Логопедична терапия


Категория на документа: Педагогика


* Езикова на говоримия език
* Езикова на писмения език
Допълващите-
* Праксисна
* Гнозисна

Дихателно-фонационната терапия накратко назована гласова терапия е създадена за преодоляване на нарушенията на гласа - силата, височината, тембъра и резонанса. В една популярна методика за гласова постановка всички процедури се предхождат от дълбоко поемане на въздух и се изпълняват с основен тон - този, на който обикновено говори съответният човек. Упражненията се правят неколкократно, съсредоточено, като се проверява дали гласът резонира в гласовия резонатор с поставяне на ръка в основата на носа, на челото, на бузите, зад ушите, на темето, на тила. Усещането за трептене показва, че упражнението се изпълнява правилно. (Схема стр.318)

Артикулационната терапия е най-често прилаганият вид логопедична терапия, тъй като нарушената артикулация е елемент в клиничната картина на повечето комуникативни нарушения. Тя цели овладяване на адекватни пози за произвеждане на говорни звукове и на умения за качественото им генериране в разнообразен лингвистичен контекст. На първо място е двигателна терапия, на второ - сетивна, тя съдържа и елементи на когнитивна, конкретно на фонологична терапия. (Схема стр.366)

В логопедията един от най-сложните въпроси е този за овладяването на нормална речева плавност, която е най-трудно контролируемият говорен компонент. Прозодичната терапия в основни линии е еквивалент на терапия на заекването. То е комуникативно нарушение, което изисква комплексни мерки за лечение, но без гаранция за успех. Прозодичната терапия съчетава елементи на гласовата и артикулационната терапия, които са специфицирани към нормализация на речевата плавност. Тя представлява комбинация от говорни техники за нормализиране на прозодичния компонент на речта. (Схема от мерки - стр. 370)

Езиковите терапии са предназначени за формиране или възстановяване на езиковата способност в двете и измерения, генериране и разбиране на реч, във всички компоненти на езика, в писането и четенето. Като всички видове логопедична терапия, и те могат да се използват както самостоятелно, така и в комбинация с други видове, което се определя от симптоматиката в конкретния случай.(схема по ОНР стр.416)

Умението за адекватна ориентация в звуковата структура на езика се формира чрез прилагане на серия процедури, обединени в три кръга - невербален слухов гнозис, вербален (фонемен) гнозис, фонологично познание, което в съвременната логопедия се обособява като фонологична терапия. Предвиждат се и много други упражнения за развитие на различни видове възприятия, за отделните когнитивни процеси. На това основание може обобщено да се говори за когнитивна терапия при комуникативните нарушения, която се прилага успоредно с логопедичната.

Важен подготвителен елемент в работата с говорни нарушения е подобряването на състоянието на праксиса. Традиционно приетите в нашата логопедична практика артикулационни упражнения (артикулационна гимнастика) са упражнения за орален праксис. А в повечето случаи е препоръчително да се работи и за развитието на мануалния праксис.

Принципи на логопедичната терапия
1. Лингвистичен - чрез лингвистичния анализ се разкрива спецификата на речевата патология и се набелязват стратегиите за нейното отстраняване. Липсващите звена се моделират, дефектните се разрушават. Тук се налага непрекъснатото боравене с прецизно подбран лингвистичен материал, съобразен с установените дефицити.
2. Психолингвистичен (онтогенетичен) - този принцип изисква да бъдат спазени особеностите на естественото (онтогенетичното) развитие на езика, така че детето с комуникативни нарушения, макар и изкуствено да измине този път.
3. Психологичен - той изисква всяко едно занятие да бъде разнообразно по съдържание. Задачите за децата да са градирани по трудност, да се осигури плавен преход от лесно към трудно. Така се осигурява емоционално-комфортно участие на децата в логопедичната терапия.
4. Когнитивен - принципът е тясно свързан с психологичния и изхожда от виждането, че езиковата способност е висша форма на когнитивната способност. Той налага системност, етапност, концентричност на логопедичната терапия. Паралелно с развитието на езика и говора да се работи целенасочено за развитие на всички когнитивни психични процеси.
5. Компенсаторен - всеки тип недостатъчност да се преодолява чрез опора върху съхранени биологични и психични функции у човека. Прилагането му бележи отправната точка, от която стартират логопедично-терапевтичните мероприятия.
6. Патофизиологичен - този принцип налага познаване на системата от органи на речта (неврологични и периферни) и на механизмите на тяхното функциониране и съобразяване със спецификата говорната патофизиология - вид на парализата, обхват на цепнатините на устните или небцето и др. Той обуславя прилагането на система от паравербални и невербални процедури, осигуряващи подготовката за усвояване на правилна реч.
7. Дидактичен - на базата на дидактичните принципи - за научност и системност, достъпност и нагледност, активност и съзнателност, за преминаване от лесното към трудното, от старото към новото, за индивидуален и диференциален подход и др. се развива комуникацията като първостепенен инструмент за овладяване на всякакви знания и умения.

Методи на логопедична терапия
НАГЛЕДНИ

1. Демонстрация - това е водещ метод в терапията на комуникативните нарушения, с който започва работата на логопеда във всеки негов отрязък. Демонстрацията е от особено значение в началото на всеки корекционно-терапевтичен етап.
2. Наблюдение - в логопедичната терапия то присъства непрекъснато, обикновено паралелно с демонстрацията. С него логопедът регистрира допуснатите грешки, които трябва да се поправят.
И двата метода логопедът използва за въздействие над лицето и за усвояване на правилната реч.
ТРЕНИРОВЪЧНИ
3.Повторение, упражнение - до известна степен този метод е застъпен в диагностиката, но главната му сфера на приложение е терапията. Повторението се извършва по подражание, но с времето клиента се опитва все по-уверено да генерира правилна реч. Подражанието отпада за сметка на самостоятелното упражняване.
СЛОВЕСНИ
4.Беседа, разказ, преразказ - широко използвани в педагогиката, тези методи намират своето място в логопедията като средства за усъвършенстване на вече усвоената до известна степен правилна реч. Служат и за терапия и за диагностика.
МАНИПУЛАТИВНИ
5. Моделиране, лепене и др. - имат практико-действено съдържание и допълват другите методи за речева терапия. На тях им се придава корекционно-обучаваща, подпомагаща, разтоварваща или онагледяваща словесните упражнения роля.
В логопедичната тарапия особено много се прилага игровия метод.
Логопедичната терапия, макар и отличаваща се с неповторимост, ползва познати от педагогиката възпитателни методи:
* разяснение
* убеждение
* поощрение
В логопедичтата терапия тези методи имат ограничено приложение. Възпитанието не е нейна цел. Логопедъг ги използва само дотолкова, доколкото може да мотивира детето към активна работа.
СПЕЦИАЛНИ МЕТОДИ, ИЗПОЛЗВАНИ В ГОВОРНАТА ТЕРАПИЯ
1. Фономимичен метод - прилага се при постановка на говорни звукове.
2. Реконфигуративна техника на Ван Райпър - за подобряване състоянието на артикулацията.
3. Дъвкателна техника на Фрьошелс - за подобряване качествата на гласа на деца с нарушен слух и при говорни нарушения с друга етиология.
4. Негативната практика - за преодоляване нарушенията на гласа и речевата плавност.
5. Водене на дневник и следване на схема от правила - за усвояване на адекватни говорни умения.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Логопедична терапия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.