Групови форми на въздействие в психотерапията


Категория на документа: Педагогика



Установяване на контакти. На ранния етап на групата участниците се насочват към установяване на доверителни отношения, адаптиране към груповите условия, намаляване на напрежението и чувството на неопределеност. Според Шутц това се нарича "включване". На първата среща участниците могат да се представят с псевдоними, които сами са си поставили и отразяват техни съществени черти. За преодоляване на смущението може да се използват и някои упражнения. Те спомагат за преминаване по-лесно през бариерата на условностите съпътстващи всяко запознанство (мълчалив визуален контакт, физическо упражнение и пр.) Най- важен момент е създаването на доверителни отношения. Усещането за изолация е характерно особено много за хората, които по принцип не са свикнали да се доверяват. За целта трябва да им се помогне да видят сходствата вместо различията помежду си. Могат да се използват техники, които трансформират недоверието и неприемането във физическа активност / например "вмъкни се в кръга" или "падане назад''. Важен момент е участниците да анализират чувствата които изпитват при изпълнението.

Анализ на конфликти. Конфликтите в групата обикновено са резултат на преживявания. На определен етап се актуализира и съревнованието за статус и власт което също създава конфликтни ситуации. Те трябва да се обсъдят с помощта на водещия. Полезна е техниката, която дава възможност конфликтът да се прояви и преживее като физическо взаимодействие (ръкопашен бой) при спазване на определени ограничения.

Анализ на съпротивите. Най-често се проявяват като упорство при следване на обичайните си поведения. Тогава водещият използва т.н. подбуждане на рисково поведение. За целта клиентът се кара да помисли за нещо лично и интимно. След това се кара да си представи, че го е споделил с някой от групата и да разкаже неговата реакция каквато си я представя. Така фактически без да казва интимната си мисъл пряко участникът се издава какво си е помислил. Това е крачка към разбиване на съпротивата, а също и дава възможност за обратна връзка. Друг начин за преодоляване на съпротивата е чрез фантазии. Същите помагат да се открие път към несъзнателното заобикаляйки съпротивата на съзнателния Аз. Това често се използва като при затруднен отговор участникът се кара да фантазира. Често се прилага е фантазията на тема тяло. При нея участникът се кара да затвори очи и да си представя вътрешните си органи, като същевременно говори за чувствата, които изпитва. Това провокира емоционалните конфликти представяйки ги в символичен вид.

Съчувствие и подкрепа. Използва се обикновено в късните стадии на процеса, когато акцента е пренесен върху афективната сфера. Приема се, че много от хората изпитват трудности да поискат помощ и да я приемат. В този смисъл ако в групата го проиграят, се освобождават от този социален дефицит. За целта може да се използват и физически техники, като например "блъскане''. Участник застава в средата на кръга със затворени очи и се отпуска. Другите го блъскат, а той разчита да не падне само на поддръжката от кръга.

Групите за срещи се различават значително от традиционната представа за структурирана психотерапевтична помощ. Тяхната цел всеки да намери себе си в едно свободно социалноподкрепящо пространство навежда на усещане за безцелност. Не случайно Ялом определя подобни цели за мъгляви. Ако терапевтичната група е насочена към промяна на поведението, да може човек да се адаптира в средата, то групата за срещи, приема, че човек е адаптиран сам за себе си и това е израз на самоактуализацията му. Като цяло идеята за развитие на личността и полезна за здрави хора с незначителни дефицити. Разрешаващият всичко характер на груповата постановка е неудачен за асоциални или клиенти с изявена патология. Има също така опасения, че интимният, освободен от условности живот в групата, не само води до привикване и зависимост, но и до неудовлетвореност от обичайната среда. Доколкото в групите за срещи се поощрява всякакво изменение, независимо от насоката, вероятността от психически травми е по-голяма в сравнение със силно стуктурираните методики. Също така трябва да се отбележи, че групите за срещи се явяват недостаrьчно определени от гледна точка на последователна теоретична основа. Това, заедно с практическата липса на придържане към социални ценности, прави задачата на терапевта трудна и отговорна, а ефекта твърде зависим от опита и харизмата му. Има забележки относно недостатъчно строгите критерии за подбор на участниците, което прави реална опасността от попадане в групата на психопати или на злонамерени хора. Въпреки тези съображения, групите за срещи са доказали своите възможности за повишаване чувствителността към нюансите в общуването, развитие на способностите за контрол на чувствата, повишаване на самооценката и самовъзприемането, намаляване на отчуждението. Независимо от многото критически бележки, отнасящи се до липсата на ясни цели и теоретични принципи, както и опасенията за известна непредвидимост на ефекта, групите за срещи са се утвърдили като успешна алтернатива на традиционното психотерапевтично въздействие особено за клиенти, които имат затруднения в общуването, в адаптирането и постигане на близост с другите хора. За това много терапевти се обръщат към тях, когато традиционните психотерапии не дават добри резултати.
4. ГРУПИ ЗА ГЕЩАЛТ-ТЕРАПИЯ

