Консултиране на родители на дете със СОП


Категория на документа: Педагогика




Консултиране на родители на дете със СОП

Изготвил: Ренета Чореева Проверил: Проф.д-р Венета Кацарска
Социална педагогика-IV курс
Задочно обучение
Факултетен №: 51

СЪДЪРЖАНИЕ

1.Същност на консултирането.................................... 3 стр.
2.Описание на случая........................................... 4 стр.
3.Описание на нарушението................................... 5 стр.
3.Консултативна сесия(въвеждаща)............................ 8 стр.
4.Консултиране на семейства............................................ 11 стр.
Литература........................................................................... 12 стр

Същност на консултирането

Консултирането е сравнително млада област , чието влияние в обществото става все по-широко. Значителна част от тази област заема консултирането на родители на деца със СОП (специални обрзователни потребности). Консултирането в специално-педагогическата практика е специфичен метод на помагане на хора в затруднено положение. То e комплекс от психологически, педагогически и психиатрични техники, насочени към промяна в съзнателната сфера на човешката личност. То се явява като рационална методика, която се опира на идеята,че може да се помогне на хората да постигнат промяна в способностите им да възприемат, оценяват и реагират в различни житейски ситуации. При консултирането се реализира двустранен процес на взаимодействие, в резултат на който консултираният повишава своите умения да се справи с една реална ситуация. То съдържа в себе си информиране, учене, подкрепа. Благодарение на тези основни елементи чрез консултирането се постига по - високо ниво на съзнателно функциониране на субекта в определена сфера на живот и дейност.Не би могло обаче то да бъде сведено до обикновен сбор от посочените дейности. Консултирането е процес, който подпомага ученето на консултираните лица, като създава условия за най - пълноценно проявление на техните възможности и ресурси. Днес то се развива като самостоятелна професионална дейност в различни сфери на социалната действителност. В социално-педагогическата работа консултирането се прилага като самостоятелна дейност при решаване на проблеми при деца със СОП. Специално-педагогическото консултиране обхваща следните групи деца със СОП:
* Група на умствена изостаналост
* Група на комуникативни нарушения
* Група деца със зрителни затруднения
* Група деца със слухови нарушения
* Деца с множествени увреждания
* Деца с нервно-соматични заболявания
* Деца с различни психични разстройства
* Група на свръхнадарени деца

Разглежданият случай е от групата на различни психични разстройства, като аутизмът се определя в групата на поведенческите разстройства.
В системата на социално-педагогическо консултиране на деца със СОП работят няколко звена. Това са: лекари, които отговарят за здравословното състояние на детето със СОП; специални работници, които отговарят семейството да получи всички полагащи се държавни придобивки (училище, социална помощ и др.); юристи, отговарящи за защита правата на детето; психолози и педагози (общи или специални), които консултират и подпомагат семейството.
Специално-педагогическото консултиране на родители на деца със СОП е насочено към информираност от страна на социалния педагог/ консултант за реализацията и обучението на детето. След диагностицирането на детето е необходимо да се направи реална преценка на възможностите му за обучение. Тази оценка се извършва от екип за комплексно педагогическо оценяване (ЕКПО), за да се определи и предложи най-подходящата форма на обучение (масово, специализирано или индивидуално обучение). След избора на обучение и училище се работи в посока за адаптиране и изграждане на добра и подкрепяща социална среда, близка до семейната, изграждане на социални умения и компетенции за общуване, екипност между учители, родители и специалисти (психолози,лекари,рехабилитатори и др.). При консултирането на родители на деца със СОП, работата се насочва и към нагласите на родителите и изграждне на подкрепяща семейна среда.

