Етика в рехабилитацията


Категория на документа: Педагогика


При този синдром се наблюдава интелектуално функциониране под нормата, най-често в границите между лека и умерена степен. Съпроводен е със значими когнитивни и езикови нарушения, дефицити във фината и общата моторика, проблеми в социалното поведение и комуникацията, които влияят пряко върху възможностите на индивида.

Физически увреждания при ДЦП

Детска церебрална парализа

Нарушения на моторното развитие на детето в следствие на мозъчна увреда. Непрогресиращо заболяване на главния мозък, при което са увредени структури и системи, ръководещи движението и положението на тялото. Водещи в клиничната картина са нарушенията на двигателната функция, разтройството на координацията и липсата на синхрон между дишане, фонация и артикулация, неспособността за запазване и задържане на определена поза и изпълнение на целенасочени движения. Съществуват по-леки форми на ДЦП, при които проявите са дискретно изразени и не водят до необходимостта от адаптирани програми. По-голямата част от ДЦП-синдромите водят до трайни увреждания и необходимост от двигателна рехабилитация, както и от специализирана съпътстваща терапия на когнитивното и езиково развитие. Тези лица се нуждаят от индивидуална рехабилитационна и обучителна програма, съобразена с техните особености и затруднения, както и от адаптиране на жизнената или професионална среда към специфичните им двигателни затруднения.
В нередки случаи се наблюдава вторична проблематика, оказваща неблагоприятно отражение върху развитието на речта, общуването и социализацията. Снижението на интелекта може да варира в различни граници. В езиков план може да се наблюдават: беден лексален речник, аграматизъм, проблеми в разсъжденията и абстрактното мислене, ограничени познания за света, по-бедно вербално представяне в рамките на самостоятелната свързана реч. Съществуват проблеми в четенето и писането, трудности в аритметичните умения, недоразвитие в общата и фината моторика, пораждащо двигателна несръчност, затруднена зрително-моторна координация и ориентация в пространството. Наблюдават се перцептивни и сензорни дефицити, както и обективни нарушения във вниманието и паметта, влияещи върху процеса на обучение и работа.

Множество увреждания

Основни типове :
-увреден слух и/или нарушено зрение с умствена изостаналост
-сензорно увреждане, соматично заболяване и/или обучителни трудности
- ДЦП с умствена изостаналост и дизартрия
- ДЦП, и/или езиково разстройство
-ДЦП, зрително-пространствена диспраксия и нарушения в математическите умения
- ДЦП с епилепсия и общо изоставяне в развитието
- хромозомни аберации, умствено изоставане и/или генерализирано разстройство на психичното развитие
- атипичен аутизъм с тежко умствено изоставане
-атипичен аутизъм с тежко езиково разстройство
-хиперактивно разтройство, съчетано с умствено изоставяне и стереотипни движения
- придобита афазия с епилепсия
- смесени разстройства на двигателната функция и езиковата система
-други

Терминът "множество увреждания" включва широк спектър от комбинирани нарушения, при които се срещат паралелно повече от един тип затруднения с мултисензорен характер, двигателни нарушения, умствена изостаналост, езикови нарушения и обучителни трудности, от общ или специфичен характер. Влиянието върху процеса наживот итрудова дейност е породено от особеностите на всяко отделно увреждане, поради засягане на всички сфери на развитие - психомоторно, когнитивно и езиково, оказващи вторично влияние върху процеса на овладяване на обучителни и професионални умения. Комбинираният характер на нарушенията задълбочава спектъра на изява и степента на цялостна дисфункция, което налага необходимост от специализирано подпомагане и съобразяване със специалните потребности на съответното лице. Необходимо е да се приоритизират целите на работа в зависимост от комбинирания характер на затрудненията и степента им на изява. Акцентът в повечето случаи трябва да бъде съобразен с нивото на развитие на лицето с множество увреждания.