Макар, че възниква и обособява като индивидуален метод, гещалт-терапията получава най-голямо разпространение като групова форма. В средата на б0-те години Ф. Пърлз заявява, че оставя индивидуалната терапия като остаряла и преминава към прилагане на гещалт-терапия в група. Създадените на тази основа групи се отличават от другите по степента на ангажираност на участниците и по теоретичната обосновка на терапевтичните влияния. Докато в повечето форми на групова работа се въвличат и подбуждат към взаимодействие всички членове, то при гещалт-терапията, това обикновено е един, който в споразумение с терапевта играе ролята на пациент, а останалите гледат без да се намесват и коментират. Има групи, където в активно взаимодействие се въвличат всички, членове, но това е по-скоро изключение. Идеята на Пърз е, че самоосъзнаване може да се постигне и при наблюдение на чуждото поведение, като наблюдаващият се идентифицира с него. Друг фактор е обстоятелството, че в групата се получава емоционално заразяване и действие на контактните механизми на полето. Като отношение организъм - среда полето е съставено от непосредствените взаимоотношения между участниците, при които се реализира действието на редица биологични, психологични, и социални фактори. Така индивидът се актуализира не в изолация, а във взаимодействие със средата, променяйки себе си и нея. Ф. Пърлз казва: "Индивидът не е самодостатъчен, той може да съществува само в средата, от която във всеки момент се явява част''. В този смисъл групата се явява естествена социална реалност, в която основните гещалт понятия намират особено проявление.

Основни положения

Фитура и фон. Гещалт-терапията приема феноменологическото положение, че хората възприемат нещата от реалността по различен начин. Това, което човек вижда, чува, разбира и избира, може да се определи с метафората "фигура и фон". Във всеки един момент от живота се появяват неща, които привличат вниманието и се оформят като фигури, на фона на всичко останало. След това вниманието се съсредоточава върху други обекти, които стават фигури, а предните преминават във фона. Всеки човек има свой естествен и уникален (феноменологичен) начин на образуването на фигури и преминаването им във фон. Неудовлетворените потребности се намират във фона, като влияят върху физическото и емоционалното състояние и определят неефективното поведение. В груповата ситуация участниците се стремят към саморегулация, търсейки фигури, като на преден план излиза това, което е свързано със задоволяването на потребностите и помага на организма да възстанови равновесието си. При нормално развитие на груповия процес от индивидуалните фигури се оформя общогрупова фигура. Ако същата бъде идентифицирана правилно и се отдели достатъчно внимание, групата се развива и става по-зряла. Неудовлетворените потребности по принцип се явяват пречка за развитието на груповия процес. В индивидуален план групата помага неясните психически проблеми да бъдат оформени като фигури, да бъдат изразени и непълните гещалти да бъдат завършени.

Осъзнаване в настоящето. В теорията на Пърлз се застъпва положението, че за да може да бъде завършен даден гещалт, човек трябва да може да осъзнава своето състояние във всеки конкретен момент. В случая под осъзнаване се разбира не толкова интелектуално разбиране, а по-скоро умение за контакт със своя вътрешен свят и усещания, както и възприемането на средата. Освен вътрешен и външен свят обаче има и средна зона на фантазиите, мислите, убежденията. Пърлз счита, че тъкмо съсредоточеността върху нея е причина за неврозите, защото влиза в противоречие с естествените потребности на организма. Саморегулацията зaвиси от способността на човека да разбира какво се случва в конкретния настоящ момент и да се съсредоточава "тук и сега''. Сета е единствената реалност, защото миналото вече го няма, а бъдещето още го няма. Тъй като в даден момент възприятието може да се фокусира само върху един обект, ангажираният с миналото или бъдещето човек не може да осъзнае какво става в настоящето, т.е. не е пълноценен в него.

