за значимостта, ролята и въздействието на извънтекстовата действителност. Възможностите за различни интерпретации на текстовете пораждат логичното опасение от разноречив хаос в учебния процес. Подобна ситуация биха могли да предизвикат всички методи, ако обяснението и разбирането на текстовете не е подчинено на тяхната жанрова определеност - жанровата институция изпълнява ролята на "охранител" на текста. Погледнато в този аспект, методът на интерпретацията гради себе си като проект, като конструкт за работа с текста върху теорията за жанра (Йовева 2008: 73). В подкрепа на това становище могат да бъдат преведени редица схващания. Затова и проектът за интерпретация на епически, лирически и драматически текстове носи своите специфики, в съответствие с жанровата принадлежност.

Пред-разсъдъкът/ пред-знанието е една от "процедурите", чрез които се осъществява методът на интерпретацията. Предзнанията въобще, а не само по отношение на жанровата специфика, уточняват, коригират предварителната представа за интерпретираните текстове. Методът на интерпретацията се осъществява и чрез използването на информация за съответната културна епоха, чрез нейната реконструкция, открояваща същностното в светоразбирането, философията, ценностната система на съответното време. Чрез метода на интерпретацията се осмисля връзката културна ситуация - автор - текст - рецепиент. Това означава текстът да се разглежда като резултат от определени авторови намерения в определена епоха и като отворена система, която не само се тълкува, а и "критикува" от интерпретатора (ученик). Въвеждайки читателя (ученик) като равноправна инстанция, учителят дава възможност пред него да се открият нови хоризонти (рецептивни, продуктивни, литературнотворчески).

Основните дидактически форми за реализацията на метода при разглеждането на текстовете в гимназиален етап са: беседа, семинар, лекция. Методът на интерпретацията се прилага спрямо всички разглеждани текстове, в този смисъл той е основен, но не единствен.

Съпоставителен метод2 - система, разчитаща на синхронния подход, чрез която се откриват общите места и особеното в текстовете от литературната епоха, сходствата и различията между текстове от различни, дори несъседни епохи, по отношение на теми, проблеми, мотиви, модели, символи, жанрове, смислоносещи компоненти на жанра. Методът помага за постигането на глобални обобщения за съответните културни/ литературни процеси, което предполага текстовете вече да са интерпретирани, т.е. методът "допълва" метода на интерпретация, двата метода се съчетават. Съпоставителният метод се използва при работа върху целия корпус текстове. Чрез него те се ситуират в литературния контекст, характеризира се авторовият дискурс, възприема се историческото битие на съответния жанр, рецепцията му се мисли в нейната обвързаност с литературната епоха, с автора , със съответните художествени текстове, осмислят се теоретични постановки. Подборът на обектите за сравнение се осъществява въз основата на някаква близост между тях.

Съпоставянето в 5-8 клас е по-скоро логически похват и предполага изводи на емпирично равнище. Обект на съпоставяне могат да са частите на един текст; текстовете на един автор; текстове от един жанр и др. В горна степен характерното е това, че вече се ситуират текстовете на един автор в литературния контекст, характеризира се авторовият дискурс, възприема се историческото битие на жанра. Дидактически форми на битуване: беседа (за средните образователни степени) и семинар.

Историко-типологичен метод - система за разкриване на природата на литературните текстове като част от културно-историческото наследство на българския народ. Историко-типологичният метод подготвя прилагането на другите методи, насочвайки вниманието към процесуалността, която не е хаотична и в която се открива типологичното родство на фактите и на явленията - и на литературните, и на културните. За конкретните нужди на литературнообразователния процес получената информация (чрез историко-типологичния метод) дава възможност учениците да компенсират липсата на предварителни знания. Методът се прилага в уводния урок (в него се прави обзор на културната епоха, към която принадлежи съответният автор, на доминиращите в рамките й литературни тенденции и се дават сведения за творческото битие на автора), в урока за рецепцията на предвидените за изучаване текстове и в обобщителния урок. В уроците за интерпретация на разглежданите текстове спомага за навлизане в контекста (исторически, социокултурен) на епохата.
5. Урокът по литература (По Йовева 2008: 98-115)

"Урокът е основна форма на педагогическия дискурс." (виж Йовева 2008: 98). Като дидактически модел за съвместната работа на учителя и учениците в един учебен час урокът предполага предварително изградена методическа концепция за образователната дейност. Можем да определим урока, като единство от образователни цели и реализирането/ неосъществяването им. Като форма на изказа е диалогичен и устен, възникнал спонтанно. Въпреки това е налице преднамереността на учителя, подготвяна дълго преди часа. Тази подготвеност насочва търсенето в определена насока. Урокът по литература, и неговата подготовка и осъществяване не се вместват в обичайната представа, създадена от другите образователни дейности.

Урокът по литература включва преподаването и усвояването на единица учебно съдържание за единица учебно време.

Основно структурно звено на урока е учебната ситуация. Това е относително завършена част от урока, която има свой вътрешен център и определени функции (да подготви учениците за възприемането на темата и да аргументира необходимостта от изучаването й).




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Методика на образованието по литература. Научно приложна дисциплина. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.