Мария Монтесьори


Категория на документа: Педагогика


Мария Монтесори

Мария Монтесори е родена на 31 август 1870 година в малкия италиански град Кяровале. Това е годината, когато Италия става единна страна и въздухът е изпълнен с надежда за прекрасно бъдеще.

Баща й - Александър Монтесори - бил бизнесмен, имал военно образование. Отделял голямо внимание за възпитание на дъщеря си, която много приличала на своята майка.

Майка й - Ренилд Монтесори - била грамотна, образована жена и сама обучавала Мария. Всеки ден тя напомняла на дъщеря си за бедните и постоянно се грижила за тях. Впоследствие тя напълно поддържа идеите на дъщеря си и й помага в работата.

Разказва се, че когато родителите й се скарвали, Мария винаги ги е помирявала. През целия си живот тя обединявала родителите и децата.

На десет годишна възраст тя сериозно боледува, а когато става на 12 години семейството й се премества в Рим , за да даде на дъщеря си добро образование. Мария се влюбва в математиката и решава да постъпи в техническо училище за момчета. Тя искала да стане инженер, което не било обичайно за жени по онова време. Тя не само попада в това училище, но го завършва с успех. И веднага след 1890 взема друго решение, което в последствие променя нейния живот. След като интересът към математиката преминава, Мария се увлича от естествознание и избира, най-после, своята професия - решава да стане лекар.

В онези години жените не са имали възможност да учат за лекари и да работят по специалността. Независимо от общата забрана, Мария Монтесори преодолява всички препятствия и постъпва в медицинския факултет на Римския университет.

Тук я очакват нови изпитания. Един от аспектите на обучението по медицина е работата в морга, жените и мъжете трябвало да работят заедно над голи тела. Студентите юноши измъчвали Мария с различни насмешки и критични забележки. Затова тя препочитала да работи вечер, сама. Веднъж, идвайки за пореден път в моргата през нощта, тя в отчаяние решава, че не може повече да се занимава с това. Прибирайки се у дома през парка, тя вижда просякиня с дете. Тези хора живеели в голяма нужда. С какво можела да им помогне Мария? А освен бедняците в цяла Италия, има много нуждаещи се по целия свят. Как да помогне на всички? И Мария се връща към медицината, в която вижда възможност да помага на хората и с това започва нейната мисия на земята.

А в собственото й семейство има разногласия. Независимо от голямата подкрепа на майката, бащата не одобрява избора на дъщеря си и дори не разговаря с нея. Затова Мария се издържа сама като работи през свободното си време. При това тя се учи добре и преподавателите са доволни от нея.

На защитата на дипломната си работа тя трябвало да изнесе лекция. Интересно е, че нейният баща не знаел за това и, срещайки свой приятел по време на разходка, решил да отиде с него в университета. След лекцията неговата дъщеря била засипана с овации. Виждайки това признание от публиката, Александър Монтесори простил на Мария и най-после те се помирили.

И ето тя получава диплом - диплом на първата жена лекар и започва да се занимава с частна практика. Тя специализира в областта на хируругията и психиатрията, а тъй като пишела и трудове за деца, специализира и в областта на педиатрията.

Не минава много време и Мария Монтесори става известна като много сериозен и грамотен лекар, способен да окаже помощ в сложни ситуации. Тя казвала: "Аз съм известна не заради моите постижения, а заради моята настойчивост и противопоставяне на трудностите".

На двадесет и седем годишна възраст тя постъпва на работа в психиатрическа клиника в Рим. Това става още един повратен момент в нейния живот. По него време децата със забавено умствено развитие били в психиатрическите клиники заедно с възрастните. Веднъж Мария вижда как след обяда децата обират трохите хляб от пода. Тази сцена потресла Мария, а съпровождащата я жена възклинала: "Какви безобразни деца!". Но Мария Монтесори гледала на тази ситуация не с очите, а със сърцето си: децата нямало с какво да си играят. И тогава се появило предположението, че именно чрез ръцете децата развиват своя мозък. По-късно тази идея била потвърдена на практика.

По време на работата си с умствено изостанали деца, Мария Монтесори намира книги на двамата французи Жан Пол Гаспар Итар и Едуард Сеген.Тя превежда сама техните работи, щателно преписвайки на ръка в дебели тетрадки 600 страници. Тези работи я вдъхновили. Именно от Сеген Мария узнава, че ако занятията се провеждат по специална методика, то "от сто идиота двадесет и пет стават, по същество, нормални хора. Тя интуитивно чувства, че тази методика може да се приложи и към нормални деца.

Тя създава специално училище, а след това и медико-педагогически институт за умствено изостанали деца от бедни семейства и сираци, където разработва и прилага разнообразни дидактически материали, влезли в историята като "златния материал на Монтесори". Благодарение на това става възможно онеправданите деца да се учат също толкова успешно, колкото и нормалните ученици.