Полярности. Според гещалт-терапията човек е единство на противоположности, които образуват едно цяло. Ако не умее да ги примирява (съвместява) той е подложен на раздвояване, несигурност и не може да завършва гещалтите. Целта на терапията е клиентът в групата да разбере, че полярностите не са несъвместими. Като приема двата полюса вместо да игнорира единия, който не му харесва, човек по-лесно осъзнава себе си и своите потребности. Така като осъзнава различни аспекти на личността си по-добре сформира ясен гещалт, който да завърши. В групата вътрешният и често неясен конфликт между полярностите може да бъде изявен в поведение и думи, да бъде обсъден и примирен.

Защити. Според гещалт-терапията много от проблемите на човека са резултат на взаимодействието със средата, когато сигналите от нея се приемат като застрашаващи и той реагира със защити. Групата създава възможности за изява на основните защити чрез взаимодействията между членовете. Така например сливането като загуба на границата между организма и заобикалящата го среда, в групата се демонстрира като прекалена привързаност към груповите норми и правила, честа употреба на "ние" вместо "аз'', голяма загриженост за другите. На практика това е проява на загубената способност да се отличава собствените мисли, чувства и желания от тези на другите. Друг механизъм като ретрофлексията, който се състои в преместване на контактната граница навътре в себе си, намира израз в това, че участникът постоянно говори, "Длъжен съм'', "Аз трябва". Интроекцията в груповата ситуация е безсъзнателно приемане на мненията, убежденията и ценностите на другите участници с убеждението че са свои. При нея контактната граница също е преместена дълбоко в личността. При проекцията обратнo своите убеждения, задължения и чувства се пренасят върху другите участници. На практика това води, че проециращият член се оплаква от недостатъчно внимание, загриженост и топлина, от враждебност или пък е убеден в любовта на някой от групата.

Зрялост . Според гещалт-терапията е състояние на равновесие на организма със себе си и средата. За да постигне това равновесие, човек трябва да преодолее необходимостта от получаване на помощ от другите и да съумее да използва вътрешните си ресурси при удовлетворяване на потребностите. Ситуацията при, която външната помощ липсва, а собствените сили са недостатъчни се определя като безизходна. При нея зрялата личност поема рискове, а незрялата хитрува, манипулира, демонстрира безпомощност и дори тъпота. Много от груповите упражнения са насочени тъкмо към преодоляване на безизходните ситуации, като в групата се създават условия за проява на риск. Твърде важна е ролята на ръководителя, който не трябва да осигурява липсващата подкрепа, а само безопасността на експериментите.

Прилагани техники и процедури

Груповата форма на гещалт-терапия има две основни предимства пред индивидуалната. Едното е свързано с използването на груповите механизми и динамиката на груповия процес за постигане на състояние на зрялост и преодоляване на разстройствата. Другото предимство се състои във възможностите, които предоставя трупата за по-ефективно прилатане на специфичните гещалтдитски техники.

Терапевтични влияния на групата. Основната задача на гещалт-терапията в група е "стимулиране на организмените процеси" с цел постигане на зрялост като относително трайно равновесие на клиентите със себе си и със средата. При това групата трябва да осигури завършване на непълните ситуации и регулиране на контактните граници, които следствие на защитните механизми са изместени. Успоредно с действието на универсалните за всяка група терапевтични фактори, при гещалт групите в зависимост от постановката могат да се проявят и следните влияния:

- Психическа подкрепа на участниците. Става въпрос за възможността за идентификация с активните участници и съпреживяване във въображението на всеки един от групата. Също така окуражаване и поддръжка на плахите и несигурни членове и формиране на усещане за безопасност. Тази психологическа страна може да се яви като естествен резултат от развитието на групата, а може и да се предизвика чрез специални усилия от водещия.

- Преживяване на опита "тук и сега" и неговото осъзнаване. Тук въздействието на групата се изразява в стимулиране на преживяванията на участниците, тяхното изразяване и даването на обратна връзка, която съдейства на осъзнаването. Това засяга най-много тия участници, с които се работи пряко, но отчасти и другите, чрез идентифицирането им с него.

- Групата дава възможност за драматизация. Това означава, че всеки участник може да изпълнява спонтанно или преднамерено роля, която сам си избира или му се поставя от водещия. По този начин групата се явява активен съучастник в преживяванията на отделния член, като ги усилва.

- Осъществяване на пряко социално влияние. Групата влияе върху участниците чрез механизмите на взаимодействие между тях. В различните ситуации те общуват, споделят информация, конфронтират се и се подкрепят. Спазват установените правила или търпят последствията от тяхното нарушаване. Чрез обратната връзка могат да видят своите недостатъци и силни страни. Групата удовлетворява потребности от близост, емпатия и внимание, от да- ване и получаване на съвети.

