Групови форми на въздействие в психотерапията


Категория на документа: Педагогика


- Да съдейства за емоционална свобода,

- Да контролира деструктивните отношения

Като цяло съвременните виждания за този вид терапия се насочват повече към отношенията отколкото към инсайта. Съществуват тенденции за съчетаване с когнитивно-поведенчески подходи и ориентация към по-кратки терапии.
2. ПСИХОДРАМА

Психодрамата е групов терапевтичен метод, при който драматичната импровизация се използва за изследване на вътрешния свят (преживявания) на клиента. Тя е постановка, в която се отразяват реалните проблеми на участниците, а не разиграване на някакъв предварително зададен сценарий.

Основни понятия в психодрамата

Дж. Морено извежда пет основни понятия в психодрамата: ролева игра, спонтанност, теле, катарзис и инсайт.

Ролева игpa. Ролевата игра означава участие в някакво импровизирано представление и се използва широко в психодрамата. Тук тя заема централно място, тъй като методът залага на естествените актьорски способности на човек. Психодрамата му предоставя възможността и необходимата обстановка, за да може той, посредством ролевата игра творчески да проиграе своите лични проблеми и вътрешни конфликти. Характерно за ролевата игра при психодрамата е, че предоставя възможност на човек да изиграе всичко, без каквито и да било ограничения, независимо колко нереалистична изглежда ролята- жесток убиец, чудовище от преди милиони години, фея и т.н

Морено открил, че много хора в реалният си живот са привързани към своите роли, като актьорите в театъра. На тези хора не им достига спонтанност и те постепенно потъват в безсмислени ритуали, и действат по сценарии, които им се предлагат от околните. Например човек, който при всякакви обстоятелства, и в мъка и щастие, вежливо се усмихва, не желаейки да демонстрира действителните си емоции. Психодрамата му предоставя възможността да излезе от тази рамка, от това което му е предопределено по сценарии. За разлика от обикновения театър, психодрамата подтиква към изследване на тези роли, които са с реално и важно значение за участника. Текстът и декорът се избират по желание на актьора, а не на сценариста.

Спонтанност. Понятията "спонтанност" и "творчество" образуват ядрото на разработките на Морено. Те се основават на опита му натрупан при изследване на детската игра и работата му със Спонтанния театър. Създаването на този театър било следствие от разочарованието на Морено от традиционния театър, и особено от строгата определеност на сценария. Освен това Морено установява, че хората постепенно се превръщат в "роботоподобни социални машини, лишени от индивидуалност и творческо начало". А в групите по психодрама липсва зададеният сценарии, занятията представляват безчислено разнообразие на сюжети u роли, и основната водеща сила е спонтанността. Спонтанното поведение при психодрамата се възприема като противовес на властващата ригидност при социалните роли. Според Морено, спонтанността е ключа, с чиято помощ може да се освободи творчеството. Самият Морено формулира това така:" Творчеството прилича на спяща красавица, която трябва да бъде събудена. Най-доброто средство за това е спонтанността"

Спонтанността сближава психодрамата с останалите подходи от груповата психотерапия основани на принципа "тук и сега". Всички проблеми и отношения се анализират не само на думи, а се преживяват реално във всеки един момент на съществуване. В психодраматичните ситуации няма минало и бъдеще, има само настояще. Естествените времеви и простанствени бариери се игнорират, а проблемите на миналото и възможните бъдещи страхове се възпроизвеждат в настоящето.

Теле. Спонтанността и творчеството за Морено са динамични понятия. Но освен това той възприема и убедеността на психоаналитиците сa силата на енергията, която притежава преноса. За разлика от тях, обаче счита, че едностранният пренос не е достатъчен за да се обяснят всички онези ярки преживявания, възникващи в членовете на терапевтичната група. Ако преносът е еднопосочният поток емоции от клиента, към психотерапевта, а контрапреносът е този от психотерапевта към клиента, то въведеното от Морено понятие теле означава двустранния обмен на емоции между клиент и психотерапевт. Теле включва всички положителни и отрицателни емоции, които могат да възникнат в психодраматичната ситуация. Морено нарича това "чувстване на индивидите един в друг, циментът необходим, за да се скрепи групата". Или с други думи теле - това е сумата от всички емоционални аспекти на преноса, контрапреноса и емпатията. Когато членовете на групата си разменят ролите и се опитват да погледнат на света през очите на другия, между тях възникват теле-отношения.

