Групови форми на въздействие в психотерапията


Категория на документа: Педагогика


Двойник или "второ Аз" е една от най-разпространените методики в психодрамата. Двойникът всъщност се опитва да стане протагонист. Той заема същите пози и се държи по същия начин като него, като така му помага да изпълнява ролята си. Двойникът може да се представи като вътрешния глас на протагониста, затова е важно той да се идентифицира с него, а не да проектира върху главното действащо лице собствените си мисли и реакции. И тъй като дори и най-добрият двойник може да направи грешка, протагонистът е длъжен ясно да реагира на действията на двойника си, изразявайки своето съгласие или несъгласие със него.

Леветон обособява няколко варианта на двойници. Единия нарича неутрален - двойникът потвърждава възгледите на протагониста, като може леко да ги доразвива. Вторият, наречен страстен е полезен когато е необходимо да се помогне на протагониста да изрази чувства, които е свикнал да прикрива. Двойникът - опозиционер се старае да заеме позиция противоположна на тази на протагониста, за да го накара да влезе в спор и така да привлече вниманието му към алтернативни варианти. Двойникът възприема действията на протагониста едновременно и от страни и от вътре, което му позволява да го разбере така както не може никои друг от групата. При размяната на роли протагонистът играе в психодрамо- та личността на друга ключова фигура от събитието, а помощник Аз-а поема ролята на протагониста в ситуацията. Това се прилага за да могат някои участници да постигнат емпатично разбиране към трудностите, които изпитват другите и да погледнат на света от тяхната гледна точка. Освен това играейки друг човек могат да погледнат на себе си през неговите очи, и така да проумеят по -добре и да разрешат междуличностния си конфликт.

Понякога на протагониста му е много трудно да повери своята роля на друго лице. Това затруднение свидетелства за недостатъчно развита способност за разбиране на околните. Случва се и чуждата роля да се изпълнява от протагониста със значителни изкривявания, тъй като върху образа той проектира своите неверни представи за прототипа. Това предизвиква силна реакция в аудиторията, което всъщност се явява една отлична обратна връзка за протагониста, и му помага да осъзнае, че не е прав. Например на каращи се съпрузи може да се предложи да се изобразят един друг, и това да им помогне да излязат от рамките на установените схеми и да намерят решение на проблема, и нови по-ефективни форми на взаимодействие. Размяната но роли, при която се поощряват догадките относно чуждите мисли, емоции, чувства, стилове на поведение, предизвиква впечатляващи преживявания и спомага за сплотяването на групата и формирането на теле-отношения в нея. Огледалото по смисъл е доста близко до размяната на роли. То позволява но протагониста да разбере как го възприемат другите. Когато режисьорът усети, че е необходимо да приложи тази методика, той предлага на действащото лице да се отдръпне в страни и да наблюдава известно време как го изобразява помощник Аз-а. Често протагонистите са крайно удивени какво впечатление оставят у другите. Огледалото им помага да наблюдават своите действия отстрани, да придобият нов поглед върху поведението си т.е. инсайт.

Изборът на дадена методика зависи както от ситуацията на протагониста, така и от опита и предпочитанията на режисьора. Освен описаните методики още се прилагат:

Проекция на бъдещето - прилага се за да се подготви протагониста за ситуации, които може да възникнат. Той се подготвя като проиграва тези ситуации предварително и внася необходимите корекции в поведението си.

Свещ - представлява кратковременно, траещо няколко минути, представяне на всеки участник на сцената в ролята на протагониста.

Разговор зад гърба- протагонистът сяда с гръб към групата и слуша как го обсъждат.

Водене на слепец - тази методика е подходяща в първата фаза на психодрамата (заrряването). При нея се предлага на групата да се раздели по двойки, като във всяка двойка на единия се връзват очите, и така без да вижда нищо, той трябва да премине даден маршрут доверявайки се само на помощта и насоките на своя партньор.