Тези съпътстващи терапевтични ефекти на групата в значи- телна степен зависят от виждането и стила на ръководителя, който може да я използва в различна степен като социален организъм или като фон за усилване на индивидуалните въздействия.

Прилагане на специфични техники

Осъзнаване. Това е техника, които цели развиване на способност за съсредоточване на вниманието към усещания '' от вътре и от вън" в настоящия момент "тук и сега''. Ръководителят кара участниците да затворят очи и да идентифицират текущите си телесни преживявания в т.ч. дишане, кожни, мускулни, вътрешноорганни, генитални и пр. усещания. Всеки на ум си повтаря "Сета осъзнавам, че...''. След това им нарежда да отворят очи и да насочат вниманието си към външната зона. Повтарят си същата фраза, но по отношение на звуци, образи, аромати, идващи от средата. После отново насочване към вътрешната зона и т.н. Това упражнение наглед нелепо и смехотворно има за задача да научи клиентите да определят вътрешната си и външна реалност, а от там и да ги интегрират в едно органимизтично цяло. От друга страна развиват способност за толерантност към новия опит, който в реалността на телесното усещане изглежда е по-достъпен. Важна страна на техниката е научаването за присъствие, мислене и чувстване "тук и сега''. Информацинта, която се възприема, може да се каже гласно, което в известна степен замества саморазкриването и споделянето в другите терапевтични групи. Важно условие за ефективността на техниката е да не се прави опит за интерпретиране, оценяване или задържане в паметта. Водещият може само да насочва към дадена телесна част или да сменя вън с вътре. Упражнението може да се прави и по двойки, като участниците споделят един на друг усещанията си.

Интегриране на полярностите. Това е една от основните задачи на гещалт-терапията въобще. Приема се, че човек за да формира и завършва гещалтите трябва да може да разграничава себе си от обкръжението, както и да интегрира различните страни на собственото си Аз. Тези страни често са противоположни. Могат да съществуват в съгласие помежду си, но при повечето проблемни хора се намират в противоборство за надмощие. Счига се, че това, което човек възприема като борба с другите е отражение на вътрешния конфликт между полярностите му. Неврозата е безсъзнателно сливане на противоположностите по пътя на конфлуенцията или интроекцията, или елиминирането на някоя чрез проекция или ретрофлексия. Целта на терапията е да ги диференцира, а после примири, с което да се намали травмиращото им действие и влиянието върху поведението. Според Пърлз зрелият човек е единно цяло, а не е съставен от "фалшиви дихотомии" като самостоятелност-зависимост, рационалност - емоционалност, близост - отчужденост, егоизъм - алтруизъм и пр. Интегрирането на полярностите се постига, като същите се заставят да встъпят в диалог една с друга. За целта се използват две техники, може би най-характерните за гещалт-терапията, и станали популярни в много еклектични подходи.

Едната техника се нарича "празният стол" и има следната постановка: Активният участник седи на стол и разговаря с въображаем събеседник, който уж се намира на срещуположния празен стол. После сяда на него и отговаря от негово име. Разговорът може да е под формата на спор. По този начин се изявява вътрешният конфликт, който става видим и се възприема и от участниците в групата. Ръководителят може да се намесва като нарежда смяната на местата, както и смяна на активния участник. Не трябва обаче да влиза в ролята на някоя от страните, защото ще подмени полярностите със свои виждания.

Друга сходна техника за работа с полярностите е "совалка" или наречена още "диалог на горното и долното куче". При същата като цяло постановка на диалог или спор, тук полярностите се идентифицират като горна - нападаща и долна - отбраняваща се. Същите могат да се оприличат на Свръх-аза и То от психоанализата. Нападащата част е обвиняваща, формира чувство за вина, упреква, а другата се оправдава, лъже, отлага, търси доводи. По този начин диалогът заменя вътрешния коифликт, който е патогенен когато не се изявява. Заставайки сам срещу различните страни на своето Аз, човек вижда и в крайна сметка примирява импулсите, които го правят раздвоен в желанията си и затруднен в завършването на гещалтите. Стред Пърлз чувството за вина и срам се дължи на проекция, зад която стоят неизразени изисквания и оценки, които в случая се изразяват от " горното куче''. За да има ефект техниката, участникът не трябва да проявява пристрастност към някоя от страните. За разрешаването на конфликта може да се прибегне до компромис, като човек просто признае наличието на отрицателни черти и желания. Особеното на гещалт-терапията е в тоза, че промяна в човека настъпва тогава, когато е сам себе си, а не когато се мъчи да стане това, което не е.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Групови форми на въздействие в психотерапията 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.