Мария Монтесори


Категория на документа: Педагогика


СУ "Св. Климент Охридски"

Доклад

по

Социална педагогика

Мария Монтесори

Специалност: социални дейности

Сред авторите на идеи и теории за свободно възпитание Мария Монтесори (1870-1952) има категорично приложение и научно обяснение за собствен метод за изучаване и подпомагане саморазвитието на детето в предучилищна възраст.В опитите си да открие нови методологии и идеи, нови варианти на педагогически системи и методи за въздействие върху детето, българското предучилищно възпитание може да има предвид и някои от идеите на италианската педагожка.Например: Животът сам се развива и душата живее със собствени сили.

Според М. Монтесори всеки човешки индивид предварително е програмиран и личността генетически е заложена.Естественото състояние на човека е хармонията, която се поддържа без усилия и не бива изкуствено да се нарушава.Духовният зародиш е първоначалният импулс на живот, но за да се развие има нужда от една одухотворена среда, изпълнена с любов, богата на храна, където всичко е направeно, за да го приеме и без да му пречи.

Според Монтесори развитието на детето е от природата към обществото - "Човек не е само биологическо явление, но и продукт на социалната среда, и във времето на неговото възпитание в тази социална среда за това служат семейството и домът": детската градина е първата крачка към социализацията на детето, социализиране на "функцията майка".В този период децата представляват много интересно разнобразие в степнта на своето развитие: "те, като че ли, тичат срещу образованието, закрепват в съзнателно разитие".

М. Монтесори определя социалната среда за основа на възпитанието за първостепенна по важност при социализирането на детето." Според Монтесори - пише проф. Д. Цветков - от ранна възраст се извършва преход към социалните форми на живот, като се спазват задължителните правила на индивидуалната дейност: не пречи, не вреди, разбирай другите и им съчуствай, грижи се за другите хора, животни, предмети, учи се да съгласуваш усилията си в колективна дейност и взаимна зависимост".
Със своите фактори и средства средата може или да пречи, или да улеснява саморазвитието и самовъзпитанието на детето.
Монтесори разбира възпитанието като придвижване на човека в детето от природното му състояие към обществения живот като помощ на човешката душа в детето: "да се пробуди в душата на детето човекът, който дреме в него".
За детето от предучилищна възраст Монтесори определя като единствена цел на възпитанието облекчаването на неговото естествено психо-физическо развитие.Според нея, възрастта между 3-7 години е период на бързо физическо развитие, време на образуване на различните видове психо-сензорна дейност. "Детето в тази възраст възпитава своите чувства, а после околната среда започва вече да привлича неговото внимание във форма на пасивно любопитство".

При детето от предучилищна възраст Монтесори преследва главно биологичните цели - дидактически преднамерено и целенасочено, докато само косвено решава приспособяването на индивида към социума! В този дух определя и задачите на възпитанието - преди всичко: "Да дава стимули на живота, като му предоставя след това свободно да се развива" и освен това: да помогне на детето да опознае себе си и да се съдейства на индивидалното му развитие.

За постигането на целите и задачите Монтесори извежда свои изисквания към процеса на възпитание:
1. Да се изучава индивидуалността на възпитаника.
2. Да се създават благоприятни условия за "освобождаване на детската душа":
- да се уважава правото на детето да е свободен човек: "Аз не жеалая услуги, защото не се считам безсилен:"

- всяка педагогическа мярка да подпомага детето по пътя към самостоятелността (при самообслужване, в ежедневието и пр.) "Помогни ми да го напрая сам"

- да не се прислужва на детето, за да не се заглушава в него полезната самостоятелна дейност.

- да се помага на детето да овладее всички полезни за живота средства.

3. Да се отстраняват репресивните пречки пред саморазвитието на детето: семейната среда, предубеденият учител, централното ръководство на социалното дело, интериорът в детската градина.

Според М. Монтесори свободата на детето в неговите произволни непосредствени прияви е върховен принцип на възпитанието.В първите години от живота му свободата е условие за развитие на неговата личност, като може да бъде ограничавана само от интересите на групата, т.е в периода 2-7 години стилът на самоутвърждаване в живота следва да е съобразен със зачитане на правата на другите деца и възрастни хора: всичко останало трябва да бъде потушено! Монтесори въвежда велик принцип: активна дисциплина в свободата: "Ние наричаме човек дисциплиниран, когато той умее да владее и свободно да се разпорежда със себе си, следвайки едно или друго жизнено правило"

М. Монтесори счита, че първите проблясъци на истинската дисциплина се проявяват в "работата" на детето - в определен момент у него се заражда интерес към работата, за което може да се съди преди всичко по изражението на лицето му "напрегнатото внимание, удивителното постоянство и настоичивост в упражненията"

Според М. Монтесори индивидуалният метод за възпитание дава възможност на детето да развие пълна свобода.За да бъде успешно приложен тя посочва две основни изисквания:
1. Детето да се възприема като малък възрастен човек и да изпълнява всички типични за възрастните хора дейности.
2. Детето да е свободно да действа като възрастен човек - да работи, да се упражнява да работи с дидактичен материал и с оръдия на труда напълно самостоятелно.
При изясняване същността на общественото предучилищно възпитание М. Монтесори използва три понятия: детски дом, детска градина и детско домашно огнище, като изисква във всеки от тях да се създават необходимите условия за саморазвитието на детето- среда, материали, ръководство.И възкликва по още един велик принцип- "принцип идеален и почти неосъществим - на идеала за единение между семейството и училището в делото за възпитание на децата"

М. Монтесори вижда три главни задачи на общественото предучилищно възпитание: педагогизиране на родителите, организация на живота и дейностите на детето, подготовка за училище.

Най-голямата грижа на италианската педагожка е свързана с приобщаването на майката към целите и правилата на детската градина, като дава приоритет на практическите въпроси: беседи с майката за образованието като ценност, за семейните привички и разходи, както и настоятелно изискване всяка майка поне веднъж седмично да посещава детската градина и да наблюдава заниманията на своето дете, работата на останалите деца и поведението на учителя.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Мария Монтесори 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.