Необитаем остров - тази техника се използва с цел участниците да преминат да преминат към по-задълбочено взаимно опознаване. Водещият дава ясно следната инструкция на групата и след това оставя нещата да се развиват, като направлява участниците да не се отдалечават от дадените им указания. "Представете си, че пътувате на голям презокеански кораб. Една нощ попадате на силна буря. Корабът потъва и сте принудени да го напуснете. За щастие това става край оствов, на който всички успявате да се спасите. Островът е необитаем и далеч от всички морски пътища. Не можете да разчитате, че скоро ще ви бъде оказана помощ, но затова пък е пригоден за живот. Вашата стая е вашият остров. Тук и сега е необходимо да устроите пространствено вашия остров, като използвате наличните в стаята предмети. Трябва да организирате груповия си живот. ". В края на упражнението инструкцията е: Имате голям късмет. "Един минаващ кораб ще ви спаси и ще ви върне у дома. Моля подгответе се да напуснете острова. Имате няколко минути за това."

Морско дъно - групата е инструктирана, че пространството в кръга е морско дъно. За няколко минути всеки участник трябва да помисли и да се идентифицира с нещо или някои от представителите на морския свят, като заеме съответната позиция. Водещият изчаква известно време и интервюира всички, като акцентира върху:

- Каква е причината да се избере именно този представител на морския свят;

- Близка ли е тази роля и в ролевата му позиция в групата;

- Доближават ли се тези роли и в реалния живот;

- Какво е усещането на морското дъно, съществува ли напрежение и ако има - къде и с кого.

Вълшебен магазин - Тази техника цели да улесни протагонистите при определяне на нуждите им от развитие, да им помогне да определят приоритетите си и да им се предостави възможност да проверят силата на вътрешната си мотивация за усъвършенстване. Водещият представя техниката като казва: "Бих искал да ви поканя да посетите един особен магазин, защото може да си купите от него всичко, което пожелаете при условие, че то не е материално. Магазинът търгува с неосезаеми качества като черти на характера и умения. Можете да се опитате да си купите от там качество, което вече притежавате, но се нуждаете в повече. Може също да се опитате да си вземете качество, което никога не сте имали. В магазина работи един продавач, който ще е много щастлив да ви o6cлужи при условие, че разполага с това което искате. Това магазинче работи на бартерен принцип. След като сте се уверили, че продавачът разполага с това, което искате вие трябва да му дадете нещо от своя страна. Сделката става срещу неосезаеми неща т.е. чертите на характера и уменията, които вие притежавате и бихте искали да размените със "стоки" на същата стойност, но не задължително от същия вид. Продавачът е обучен да направи правилна оценка. Всеки може да посети магазина и никои не длъжен да завърши сделката до край. Ако сделката не ви хареса може да излезете с празни ръце от магазина." Водещият посочва към пространството на действието и казва: "Ето тук е вълшебният магазин. Той е обграден с невидими стени. Харята седящи отвън могат да виждат и чуват всичко в него, но който е вътре не вижда и не чува навън. Поканени сте да влизате един пo един и да търгувате."