Катарзис. Понятието катарзис води началото си от Древна Гърция, и се свързва с представата за това, че разиграваните на сцената трагедии освобождават зрителите от изпълващите ги емоции. Морено възприема понятието катарзис в аристотеловския смисъл, т.е. обозначава с него емоционалното разтоварване, но разширява съдържанието му, като разпростира действието на катарзиса не само върху зрителите но и върху актьорите. Както той самият казва: "Тя (психодрамата) оказва целебно действие, и не толкова на зрителя - това е вторичен катарзис, колкото на актьора, който разиграва драмата, и в същото време се освобождава от нея." Морено, счита че стига значително по-далеч от Фройд в разработките си за терапевтичния потенциал на катарзиса. Целия процес на психодрамата е низ от ситуации, подготвящи участниците за емоционално разтоварване. Силата на катарзисното преживяване зависи от спонтанността в действията на участниците. Преживяващите катарзис членове на групата се яват едновременно и актьори, и автори на драмата, защото материалът за нея е основан на личният им опит.

Инсайт. Психодрамтичният процес води до изменения в структурата на перцептивното поле на участниците. Това изменение се обозначава с термина инсайт. Под него се разбира овладяване на такива знания, които позволяват незабавно решаване на проблема или предоставят възможност за нов поглед върху него. В условията на групата се създава такъв климат, който в най-голяма степен би способствал за възникване на катарзис, преобучаване и инсайт. Психодрамата дава възможност на участниците отново да преживеят важните моменти от своя живот, но по начин различен от предишния.

Основни процедури в психодрамата

Функционални роли. Много от термините използвани в психодрамата се свързват с театъра. Ръководителят на групата се нарича режисьор. Той спомага за създаването на групов климат, подпомага протичането на работата в групата и подтиква участниците към изследване на личните си проблеми. Режисьорът в психодрамата изпълнява следните три функции: на постановчик, на терапевт и на аналитик. Като постановчик организира групата и спомага на участниците да изразят своите мисли в сценични действия.. В ролята на терапевт режисьорът на психодрамата трябва да помага на участниците да променят тези форми на собственото си поведение, които не харесват или не желаят. Като аналитик ръководителят е необходимо до интерпретира и коментира поведението на всеки участник в групата по време на представлението. Освен това трябва да успее да изведе и анализира общите реакции на участниците по време на отделните епизоди. Този член от групата, който се явява централна фигура при определен психодраматичен акт се нарича протагонист. Протагонистьт пресъздава собствения си живот, като се явява главната фигура в представлението, към която е насочено вниманието на цялата група. Предоставя му се възможност да представи и развие собствената си версия за събитията пред съчувстващите му членове на групата. Ако например възприема началника си като тиранин, той може и дори е длъжен да го представи на останалите по този начин. С помощта на режисьора и останалите участници протагонистът пресъздава своята актуална психологическа реалност, за да може да достигне инсайт и да подобри функционирането си в реалния живот.

За да достигне до психодраматичното превъплъщение в дадения проблем протагонисrьт се нуждае от помощта на т.нар. помощиик "Аз-ове". Помощник Аз-овете олицетворяват тези хора които с имали особено значение в живота на протагониста. Тези персонажи в психодрамата се пресъздават от другите членове на групата. Те играят тези роли с цел да се създаде по цялостна представа за действителната ситуация и да се демонстрират възможно най-пълно междуличностните взаимоотношения на протагониста. Добрият помощник Аз трябва да умее бързо да навлиза в ролята и да я изпълнява точно. Трябва да изпълнява тази роля така както му я е представил протагониста, а не така както то сам би се държал в аналогични реални обстоятелства. В някои групи дори има професионални спомагателни Аз-ове, които са преминали през специална подготовка, за а могат лесно да се превъплъщават в необходимите роли. Използването на повече помощник Аз-ове благоприятства по-пълното въвличане на групата във вътрешния свят на прогагониста, и следвайки указанията на режисьора позволява по-доброто разбиране на неговите проблеми, а и на нагласите на другите участници. Аудиторията е съставена от членовете на групата, които не взимат активно участие в психодраматичното представление. На заключителния етап те изразяват своето емоционално отношение към станалото, и споделят вълнуващи ги проблеми или конфликти, аналогични на разиграното в психодрамата. Зрителите или аудиторията благодарение на проиграното могат да погледнат по нов начин на собственият си проблем, да достигнат до инсайт.