Описание на случай

Случаят, който се разглежда е консултиране на родители на дете с аутизъм. Боян е първо дете в семейството, дете от желана бременност. Майката (Ана) е дизайнер-проектант във фирма за вътрешно обзавеждане,но в момента е в майчинство, а бащата (Борис) е консултант във фирма за автомобили. Семейството живее в собствено жилище, самостоятелно. В близост до тях живеят родителите на Ана и майката на Борис, които помагат в отглеждането на детето. Бременността тече безпроблемно, детето се ражда по естествен път и неговото физическо развитие тече в норма. Майката забелязва първите признаци, когато детето е на 8 месеца. До този момент детето реагира на околната среда, издава звуци, активно участва в комуникацията с хора и обкръжаващия го свят. Единственият признак, който родителите не отразяват до този момент, е че детето често плаче или се смее без наличието на явни причини и има нарушен сън. На 8 месечна възраст детето започва да проявява първи признаци, като в началото намаляват издаваните от него звуци, започва да става безразлично към това, което става около него, не създава контакт с очи и все по-рядко реагира дори и при чуването на името си. При забелязването на тези първи симптоми семейството отива на консултация при лекар, но след направената консултация лекарят успокоява родителите.
Детето е на една година, все още не е проходило, рядко издава звуци, привързва се към определени предмети; има стереотипни движения. Признаците се увеличават и семейството започва изследвания за слуха и зрението. След като изследванията не показват отклонение от нормата, родителите търсят второ мнение. След преглед при педиатър, следва оценката на детски психолог и невролог. Медицинската диагностика потвърждава опасенията на родителите. В търсене на причините за поведението на своето дете, родителите губят време и в момента на поставянето на диагнозата детето е на една година и три месеца. Въпреки притесненията си, родителите се оказват неподготвени и трудно възприемат ситуацията. Въпреки усилията от страна на родителите, комуникацията с детето е трудна, а всички грижи и усилия за първи думи остават без резултат. Родителите не знаят към кого да се обърнат и търсят помощ в "Консултативен център за родители на деца със СОП".

Описание на нарушението
Аутизъм

Понятието аутизъм се въвежда от Бюлер през 1928г. Той го описва като състояние на особен вид мислене, регулирано от афектите, при което е налице независимост от действителността, от логичните закони и контрола върху афективните потребности.За начало на научния и практически интерес към аутизма като феномен се счита публикуваните изследвания на Канер през 1943 г. в Америка. За първи път там в категориален смисъл се използва и терминът аутизъм.Една от най-важните характеристики, наблюдавани при изследваните от Канер деца, са аутистична затвореност в себе си и натрапчиво желание за запазване на нещата непроменени. Приблизително по същото време и независимо от Канер, Аспергер /1944г/ в Австрия наблюдава подобна група деца и описва своите наблюдения.Той използва термина аутистична психопатия, в описанието си на социалната изолираност. Подобно на Канер, Аспергер вярва, че социалната инвалидност е постоянна и продължава през целия живот на засегнатите лица. Както Канер, така и Аспергер разграничават аутизма от шизофренията. В тези ранни наблюдения и изследвания на двамата учени и практици са налице и някои съществени различия. През 50-те години аутизма се изучава чрез психогенните теории и се приема като вариант на "детска шизофрения". През 60-те години се извеждат базисни факти за характеристиките на аутизма, уточняват се поведенчески и образователни проблеми и концепции за тяхното преодоляване. През 70-те,80-те се разглежда като емоционално и поведенческо нарушение, и се класифицира като генерализирано разтройство на развитието,което е вид смущение водещо до намаляване на познавателните способности. По това време според сравнителния модел се извеждат отличителни характеристика на аутистичните прояви,обособени като синдром на Канер и синдром на Аспергер. Според Канер появата на аутизъм е през първата година от живота; ходенето се развива по-рано от речта, проявява се при момичета и при момчета; липсва зрителен контакт; речта не изпълнява комуникативни функии; има проблеми в познавателната сфера; ограничени интелектуални прояви; неблагоприятна социална прогноза. Според Аспергер- появата е през втората,третата година;речта се появява преди ходенето; проявява се изключително при момчета; зрителният контакт е бегъл; речта е с комуникативни функции; проблеми в емоционалната сфера; благоприятна социална среда.

Като генерализирано разстройство на развитието се очертават основните позиции на проявление на аутизма:
1.Качествени нарушения в социалната интеграция- трудно усвояване на социалните знаци и затруднена социална адаптация
2.Качествени нарушения във вербалната и невербална комуникация и творческите активности- липсват способи за комуникация и творчески активности, налице са нарушения в продукцията,формите и съдържанието на речта
3.Наличие на повтарящи се дейности и интереси-стереотипни движения на тялото и др.
DSM - IV /American Psychiatric Association,1994/ очертава следните диагностични критерии за аутистичнто разстройство:

А. Трябва да са налице общо шест особености от1 и по едно от 2 и 3.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Консултиране на родители на дете със СОП 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.