Първото нещо, което тя изготвя, това са цилиндричните блокчета. Те били направени от цяло парче дърво с направени в него отвори, в които се поставяли дървени цилиндри с диаметър от един до десет сантиметра. Необходимо било да се извадят всички цилиндри и да се дадат на детето да ги постави според размера им. Три годишните малчугани правели това отново и отново повтаряйки едно упражнение повече от 40 пъти. "За да утолиш жадата си не е достатъчно да видиш водата или да я опиташ, трябва да изпиеш количеството, от което организма ти има нужда. За да удовлетвориш вътрешния си глад, психичната жажда, не е достатъчно да видиш за малко вещите или да чуеш тяхното описание, необходимо е да ги вземеш и да ги ползваш толкова, колкото е нужно, за да удовлетвориш потребността на вътрешния живот. Този факт е основната психическа конструкция и единствения секрет на обучението. Външният обект е трамплин, върху който се упражнява ума и тези вътрешни упражнения сами по себе си стават цел на дейността". Мария Монтесори установила, че само след много повторения на едни и същи действия у детето се изработва навик, а след това става усъвършенстване на този навик и чрез движението мозъкът се развива и възникват нови невронни връзки. Съвременните учени потвърждават този извод на Монесори.

През 1900 година, на състоялата се в Рим своеобразна олимпиада, учещите в началното училище питомци на Монтесори превъзхождали децата от обикновените училища по писане, броене и четене. Това било като гръм от ясно небе. "Истинско чудо" нарекъл това събитие английският посланик в доклад до британското Министерство на външните работи. Но тя казала: "Нека да помислим какво липсва в обикновеното образование щом умствено изостанали деца могат да показват такива резултати?". Тя разбрала, че методът с пипането и назоваването на предметите развива детето. Най-важното е да се разбуди човекът вътрешно, истинското образование трябва да въздейства на духа - това е главното откритие на Монтесори.

През 1898 година на Мария Монтесори и се ражда извънбрачно дете. Синът - Марио - е възпитаван на село. По него време неможело да се признават извънбрачни деца, иначе - край на кариерата. Има версия за това защо Мария Монтесори не се омъжила - майката на избраника не дала съгласието си за този брак.

Когато Марио навършва 10 години, Мария го взема при себе си. Оттогава той живее с майка си и става продължител на нейното дело.

Стремейки се да се опре на съвременните научни знания тя отново постъпва в университет - във философски факултет, където изучава експериментална психология и едновременно преподава педагогическа антропология.

Следващият етап от нейното развитие е като завеждащ катедра по антропология в Рим. Написва книгата "Психологическа антропология". Чете лекции на тема "Истинското обучение помага да не се осъжда, истинското обучение дава на детето енергия, а не го обесилва". Едно от нейните определения - истинското обучение помага на живота да тече.

Мария оставя работата с децата с аномалии и посвещава дейността си на работа с нормални деца, които в училище са в значително по-лошо състояние, отколкото нейните възпитаници, страдащи от отклонения в своето развитие.

В 1907 година се появява възможност Мария Монтесоври да провери действието на своята система върху здрави, макар и занемарени деца. На този смел педагогически експеримент се решава не Министерството на образованието, а италианският милионер Едуардо Таламо в Сан Лоренцо. В кварталите, където живеят работниците в неговите текстилни фабрики се открива "Дом на детето". Към класовете на дома се насочват 50 малки дивачета, сквернословещи и чупещи мебелите и дидактическите пособия. Само след няколко месеца става възможно тези деца да бъдат показани на най-взискателна публика, комисия. Те работили толкова спокойно и съсредоточено, че някои от наблюдателите сметнали това за признак на жесток деспотизъм и съвсем не можели да повярват, че това поведение е в резултат на предоставената на децата свобода на действие.

През 2007 година се навършват 100 години от първото училище на Мария Монтесори за нормални деца. Не й е било лесно, тя започва своята работа само с няколко единомишленици около нея. Малко от педагозите по него време са я разбирали - нали тя нямала педагогическо образование, а лекарите я презирали защото не работела по специалността си.

Мария Монтесори първа в света изработва мебели по размерите на децата. Тя буквално извършва революция в педагогическата дейност, като наема дъщерята на портиера в своето училище, която нямала специално образование, не е ходила на обучение за представяне на материала. И днешната практика на обучение на педагозите на Монтесори показва, че заедно с постиженията на метода, неговата същност, усвояването на представянето на уроците и материалите, учителите преминават терапия, която може да се сравни с развитие и изцеление на духа.

Мария Монтесори казва, че експериментира без да знае до какво ще доведе това. Правейки непрекъснато опити - не над децата, а над материалите, тя все повече и повече ги усъвършенства. В основата на своя метод тя поставя наблюдаването на децата и на техните потребности, предоставяне на децата на специална среда за подготовка, в която те правят свой собствен избор с какво да се занимават, а възрастните не бива да им дават указания.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Мария Монтесьори 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.