Пералня - техниката е подходяща за приключването на психодрамата. Участниците се разделят в две редици с лице един към друг. Ецин от тях минава межцу тях, като през пералня. Всеки от участниците трябва да изрази отношението си към него невербално, чрез потупване, подаване на ръка, погалване, целувка, прегръдка и т.н. след това този участник застава най-отпред, а друг влиза в пералнята и така докато преминат всички.
3. ГРУПИ ЗА СРЕЩИ
Възникване и развитие. През 1946 г. в гр. Бетъл щата Мейн се поставя началото на ново движение в груповата работа, като алтернатива на съществуващата тогава групова психотерапия. Това били малки, дискусионни групи, предназначени за хора без психическа патология. Макар, ръководени по традиционния за времето си директивен маниер, те отбелязали качествено нов момент в развитието на психотерапията. В последствие били наречени Т-групи (групи за тренинг в областта на човешките отношения). Основавали се на идеята на К. Левин, че човек ефективно може да се променя, когато се намира в група. През различни периоди от съществуването си Т-групите се използвали за решаване на различни задачи в психологическата помощ: получаване на знания и опит в междуличностните отношения, обсъждане на проблеми, придобиване на навици, развитие на самосъзнанието и прамяна в житейските нагласи. Основен постулат е научаването чрез преживяване на опита и ролята на човешката взаимопомощ. От възникването си Т-групите имали повече образователен отколкото терапевтичен характер, поради което се насочвали към помагане на клиенти в норма, чрез експериментирането на нови модели на поведение, в защитената обстановка на групата, която представлява "обучаваща лаборатория''. Основните методически похвати, които се прилагат са: саморазкриване, обратна връзка, активно слушане, промяна на убеждения, конфронтация, участие с наблюцение, както и когнитивни подкрепи като лекции, литературни четения и разяснения, което подчертава обучаващия им характер. Широко се застъпва принципът "тук и сега'' който игнорира обучението "по принцип" и го свързва с текущите отношения и преживявания в групата. Като цяло дейността на Т-групите е слабо структурирана. С развитието си част от тях се насочват към формирането на конкретни навици и умения и включват в методиката си прийоми от други подходи. Друга част еволюира по посока на развитие на самосъзнанието, личностния ръст и автентичност, чрез използване механизмите на груповия процес в контекста на хуманистичната теория на К. Роджърс. Те се обособяват в отделен вид гpyпu, наречени групи за срещи.

Основни положения. Понятието encounter, във връзка с група за пръв път е употребено от Дж. Морено, но самите групи ca наречени така от К. Роджърс през 1960 г. Разликата между тях и Т-групите е твърде условна. Някои автори като Ъ. Ялом ги отъждествяват поради близките им цели и сходни процесуални характеристики. Те разглеждат понятието "групи за срещи" като обобщаващо, включващо, тренинг групи, групи за личностен ръст, за подобряване на отношенията и пр. Целите, които преследват са най-различни - изменения в поведението, стила на живот, ценностите,възприемане на собственото тяло Поради това Ялом ги намира за твърде неясни (мъгляви). В действителност те са по-скоро разнопосочни в общия контекст на личностната промяна и могат да се формулират в широкия диапазон от самосъзнанието до социалното функциониране. Тази целева многообразност, заедно с различните практики, които се използват в рамките на този подход, правят трудно определението. Според У. Шутц "Среща, това е начин за установяване ня отношения между хората, характеризиращи се с откритост, честност, отговорност, самоконтрол и емпатия на принципа тук и сега". Следва да се отбележи, че при групите за срещи междуличностните отношения се разглеждат не толкова като обект на промяна, а като средство за промяна. Като запазват основните постановки на Т-групите, групите за срещи акцентират на създаването на атмосфера на искреност и доброжелателство, споделянето на съкровенни мисли, проявите на съчувствие и безусловното положително възприемане на участниците в тях. К. Рудестам говори за известна разлика в акцента на групите за срещи от източното и от западното крайбрежие на САЩ. Първите се насочват към по-конкретни проблеми, докато вторите към по-общи в контекста на личностния ръст и самоактуализация. Основа на груповата дейност е общуването, в което се създават условия за наблюдение, себеопознаване, оказване на подкрепа, проява на отговорност, изразяване на чувства, решаване на конфликти и преодоляване на съпротиви. Важно за процеса е поддържането на атмосфера на безопасност и доверителност за да могат участниците да се саморазкриват. Самият Роджърс свежда до минимум използването на техники и упражнения и поставя акцента на работа върху безусловното положително приемане на всеки един от участниците в групата. В теорията на групите за срещи принос има и У. Шутц с виждането си за единство на душата и тялото. Убеден, че емоционалните конфликти се отразяват на физическото състояние и водят до напрежение в отделни мускулни групи, той въвежда използването на техники и упражнения за повлияване на телесните усещания.

