Методи за устна комуникация


Категория на документа: Педагогика


Жестовете, мимиката, позите на учителя при разказа са от голямо значение за правилното въприемане от учениците.

Главното предназчение на обяснението е да подпомогне ученика да разбере същността на знанията, които се съобщават или разработват.То е специфична форма на изложението и носи част от белезите на обяснителния разказ. Използва се главно в горните класове, тъй като преобладават рационалните доводи, аргументи, сравнение и съпоставяне.

Лекцията като метод на обучение има две форми - академична лекция/използвана във висшите учебни заведения/ и училищна лекция. Като монологичен метод училищната лекция изисква от преподавателя да съобщи темата на учениците, плана, по който ще се работи, препоръчителна литература, обхваща статии, мохографични изследвания и други.

Изложение с опонент. То е представено във въд на драматизация, която се различава обикновено по това, че присъства втори човек /ученик, учител, студент, практикант- някой добре информиран в разискваната тема/, който се намесва в курса на изложението, задава въпроси, провокира диалога с учителя.

Диалогично изложение - беседа, дискусия.
Като метод на обучение беседата се използва изключително успешно още в пети век пр.н.е. от Сократ, в процеса на откриване и разбиране на нови знания. Той прилага в практиката си еврестичната, откривателска беседа / от гръцки - dialogos - разговор между две лица/ . Беседата е метод на обучение при който учителят разговаря с учениците си, с цел усвояване на нивия материал или затвърдяване, обобщаване исистематизиране на по-рано усвоеното знание. "За разлика от монологичното изложение на учебното съдържание от учителя, при което учениците са предимно слушатели, беседата осигурява възможността за активното им и самостоятелно участие в процеса на обучението."

Значението на беседата се определя от това, че :
Учениците овладяват научните истини чрез своето лично участие;
Удовлетворение от преодоляване на трудности и постепенно усложняване;
Учителят следи за личностно индивидуално развитие на всеки .
Беседата трябва да се прилага за обучение само тогава, когато учителят е убеден в това, че учениците разполагат с необходимия запас от знания и личен теоретически и практически опит.

Съобразно преследваните дидактически задачи беседата бива:
Уводна - учениците се въвеждат в нова проблематика, припомнят си по-рано усвоените знания.
Беседа за изясняване и изследване на новия учебен материал.
Беседа за затвърдяване на знанията.
Беседа за обощаване и ситематизиране на усвоения учебен материал.
Беседа за контрол, проверка и оценка на учениковите знания.
Умениято на учителя да задава въпроси е ключов момент в педагогическата дейност, тъй като от тяхното формулиране зависи отговорът, създаването на проблемни ситуации, интензивна мозъчно-мисловна дейност у учениците. Чрез въпросите се преследват различни цели - проверка на степента на усвоеност на знания; развитие на мисловните процеси; стимулиране на мотивите за учене; развитие на познавателните интереси у учениците; акцентиране върху основните моменти от образователното и учебното съдържание. Въпросите могат да бъдат основни и допълнителни. Основните засягат същността на разглеждания проблем, а допълнителните са подпомагащи, подсещащи децата при временни затруднения и в никакъв случай подсказващи. Изисквания към въпросите са :
Трябва да са точни, ясни и определени, без да придизвикат объркване.
Да бъдат логически вярно построени, кратки , граматически правилни.
Да има логическа връзка с оговора на учениците и предходните въпроси.
Да се определя не към отделен ученик, а към цялата паралелка.
Да се осигури достатъчно време за обучаваните за обмисляне на отговорите.
Да се взимат под внимание въпросите на учениците.

Изисквания към отговорите на учениците:
съзнателни и добре обмисляни;
мотивирани и обосновани, с привеждане на доказателствен материал;
пълни, точни и ясни;
граматически правилно построени;
устното изказванае да се свързва с практикатам когато това е възможно.
Дискусията е своеобразна размяна на мения и идеи в рамките на дадена тема, за да постигне по - голяма яснота и по - задълбочено познание. Дискусията като метод на обучение винаги е насочена към постогането на определени цели. Обсъждането е вид дискусия върху противоречиви подробности, които са останали открити в даден проблем за разрешаване и изискват по- широкаразмяна на мнения. Обсъждането трябва да завършва с вземане на решение, докато при дискусията решение не се взема. Целите им са :
съвместно изясняване и задълбочаване познанията за дадени понятия и идеи;
затвърждаване и ситематизиране на понятия и данни, с които учениците вече са запознати;
проучване на подобия и различия в отделни теории и концепции;
извършване на ситуационен анализ;
решаване на практични или теоритични проблеми.
Смята се, че дискусията и обсъждането са най - представителната стратегия за активно учене.

Отношение на оптималния брой ученици, които могат да участват ефективно в дискусия. Първи вариант - малки групи /от 5 до 7 човека/, втория се свежда от 20 - 40 в зависимост от обстоятелствата.

Типове дискусия се раграничават : обща, ръководена или насовенча , разсъждаваща, изследователска, проучвателна и оценъчна дискусии.

Предварителна подготовка на учениците за дискусия. Задачата на учителя е да подбере и препоръча подходящите източници.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Методи за устна комуникация 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.