Функции на историческите знания


Категория на документа: Педагогика



Реферат
На тема: Функции на историческите знания

Като резултат от сложния познавателен процес на миналото, историческите знания задоволяват важни социални потребности. Между тях са човешкия стремеж към самоосъзнаване и самопознаване.
Множество са факторите, които провокират интереса към функциите на историческите знания. Един от тях е в засилващо се единство на световно-историческия процес.
Функциите на историческите знания могат да се разкрият чрез анализа на взаимовръзките на историческата наука с другите подсистеми на социалните системи. Очертават се следните функции: познавателни, социално-управленски, ценности и емоционално-естетически (хедонистични).
Човечеството се интересува от "живото" в своето минало, което се разкрива, запазва и включва в съдържанието на новото. Подобна задача обаче изисква създаването на вярна картина за социалното минало, възможна чрез използването на адекватни познавателни средства и операции, чрез редица етапи и преходи.
На първи етап миналото се разглежда като хронологично-последователна и взаимносвързана поредица от събития и процеси. На всеки стадий в своето развитие обществото създава необходимите условия и предпоставки за преминаване към следващия етап. На втория етап, при който се извършва преходът от абстрактните теории към конкретната история, миналото се изследва като еволюираща система. Третият етап включва анализа на отделните исторически цикли. Ритмите в историята, нейната повтаряемост, при която като че ли се извършва "възвръщане" към старото, към вече преживяното, но на по-висока степен, са типична форма на световното развитие. Четвъртия етап от посочените преходи се разглежда и разкрива неравномерността на историческото развитие.
"Управляващите, държавниците и народите важно ни съветват да извличаме поуки от историческия опит, - пише Хегел. - Но опитът и историята учат, че народите и правителствата на нищо не са се научили от историята и че никога не са действали според поуките, които биха могли да извличат от нея".
Понятието "исторически опит" има многозначно съдържание. То е следствие от разнообразните функции на миналото, които могат да се сведат до възпитателни и доказателствени. Историята се разглежда като "мъдра учителка на народите". Благодарение именно на уроците от миналото хората се освобождават от множество илюзии, разбират мястото на съответните сили и групи в обществото, виждат резултатите от своята дейност.
При доказателствените функции голямо място заемат аналогиите ,полезни особено за политиците, които използват миналия опит не само за обосноваване на своята политическа линия, а и при разкриване условията за адекватното й реализиране.Всяко знание за миналото обаче е безполезно, ако не се разкрива във връзка със съвременните условия. Историята е действено средство за познаване и на настоящето ако е органически съотносима с интересуващите ни съвременни явления. Така разглежданите ситуации се включват в общоисторически рамки.
Историческите знания изпълняват и прогностични функции. Историческото прогнозиране е форма за научна прогноза, разкриваща възможните насоки на развитие в конкретни времеви отрязъци чрез наличната информация за миналото. То използва метода за прогнозиране при изследване на възможните варианти на вече реализирани социални процеси, осъществява мислен преход във времето от по- ранното към по-късното минало - т.е. става дума за минало-бъдещи процеси на общественото развитие. Неговият научнопрактически ефект: първо, повишава обяснителните възможности на историческото познание. Второто, историческите прогнози повишават възможностите за съзнателно и целенасочено въздействие върху съвременните процеси.
В развитието на историческата мисъл са обособени два подхода към въпроса за ценностните функции на историята. Единият е върху основата на сциентизма (антиаксиологизма), а другият - на аксиологизма (антисциентизма). Представителите на първия подход се обединяват под флага на борбата за "пълно освобождаване на историческите знания от оценките като извъннаучен елемент". Аксиологизаторите пък абсолютизират ролята на оценките и на оценъчните знания при познаването на миналото.
Историческите знания могат да изпълняват емоционално-естетическа (хедонистична) функция.
Сред историческите ситуации с безспорен емоционално-естетически заряд особено важно място заемат трагичните ситуации. Когато се говори за исторически-трагичното се имат предвид преди всичко такива прояви на жизнено-трагичното, които включват съществени моменти от социалното и индивидуалното битие на конкретната личност. Да се вникне в същността и съдържанието на исторически-трагичното, да се разкрие вътрешния му механизъм, означава да се разкрие и разбере самия процес на реалната история.

Древните гърци поставят между музите и Клио - музата на историята. Клио е по-строга от останалите музи. Тя е длъжна да предлага вярно и пълно знание за миналото, да не признава по никакъв повод субективния произвол в боравенето с фактите. Длъжна е да се противопоставя на всякакви измислици, колкото красиви и пленителни да са те. Защото за разлика от художественото описание на миналото историческите знания ни представят вярна картина за драмата на личности, социални групи или народи, ни разказват за характера на техните действия и поведение. Една от основните им задачи обаче е да създават и предлагат не само варна, но и вълнуваща картина за миналото, която със своята достоверност въздейства много по-силно от художествените произведения на историческа тема. Така историческата наука осъществява оптимално основните функции, които времето и любознателното човечество поставя пред нейните представители.

Използвана литература:
Желязко Стоянов - "Увод в историческото познание"





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Функции на историческите знания 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.