Използване на възможностите на "свободната работа" за стимулиране на активното детско учене


Категория на документа: Педагогика


С това "свободната работа" придобива и възпитателни измерения.

2. Дейности за активно запознаване на учениците с природата.

В обучението в българското начално училище все още основния акцент пада теоретизирането и заучаването на готови фрази и абстрактни понятия. Игнорира се опитът и интересите на учениците. Гради се изкуствен свят от трудни за асимилиране факти.

Известният немски физик Мартин Вагеншайн (1970: с.159) отбелязва, че познанията могат да се превърнат в призраци, ако говорим на учениците на неразбираем език. Тогава децата се отчуждават от изучаваните обекти и това води до "образователна катастрофа". Правилният път, според физика, е учителят да се опита да направи науката разбираема, а не да се грижи за попълнението на редиците на физиците. Така той ще се насочи към причините, към основата на явленията, към разбираемото.

За Харлън и Джели учебният предмет "наука" не бива да се свързва и с четене на книги за извличане на научна информация, тъй като четенето води до усъвършенстване на четивната техника, но не е "научна дейност", тъй като децата не работят с материали и не ги изследват.

За насочването на естествения стремеж на децата за получаване на информация, за откриване на феномени, за проследяване на връзката между познатото и неизвестното значение има активно участие на учениците в разнообразни дейности. Дейности, които превръщат децата от началното училище в изследователи са наблюдаването, колекционирането, експериментирането, проучването, но също така и измерването, описването, обясняването, формулирането на хипотези.

Според Хелмут Шрайер (2004: с. 141) една от дейностите, която превръща работата на учения в наука, е наблюдаването. При него изследователят, подобно на художника, работи като гледа много внимателно обекта на своето проучване. Наблюдението е необходим елемент и от обучението, насочено към проучване и опознаване на природната среда. То може да се провежда сред природата, но в много случаи е възможно реализирането му и в класната стая. Наблюдението бива краткотрайно или продължително, еднократно или повтарящо се в определени периоди от време. Наблюдението може да бъде предварително планирано и обвързано с конкретни теми от учебното съдържание.

Наблюденията, които се провеждат в резултат на спонтанната реакция на децата, са тясно свързани с техния опит и интереси. В тези случаи въпросите на учениците позволяват на учителя да насочва детската любознателност и да я ориентира към наблюдаване и проучване на природни обекти и явления, на зависимости, които съществуват между тях.

При използването на наблюденията трябва да подходим внимателно, като свържем опита на децата с неизвестното, тъй като разбирането се гради върху познатото.

Освен във връзка със спонтанно възникнали ситуации, учителят извършва и планирани наблюдения, свързани с теми от учебното съдържание. Подходящо е наблюденията да се провеждат преди разгръщането на темата в класната стая. По този начин работата на учитела може да се опре на сетивния опит на децата. Въз основа на наблюдаванетоучениците с лекота биха извършили описание на природни обекти, биха обсъдили и разбрали някои връзки между обектите, биха формулирали обобщения във връзка с някои природни закономерности.

Наблюденията се провеждат с цел обогатяване на детските знания и опит, но в някои случаи е възможно тяхното приложение за откриване на красотата в природата.

Освен краткотрайни наблюдения, в природата могат да се извършват и по-продължителни фенологични наблюдения. В група могат да се извършват наблюдения над обекти или явления, за да бъдат открити характерни признаци или прояви. С помоща на фенологичните наблюдения децата имат възможността да се убедят във факта, че в природата всичко се променя и развива.

Задачите за наблюдение развиват детското внимание и наблюдателност, изискват проява на съобразителност и мобилизиране на наличните знания и обясняване на фактите.

Наблюдението е значително и много важно условие за ефективното разгръщане на образователния процес, свързан със запознаването на учениците с природната среда и е неотменим елемент от учебновъзпитателната работа за откриване на природата "чрез дух, сърце и ръка" (вж. Песталоци 1969: с. 284). В същото време интелигентното наблюдение не е пасивно, а е свързано с богат репертоар от дейности, които позволяват да се провери и изясни състоянието на нещата. За това при запознаването с околната среда наблюдението често върви паралелно с колекционирането, експериментирането и проучването.

Колекционирането е любима за малките ученици дейност. Естеството на колекциите е свързано с интересите на децата, но в много случаи е в зависимост и от модата. Често вниманието на учениците се насочва към обекти от природната среда, които представляват интерес за тях. Особено атрактивни са камъчетата, перата от птици, черупките на различни видове охлюви и миди.

Колекциите могат да се използват при работа в кръг. За тази цел предметите трябва да са така подбрани, че да могат да бъдат сортирани по възможно най-много признаци. В началото децата наблюдават и назовават по-малко познатите обекти. Едва след това може да се постави задачата предметите да бъдат сортирани. След това учениците посочват по какви признаци са направили групирането. Формулират се критерии, след което обектите се проучват, анализират и групират отново.

Колекционирането има голямо значение за развитието на детската наблюдателност, съобразителност, изследователски усет.

Друга дейност, която съпътства работата на учения е експериментирането. Тя представлява и една от стъпките на малките ученици към придобиването на познания за природата.

Експериментите се разглеждат като детайлизирано проучване, тъй като правят видими отделни аспекти на природните феномени. След опознаването, детайлите се обединяват, за да се разберат връзките и закономерностите, свързани с природните явления.

Идеята за използването на експерименти в обучението по предметите, които запознават малките ученици с природната среда се разгръща след 60-те години на ХХ век. Често експериментирането е свързано с формулирането на предположения. В случая не винаги най-важното е хипотезите да се потвърдят. От много голямо значение е децата да бъдат окуражени да изпробват своите идеи.

Задачата на опитите може да бъде да представят и онагледят дадени явления. Извършването на различни опити дава възможност на децата самостоятелно да се запознаят с промените, които настъпват в околната среда, да се научат да планират своята работа, да прогнозират резултатите, да наблюдават, изпробват, сравняват наблюдаваните явления.

Необходим е и запас от практически умения за измерване, работа с някои уреди, графично отразяване на данни идр. Формирането на тези умения предполага системно и целенасочено включване на учениците в разнообразни дейности, стимулиращи тяхната самостоятелност и инициативност.

Използването да демонстрационния експеримент от учителя има за цел да онагледи преподаваното учебно съдържание.

Извършването на експерименти е по-продуктивно, когато се провежда самостоятелно от учениците. Свободното експериментиране по дадена тема позволява на децата да проследят някои явления, да потърсят отговорите на някои въпроси.

От голямо значение е записването и обсъждането на резултатите от проведените опити, което позволява осмислянето на информацията и прецизирането на обобщенията. По време на обсъждането могат да възникнат някои противоречиви мнения при тълкуването на резултатите. Учениците могат да формулират различни хипотези. Проверката на тези предположения може да се извърши във втори етап.

Един от вариантите за провеждане на експериментална работа е, когато всички групи едновременно извършват едни и същи опити, след което резултатите биват обсъдени от целия клас. В други случаи отделните групи извършват различни задачи, след което се обсъждат резултатите. Много подходящ вариант за осъществяването на експериментална работа е "ученето по станции".



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Използване на възможностите на "свободната работа" за стимулиране на активното детско учене 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.