Фази на психодрамата

Първята фаза на класическата психодрама е загряването. Самото то е изградено от три стадия: постепенно засилване на двигателната активност на участниците; стимулиране на спон- танни поведенчески реакции; и фокусиране вниманието на групата върху определената задача или тема. Целите на загряването са:

- Уравновесяване на енергията между членовете на групата;

- Попълване на енергийния баланс на водещия

Загрявката допринася за това да се разсеят опасенията на участниците, че ще изглеждат глупаво или че нямат необходимите актьорски умения. Загрявката е необходима и на режисьора. За да постигне по-добре целта на своите действия на този етап той може неформално да споделя идеи с участниците, да се стреми да достигне състояние на теле в отношенията си с тях, да ги подтиква към спонтанни действия. Загрявката е необходима за да се настроят участниците за предстоящото занятие, да успеят да се опознаят по добре един с друг и да се намали нивото на тревожност.

След като загряването е преминало успешно групата е готова да премине към следващата фаза - психодраматичното действие. Има случаи, при които режисьорът избира протагонистите, изхождайки от доброто познаване на членовете на групата и темите, които биха били най-значими и полезни за тях. В други случаи някои от участниците сам може да пожелае да бъде протагонист и да представи своят проблем за обсъждане пред групата. И в двата случая след като се избере протагониста, режисьорът трябва да изслуша неговите обяснения, да получи необходимото количество информация, което му е необходимо за да може да се отрази проблем в сценично действие. Когато ситуацията стане достатъчно ясна на режисьора, помощник Аз-овете и аудиторията, протагонисrьт бива помолен да прекрати обясненията около ситуацията и да продължи да я разиграва от собствената си гледна точка.

Сцената се подрежда от главното действащо лице с помощта на подръчни материали, така че в максимална степен да изобразява и напомня мястото на което се е разиграло реалното действие. При класическият вариант столовете се подреждат така, че да наподобяват на амфитеатър - в полукръг. Морено счита, че и нивата на сцената трябва да отговарят на нивата на разиграваното на нея действие. Понастоящем много от ръководителите на психодраматични групи са на мнението, че не е толкова важно да има такова открояване на сцена, като от голямо значение за работата е предметите в помещението и обстановката да могат лесно да се променят и комбинират, за да изразяват различни ситуации. Психодрамата не винаги възпроизвежда реалните обстоятелства и ситуации, но задължително отразява представата на протагониста за тях. При това на всеки от зрителите трябва да му е ясно, че протагонистът представя чертите на другите в действието, така както той ги възприема, и алтернативните гледни точки за конфликта се изследват и обсъждат едва след като е представил своята версия за събитието. Ако той още не изразил своите мисли и чувства, а се надигне критика, това може да го изплаши и да активира съпротивите му. В хода на повишаване на емоционалното напрежение при психодрамтичното представление, протагонистът запазва правото си да продължи ли да участва или да се откаже. Когато действието е разиграно и са достигнати катарзис и инсайт, напрежението пада и представлението завършва. Последната фаза на класическата психодрама е заключителното обсъждане, или наречена още интеграция.

Когато действието е приключило протагонистът и останалите членове на групата пристъпват към неговия анализ. Първоначално всеки се приканва да сподели какви чувства е предизвикало психодраматичното представление у него. След като бъдат обсъдени емоционалните реакции и им бъде отделено необходимото внимание, членовете на групата преминават към по конкретно и задълбочено обсъждане на действието, за да помогнат на протагониста да извлече от него полза. Тук в зависимост от целите на групата ръководителят или членовете могат да интерпретират теоретично конфликта, да направят практически забележки, за това какви други начини е имало за да бъде изгладен и т.н.

Използвани методики в процеса на психодраматичното действие В хода на цялата психодрама режисьорът помага на протагониста да развие действието, използвайки специални психодраматични методики. Най-разпространените от тях са: монолог, двойник, размяна на роли и огледало. Монологът, в съответствие с театъра представлява обръщение на главното действащо лице към себе си (и към зрителите). Това позволява на протагонистът да погледне на собствените си емоции отстрани и така да проанализира реакцията си в текущата ситуация. Монологът е особено ефективен при наличието на разминаване на между изразяваните чувства и мисли и скритите такива. Например в хода на психодрамата, мъжът- протагонист, които обикновено е много вежлив и внимателен с някоя жена, може с същото време да изпитва крайно негативни чувства към нея и да не желае да разговаря с нея. Такова разминаване в чувствата се отразява монолога, който може да звучи така: "Колко много ме дразни, и как искам да и изкрещя грубо! Но ако го направя, ще изпадна в глупаво положение, и ще изглеждам като гру6иян!" Така се предоставя информация на аудиторията за прикритите мисли на протагониста и за тенденциите за по- нататъшно развитие на действието като едновременно за него това се явява движеща сила.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Групови форми на въздействие в психотерапията 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.