Умствена изостаналост

Умствената изостаналост включва 4 основни степени: лека, умерена, тежка и дълбока.
Състянието е на задържане на умственото развитие, характеризиращо се с нарушение на уменията, които възникват в процеса на развитие. Те рефлектират върху общото ниво на интелигентност, както и върху когнитивните, езиковите, двигателните и социалните умения. Езиковите нарушения при тези лица са от общ характер, разглеждат се като неспецифични и вторични, дължащи се на интелектуалния дефицит. В този смисъл изоставянето в езиковото развитие зависи до голяма степен от степента на IQ.
Връзката между когнитивност и език обаче невинаги е еднозначна и може да варира. Тези лица имат хетерогенност в езиковия си прифил, зависещ в повечето случаи от индивидуалн характеристики. При някои случаи степента на когнитивен дефицит води до значимо по-ниски езикови възможности, докато при други се наблюдават формално по-добри езикови умения.
Умственото изоставане може да бъде съчетано с други психични и соматични разстройства. Диагнозата зависи от цялостната преценка на интелектуалното функциониране. С времето социалната адаптация и когнитивните способности могат да се подобрят в резултат на обучение и рехабилитация.
Налице е изоставане в интелектуалното функциониране, което се демонстрира в тест за обследване на IQ.За интелектуални затруднения се говори,когато IQ е под 70. Отбелязват се нарушения в способностите за усвояване на знания,умения, комуникация, грижата за себе си, социалните контакти и други дейности от ежедневието. Открояват се трудности в разбирането и следването на комплексни насоки в дома , училището и общността. Има нарушения в дългосрочната и краткосрочната памет, конкретното и абстрактното мислене. Нарушения в съответната употреба на езикови понятия и в разасняването на тяхното лексикално значение. Налице са ограничени социални умения, проявяващи се в слабо тестване на реалността, ограничено разбиране на социални действия, некритичност спрямо собственото поведение и повтарящи се неуспехи в ученето от опит и от минали грешки. При някои се отбелязва неадекватни отговори в общуването.
Лека умствена изостаналост
Приблизителните нива са в границите между 50-69. Речта се усвоява със закъснение. Когато е налице забележима емоционална и социална незрялост, последствията от функционалния дефицит в социален план и трудностите във вграждането в културните традиции, са значими и явни. Налице са обективни предпоставки за поява на обучителни затруднения и умения, като най-значими са в сферата на количествените представи и аритметичните умения. Затруднения се наблюдават и при самостоятелно изпълнение на задача, която изисква няколко последователни действия. Необходими са многократни повторения при учене и нагледност при преподаването.
Умерена умствена изостаналост
Приблизителните нива са в границите между 35-49,което води до значително изоставане в развитието, макар че една голяма част от лицата с тази степен могат да усвояват умения за самообслужване, за установяване на контакт, както и да имат постижения в обучението. Като възрастни те обикновено имат нужда от различна степен на подкрепа в бита. Ограничено е нивото на езиково развитие в разбирането и експресията, като възможностите са различни - някой могат да участват в опростен диалог, докато други усвояват речта до толкова , че да съобщят за основните си потребности. Често се наблюдават и съпътстващи разстройства.Обучението преди всичко трябва да се основава на индивидуален подход и да е подкрепено с индивидуални образователни програми.
Тежка умствена изостаналост
Приблизителните нива са в границите между 20-34. Клиничната картина е описана при умерена умствена изостаналост, като се отчитат по-ниски нива на успеваемост. Повечето лица от тази група страдат от изразена степен на двигателни нарушения или други дефицити, свидетелстващи за наличието на клинично значимо увреждане или недоразвитие на централната нервна система (ЦНС). Обучението им трябва да е насочено към занимания, свързани с усвояване на елементарни социални умения и предполага включване на някои форми на арттерапия и двигателна активност.
Аутизъм
Характеризира се с изоставане в психиочното развитие и общото функциониране, неотговарящо на календарната възраст. Отбелязва се наличие на абнормално или нарушено развитие, качествени особености и дефицити в социалната интеграция, невербалната и вербалната комуникация и наличие на повтарящо се, ограничено и стереотипно поведение.Лицата с аутизъм често страдат и от фобии, смущения в съня и храненето, краткотрайни изблици на гняв, агресия и автоагресия.
Синдром на Rett
Състояние, което се характеризира с нормално ранно развитие, което обикновено е последвано от частична или пълна загуба на речта и на уменията за придвижване и използване на ръцете. Развитието на играта и на социалните умения бива задържано, но с тенденция за запазване на социалните интереси. Наблюдават се стереотипни занимания и склонност съм самонаранявания.Развива се атаксия и апраксия на тялото, последвани често от неволеви свръхдвижения. Наблюдават се дихателни и мускулни нарушения.
Дезинтегративно разтройство /дезинтегративна психоза/
Разтройство, характеризиращо се с ясно очертан период на загуба на овладени по-ранни умения, обхващащи няколко области на развитието - загуба на интерес към околната среда, стереотипни и повтарящи се двигателни маниеризми, нарушения от спектъра на аутизма,затруднени социални взаимоотношения и комуникация. В някои случаи се дължи на придружаваща енцефалопатия, но диагнозата следва да бъде поставена въз основа на поведенчески признаци. Протича на фона на по-тежко умствено изоставане. Необходимо е обучение, съобразено с интелектуалния дефицит и съхранените способности.

??

??



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Етика в рехабилитацията 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.