Интерактивни методи в обучението


Категория на документа: Педагогика




РЕФЕРАТ

Тема: Интерактивни методи на обучение по български език

В съвременното глобализиращо се демократично общество образованието и ученето през целия живот са основна ключова задача на всяка европейска държава.Учителят е този, от когото се очаква и изисква непрекъснато да развива своите стратегии на преподавател и възпитетел в съответствие с променящото се младо поколение и нарастващото количество информация, която е необходимо в училище да се реорганизира и модифицира, за да стане функционална и съответно разбираема и използваема от подрастващите граждани на нашето общество.

Интерактивните методи на обучение се дефинират и като взаимосвързана съвместна дейност на учащите се и на учителя, пре която всички участници в образователния процес си взаимодействат, обменят информация, заедно решават проблеми, моделират ситуации, оценяват своите действия и действията на другите, потопяват се в реална атмосфера на сътрудничество при решаване на проблеми.Интерактивните методи могат да се възприемат като пътища, прилагани в качеството си на модели, за откривaне на оригинални решения на учебни проблеми и задачи в процес на взаимодействие, педагогическа комуникация, основана на равнопоставеност в отношенията и съпроводена с извършване на дейности с цел развитие на личността на участниците в процеса на обучение.
Създателите на школи в края на 19 век. и началото на 20.век, основани на концепцията, че училището трябва да дава не само знания, а да възпитава в цялостното развитие на децата, да стимулира инициативността и творческите им търсения.Школи, където ученето е активно и стимулира учениците да правят нещо повече от това, да получават информация от един източник-учител или учебник,да запомнят информацията и да я възпроизвеждат."За активни се възприемат тези методи, които помагат на учащите се да погледнат към информацията от различен ъгъл, да я преосмислят или преподредят",но съответно тази информация остава на ниво отделен ученик.Когато тази информация се търси, обработва, променя, обсъжда, оценява, споделя с другите участници в обучението, то използваният метод е интерактивен.

В педагогическата литература се срещат различни дефиниции за интерактивен метод на обучение.Според Пл.Радев това е "форма на продуктивно и реципрочно диалогово и полилогово взаимодействие между субектите в процес на обучение лице в лице, чрез която се обменят информация, идеи, дейности, състояния и съвместно се постигат конкретните цели на обучение върху основата на три онтологични равнища-личностно, социално, основно".В.Гюрова допълва, че използването на интерактивни методи изисква наличие на партньорски взаимоотношения, диалогов вид комуникация между учещи и обучаващия.

Друга дефиниция дава с.Кашлев, който определя интерактивния метод като"начинза целенасочена дейност на учител и на учаща се за организиране на взаимодействието на всички участници в педагогическия процес с цел създаване на оптимални условия за развитие.Интерактивните методи на обучение се дефинират и като взаимосвързана съвместна дейност на учащите се и на учителя, при която всички участници в образователния процес си взаимодействат, обменят информация, заедно решават проблеми, моделират ситуации, оценяват своите действия и действията на другите, потопяват се в реална атмосфера на сътрудничество при решаване на проблеми.Интерактивните методи могат да се възприемат като пътища, прилагани в качеството си на модели, за откриване на оригинални решения на учебни проблеми и задачи в процес на взаимодействие, педагогическа комуникация, основана на равнопоставеност в отношенията и съпроводена с извършване на дейности с цел развитие на личността на участниците в процеса на обучение.

В българската педагогическа литература няма единна класификация на интерактивните методи и техники на обучение.Пламен Радев ги класифицира по признака насочена непосредственост(директивност), опосредственост(интерактивност).Съответно интерактивните методи могат да бъдат:опусредствани интерактивни методи(дискусия, дебат, брифинг, експертно обсъждане, евристична беседа и др.);методи за предизвикване на творчеството на учениците(брейнсторминг, синктика, метод на другия начин, метод на недостига на информация, инвентика, гирлянда от асоциации,SWOT анализ и др.);имитационни методи(игри, драматизации, симулации);практико-приложни методи(дейност по проект, тема, решаване на задачи, учебни проблеми, изследване на случаи, казуси и инциденти)

Структурата на всеки модел на обучение включва:цел на обучението, съдържателна част, в която са описанитеоретични постановки и сценарият на курса на обучение, процесуална част,която фиксира какви дейности се извършват по време на обучението, контролно-оценъчна част, свързана с разработването и оценяването на крайния продукт и осъществяването на обратна връзка чрез анкетно проучване.

Самият подход на учене се променя от "уча, за да действам"на"уча, като действам".При проверяване и оценяване на овладените знания учителят съучаства в процеса.