Терапевтични фактори

Саморазкриване. Това е начин за постигане на откритост и близост в отношенията между участниците в групата. Засяга основно текущите преживявания тук и сега. Макар, че всяко откриване пред другите прави човека уязвим, в по-дълбоката си същност то е признак на здрава и силна личност. Противно, когато човек се опитва да скрие истинското си Аз от другите, създава фалшива и неадекватна самопредстава. Саморазкриването е откровено признание за себе си пред съчувстващи слушатели. Тъй като е крачка към истинския Аз, то има терапевтичен ефект в контекста на самоактуализацията, независимо от наличието или не на обратна връзка. От друга страна потискането на значимите вътрешни преживявания може да доведе до сериозни психически и психосоматични проблеми. В психологически план на саморазкриването се дължи ползата от изповедта. Когато се прави пред равни, а не пред професионалист ефектът е по-голям, но не трябва да се преиграва, защото може да се възприеме като нарцисизъм. Саморазкриването има смисъл в контекста на близкото отношение, спонтанността и искреността.

Самоосъзнаване. Когато човек изразява своите мисли и чувства, той получава отговор, реакция или обратна връзка. Това му позволява да се види отстрани. Така например в групата може да види неадекватното си поведение при общуване с другия пол, при поставяне на въпроси, при искане на нещо и пр. В този смисъл осъзнаването на поведението чрез реакцията на другите е крачка към самоосъзнаване и промяна в желана насока. Най-ефективен начин на самоосъзнаване в групата е конфронтацията. Тя подбужда индивида към рефлексия и самоанализ на поведението. Разкрива противоречието между това как се самовъзприема участникът и как го възприемат другите. При правилно прилагане конфронтирането води по-скоро до разбиране на личността, а не до незабавна промяна на поведението. За да има положителен ефект трябва да се отчитат индивицуалните особености като ранимост, чувствителност към дадени области и пр. Има обаче форми на групова работа, където конфронтациата се прави грубо и безцеремонно.

Има още един аспект на самоосъзнаването, включен от Шутц - осъзнаването на собствената телесна реалност. Той почива на факта, че емоциите са намирали израз в езика на тялото дълго преди човек да се научи да ги изразява с думи. За това много видове групи за срещи са поставени на равновесието между вербални и физически въздействия.

Отговорност. Това условие произлиза от хуманистичното виждане за клиента като способен и отговорен за себе си субект. В груповата ситуация тава означава, че участниците трябва да отговарят за своето поведение в групата и извън нея. Аномалното поведение се приема за липса на отговорност за собствения живот. В този смисъл се разглежда и отговорността на терапевта. Приемайки даден човек в групата, той носи отговорност за него. Ако прехвърля цялата отговорност върху клиента, това е негова безотговорност.

Внимание към чувствата. Една от основните задачи на групите за срещи е обогатяването на представата на участниците за емоционалния им потенциал. Счита се, че много от неудачите на психотерапията идват от недостатъчната емоционална въвлеченост на клиента. За това в групите се използват различни начини за засилване на преживяванията, най-вече взаимствани от гещалт-терапи- ята и психодрамата. Целта е проява и осъзнаване на емоциите. Счита се, че човек не може да действа отговорно, ако не владее чувствата си. За това интелектуалният инсайт е недостатъчен и трябва да се съчетава с разбиране на собствените чувства и тия на другите. Групите за срещи са насочени към развитие на способност за съпреживяиане, близост и топлина в отношенията.

Тук и сега. Стандартното изискване за почти всички видове rpyпu c изключение на някои психоаналитични, важи и при групите за срещи. При тях обаче се включва и анализ на събитията от миналото.

Прилагани техники и процецури. Като цяло групите за срещи не залагат твърде много на техническата страна, като акцентът при тях е поставен на груповия процес, който дава необходимия материал за проява на чувствата. Вмешателството от страна на терапевта е в рамките на необходимия минимум, за развитие на междуличностните отношения.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Групови форми на въздействие в психотерапията 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.