Групови форми на въздействие в психотерапията


Категория на документа: Педагогика



СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"
ФАКУЛТЕТ ПО НАЧАЛНА И ПРЕДУЧИЛИЩНА ПЕДАГОГИКА
Катедра "Специална педагогика и логопедия"

ГРУПОВИ ФОРМИ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ В ПСИХОТЕРАПИЯТА

Изготвил: Преподавател:
Виктория Кирилова Ценова

Специалност: Ерготерапия за деца и възрастни

Първи семестър

Фак. № 43799

София, февруари 2014г.

При груповата терапия водеща цел е влиянието на групата върху клиента. Водещ мотив е собственото оздравяване на всеки от участниците, а групата се явява средство. Най-кратко определение дава Р.Корсини - "Прилагане на терапевтични принципи към група от хора". Под група се има предвид обикновено от шест до десет души, като водещите може да са двама.

Кръгът на проблемите, с които се занимават психотерапевтичните групи е много голям. Той се разполага от преодоляването на навиците, през проблеми на общуването, вземането на житейски решения, та чак до психиатричните проблеми и патология. Водещи са тия свързани с дистрес и объркване, а най-ефективна се оказва груповата терапия при справянето с междуличностни проблеми.

Груповата терапия може да се раздели на пет етапа:
1. Първи етап (предварителен). Това е етапът на който се извършва организационна подготовка - подбор на участниците в групата, технически въпроси, място, време, условия, големина и вид на групата, честота и продължителност на сесиите, продължителност на живот на групата, заплащане. От този етап зависи по-нататъшния ход на груповия процес
2. Втори етап (начален). Този етап се свързва със създаването на основните психологически предпоставки за работа на групата. От неговото успешно протичане зависи не само ефективността на психологическото въздействие, но и самото му реализиране.
3. Трети етап (преходен). Преди да започне продуктивна работа всяка група минава през етап на повишена емоционалност, несигурност, съпротива и конфликтност. Това е естествен резултат на развитието, чиято причина е смяната на стремежа за приемане, одобрение и сигурност със желание за контрол и доминиране.
4. Четвърти етап (работеща група). Ако метежния преходен етап бъде изживян, групата се стабилизира социално и психологически. Намалели за предубежденията, тревогата и несигурността. Участниците са станали открити и споделят свободно информация за себе си.
5. Пети етап (заключителен). Този етап се свързва със завършване на груповата работа поради изтичане на предвидения срок. Това е най-важния етап, защото обобщава и синтезира всичко постигнато от групата за периода на нейното съществуване.

ВИДОВЕ ГРУПОВИ ФОРМИ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ В ПСИХОТЕРАПИЯТА
1. ПСИХОДИНАМИЧНА ГРУПОВА ТЕРАПИЯ

Психоанализата е повлияла много модели на групова работа, като почти във всички психотерапевтични групови концепции присъства безсъзнателното и реконструкцията на личността. Съвременните методики на психодинамичната терапия се основават на съчетаването на психоанализата и неофройдистките психосоциални теории. Пръв прилага психоанализата в аспекта на групова терапия Александър Улф през 1938 г.

Основни положения

Психоаналитичната групова терапия цели да реконструира личността на клиента, чрез довеждане на безсъзнателните конфликти до нивото на съзнанието, тяхното изследване и преработване. В психоаналитичните групи се възпроизвеждат моменти от миналото на клиента, най-често свързани със семейните отношения, като групата дублира родителското семейство. По такъв начин се дава възможност за преживяване на конфликтите, тяхната преработка и разбиране. Това се определя като регресивно-реконструктивен подход. По мнението на теоретици като Улф, Куташ, Розенбаум и др. такива задължителни изисквания за групова психотерапия, като работа на принципа "тук и сега" , сплотеност и акцент върху груповия процес, по-скоро пречат за постигането на аналитичните цели. В психодинамичен план групата се приема като средство което обезпечава индивидуалния анализ и в това се състои принципното различие от другите групови психотерапии. От друга страна не може да се пренебрегне влиянието на самата група, на това което се случва в нея, на отношенията и актуалните й влияния като социален и психологически феномен. На практика в групата се осъществява непрекъснато съзнателно и безсъзнателно взаимодействие между личността като самостоятелна психическа реалност и груповия процес. Това според С. Скидлинжър води до две нива на функциониране на групата динамически сегашно и генетически регресивно. На първото са лесно наблюдаемите, намиращи външен израз потребности, его-асоциативни механизми, групови роли и проекции. Поведението е резултат на реакции свързани със ситуациите в групата и отразява външните аспекти на личността. Такива като сдържаност, емпатия, общителност, насоченост. На второто е безсъзнателната мотивация, моделите на защити и конфликти, типичните феномени на пренос, съпротиви и проекции. Терапевтичното въздействие се реализира, чрез съчетаването на двете нива, при което всеки член на групата може да възприема другите и терапевта, като такива, каквито са в действителност, или каквито ги представя безсъзнателната проекция. Вербалните и невербалните комуникации в групата са сродни със свободните асоциации в индивидуалната психоанализа. Те служат като материал за пресъздаване на миналото, преработка на защитите, съпротивите и правене на интерпретации от терапевта и участниците, с което се облекчава постигането на ин- сайт. Следва да се отбележи, че рационалното разбиране макар и важно не се счита достатъчно, поради което в безопасните условия на групата конфликта трябва да се преживее наново. Тъй като по принцип аналитичните терапии са продължителни и интензивни, групите поставени на тази теоретична основа са дългосрочни и с по-голяма честота на срещите. Основните предимства на груповата психоанализа се търсят в повечето материал за анализ, по-доброто и ясно изявяване на защитите, увеличените възможности за пренос и интерпретации от страна на групата.

Психоаналитични елементи

Освен наличието на психосоциални фактори на влияние, групата определя и по-особеното проявление на стандартните психоаналитични феномени.

Влияние на миналото. В съответствие с Фройдовия детерминизъм миналото се счита за основния източник на конфликт, предизвикващ настоящите проблеми на клиента. Травмите от ранните детски години водят до:

- неспособност да се отдава и приема любов,

- трудности в овладяването на чувствата,

- неспособност за ориентация в дилемата свобода-независимост,

- трудности в отношенията с родителите и зависимост,



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Групови форми на въздействие в психотерапията 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.