Интерактивността се отнася довзаимодействието между обучаващ и обучаван, както и между самите учещи.Тя предполага наличието на интерактивни умения, отнасящи се както до ефективността от дейностите на отделния участник, така и до тази, свързана с взаимоотношенията човек-човек,човек-група.Интерактивното педагогическо взаимодействие може да се тълкува като усилена целенасочена дейност на педагога и на учащите се по организиране на взаимодействието между тях с цел развитие.Когато се говори за многобройни учебни ситуации, при които се обменят различни типове знания и информация между комуникиращи си партньори, включени в диалогов процес, се използва терминът"интерактивна система за учене".Авторите определят като популярни две интерактивни системи за учене:ориентиране към хората и основаваща се на технологиите.

В този смисъл заедно с конкретните образователни цели на предмети се постигат и цели, свързани с развитието на дигитална грамотност за пълноценно използване на информацията, което включва умения за достъп, обработване и съхраняване на различни видове източници на информация и за нейното управляване и разпространяване.Съществуват различни видове интерактивна информационна дейност:събиране,обработване и съхранение на информация чрезонлайн взаимодействие, управление на изобразяването на различни процеси, обекти и явления върху екран, използвано за целите на природо-математическите дисциплини;автоматизация на (само)контрола чрез група интерактивни електронни тестове, компютърни симулации;учебни онлайн проекти.Интерактивността на тези дейности(в мрежова среда или офлайн) се изразява в диалог на участниците в учебния процес с обучаващата система или помежду им, като имат възможност за режим на работа, вариант на учебно съдържание, степен на сложност.

Кое е различното на интерактивния образователен модел от традиционния:обучаемият има осъзната потребност от информация;определянето и решаването на учебния проблем се осъществява в динамично променяща се интерактивна среда;информацията след обработването и се променя като ресурс;наличието на различни видове взаимодействия между обучаващия и обучаемите, включително и чрез съвременни средства за търсене, предаване и демонстрация;обратната връзка се осъществява съвместно от обучаващ и обучаеми.

Интерактивна образователна среда в учебния процес

Под образователна средасе разбира естествено или изкуствено създадено социокултурно обкръжение около ученика, включващо различни видове средства и образователни съдържания, способни да осигурят продуктивна дейност на ученика.Връзката обучаем-среда включва в себе си множество канали, всеки от които предполага определен вид взаимодействие:сетивните органи и техният език на взаимодействие със света-емпатия, интуиция, чрез което се осъществява познание;езикът на общуването на обучаемия със самия себе си.

За да създаде учебна среда, стимулираща постигането на по-високи резултати, учителят всъщност планира и организира т.нар.дизайн на обучението, който е основан на научно базирана технология за решаване на проблеми, свързани с изкусното констуиране на обучението:цел;процес;гъвкави подходи, свързани с адаптиране към ученика;възможни методи;очаквани дейности;крайни продукти от дейността;рефлексия;корекция.

При обучението на учители се изхожда от схващането, че ученето обхваща следните взаимосвързани процеси:себепознание и самооценка;целеполагане;възприемане и осмисляне на информацията;обработване на информацията(чрез мултимедия-групиране и класифициране, систематизиране,йерархиране, структуиране и моделиране,измерване)управление(самоуправление);самоконтрол.

Примерни насоки за учителите при организиране на обучение в интереактивен режим:

-Дефинирайте правилно целите на обучение-да са центрирани към ученика;
-Обърнете внимание на потребностите и мотивите за учене на учениците-обучението да е основано на опита на ученика;
-Опознайте добре учениците си, защото различните хора учат по различни начини;
-Прилагайте адаптивни стратегии на преподаване и учене-балансирайте вашата активност на организатор и косултант с активността на учениците, насърчавайтеизследователските дейности и креативността;
-Структуирайте подкрепяща среда за учене, която да осигурява повече възможност за диалог и участие и на по-неуверените ученици;
-Направете класната стая функционална.
-Поощрявайте и планирайте изследователски методи на учене;
-Търсете връзка между наличните и новите знания на учениците;
-Избирайте учебното съдържание, което дава възможност за откриване и дефиниране на реални проблеми, планиране, търсене, решения, даване на предложения;
-Свързвайте познанието и практиката с контекста;
-Предлагайте различни задачи, проекти и проблеми и пресоставяйте избор;
-Насърчавайте диалога и съучастието в ученето на съучениците;
-Сверявайте действията си с теорията и технологията на обучение;
-Обогатявайте и актуализирайте средствата, материалните и информационните ресурси на обучението;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Интерактивни методи в обучението 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.