Дидактически принципи и методи на обучението по български език


Категория на документа: Педагогика


Дидактически принципи и методи на обучението по български език
Изборът на методи по бълг.ез. зависи от няколко фактора : 1)възрастовите особености; 2)от целите и задачите на обучението, например при формиране на комуникативна компетентност се използват интерактивни методи, които дават възможност на учениците да участват в комуникацията в своята социолингвистична среда; 3)от конкретна тема; 4)дали това понятие е формирано на по-предходен етап или се формира за първи път; 5)бюджет на времето- средно време, за което ще се изпълни задача.; 6) техническа и материална обезпеченост. Съществуват 2 типа методи: 1.Традиционни методи. Според логическите операции те са : методи за анализ, синтез, индукция, сравнение, обобщение, абстрахиране. Според източника на информация методите биват: словесни - разказ, беседа; нагледни - наблюдение, демонстрация; практически- упражнение и задачи. Според основни дидактически цели методите са: за придобиване на нови знания, за формиране на понятия и умения, за проверка и оценка. В обучението по български език най-популярните традиционни методи са: 1 устно изложение - съобщава се лингвистична информация, формира се определение, правило, обяснява се, устното изложение не трябва да се преповтаря написаното в учебника, а да разяснява по-детайлно това, което е написано. Препоръчително е да заема 5-10 минути от цялото време. ; 2.беседа - (диалог, разговор) изразява се в задаване и отговаряне на въпроси, формулировка на въпросите е от важно значение. Въпросите трябва да са точни, задават се последователно, да не се съдържат неясни термини и думи, да се задават един по един.Учителят по бълг.ез. трябва да постави и конкретни изисквания към отговорите на учениците. ; 3.демонстрация - означава едновременно показване и обяснение.; 4.наблюдение - учениците наблюдават даден езиков факт в текст, в изречение.; 5.самостоятелна работа - самостоятелно прочитане на определение, на правило, решаване на самостоятелна задача, изпълнение на упражнение.; 6.упражнение - съзнателно и целенасочено повторение. То може да се извърши посредством различни видове задачи; 7.ситуационен метод- свързан с реагиране в определена речева ситуация. 8.Метод за проверка на лингвостилистичната компетентност - цели точно и обективно да се прецени нивото на владеене на езиковата норма, съобразно учебната програма.
Интерактивни методи - Това е този метод, при който едновременно се получават знания, формират се улеснения и това учениците го правят в ситуации, в които съпреживяват, решават проблеми едновременно и си взаимодействат.Най-важното в тези методи е, че ученикът проявява активност. В обучението по бълг.ез. могат да се използват следните интерактивни методи: 1.мозъчна атака - метод, при който се задава въпрос, задача и за най-кратко време се предлагат отговори и идеи.Цели се да се провокират бързо хрумванията на учениците. Организацията е триетапна : Първи етап- бързо се предлагат идеи, те се запиват без редактиране, като предварително се определя времето за отговор. Втори етап - всяка идея се анализира и се осъществява подреждане на идеите. Трети етап - дава се оценка на идеите. 2.Проект - при него ученици представят идеи по дадена тема.Интегрира се обучението по различни предмети чрез изпълнение на творчески задачи. 3.Групова работа - класът се разделя на групи и всяка група работи по определена задача, която може да бъде еднаква или различна. Най-големите предимства на груповата работа са : възможност да се разменят умения, да се учи езика в своята социолингвистична среда заедно със съученици, а не само чрез учителя. При груповата работа е популярен т. нар. ефект 2+2=5. При груповата работа трябва да се съобразим със следните условия : групата да е от оптимален брой ученици,може да се разделят учениците по компетентност, като във всяка група да има ученик, който да изпълнява една от следните роли : лингвистична(специалисти по терминология, съгласуване,правопис и др.), комуникативна(отговорници за взаимослушане), оценъчна(оценяване на изпълнението на задачата), роля в образованието(производител на хипотези). В груповата работа са важни задачите, които могат да бъдат еднакви за всички или различни, изпълнението на всяка задача трябва да се представи от член на групата.Между групите може да се направи някакво състезание. 4.Интерактивен метод - казва се дума, от която се съставят други думи с буквите и се съставя приказка.(Кост Аптека Мечка Ъгъл Кокошка = КАМЪК); 5.Учебна дискусия - учене чрез общуване, което се състои от задаването на въпроси, отговаряне и изясняване на становища от самите ученици. Дискусионния проблем отдавна има решение в науката, но учениците са поставени в ситуация сами да стигнат до това решение. 6.Известни са още методите визуализация, творчески диалог, викторина, мисловна карта и други.
Обучението по фонетика
Целта на обучението по фонетика е да се запознаят учениците със звуковия строеж на езика, на даден етап от неговото развитие и на-вече със звуковете като най- малка градивна речева единица. Звуковете са най-малките звукови единици, носители на определено значение, служат за образуване на думи.В думата звукът придобива определено смислоразличително значение и понякога промяната на един звук води до промяна на значението. Звукът може да има и форморазличително значение (мъж,мъже,мъжа). Звуковете в думите не са механично свързани и при говорене те си влияят.Звуковите промени в думите се обуславят от определени звукови закони. Според сегашната учебна програма фонетиката се изучава основно в 5 клас. Учениците затвърждават познанията си за системата от гласни и съгласни и свързват тези познания с правоговора и правописа. Важно е да се осъзнае връзката на фонетиката с останалите дялове. С лексикологията тя се изразява в това, че звуковете подредени по определен начин образуват значещи думи.Фонетиката изучава и интонацията, от която се определя видът на изречението по цел на изказване. Това е връзката и със синтаксиса.Някои промени като съпруг - съпрузи - съпружески са фонетични и без познаването на съответния фонетичен закон(палатализация) , по който стават те не може да се усвои и морфологията.Фонетиката е във връзка и с литературата - алитерация(струпване на съгласни), асонанс(струпване на гласни).Основни теми, които се изучават по фонетика са звук и букви. Основни методи при преподаване на материала по фонетика са наблюдение, съпоставяне синтез, анализ. Пр: щ - ш+т (къща-къшта), ю- й+у(каюта-кайута) (дюля-д'ул'а). При изясняването на понятието мек/твърд съгласен, основната трудност е това, че няма отделни букви за мек и твърд съгласен.Това е причина учениците трудно да осъзнават понятието мек съгласен. При тази тема в началото се припомня що е звук, как се образуват съгласните. Под ръководството на учителя ученикът наблюдава думи, които се различават само по мекост/твърдост.(бАл-бЯл). Наред със съпоставките учениците анализират и синтезират елементите на твърдост и мекост и добиват представа за явлението кое можем да изразим със следното правило : Съгласните в бълг.ез. биват меки и твърди. Меките съгласни се срещат в началото и средата на думата. Мекостта се отбелязва пред "а" с "я", напр: б'ал, пред "ъ" с "я" върв'ъ ; пред "у" с "ю" г'ул ; пред "о" с "ь" мин'ор.Фонетичния разбор може да се извърши върху текст с фонетични особености, които искаме да изясним, може и върху отделни думи, които се характеризират с отделни особености. (пл'ушт'ъ - плющя). При изясняване на темата за звук и буква се осмисля това, че звукът е първичен, а буквата е белег на звука.Извън думата, звукът рядко има значение.Всички букви, подредени по определен ред образуват азбука.

Обучението по правопис
Правописът е система от правила за писмено отбелязване на отделни думи и техните значими части.Всеки правопис е подчинен на определени правописни принципи. Бълг.ез. се гради на следните принципи: 1)Морфологичен - според него всяка морфема, независимо как се чува и произнася, се пише по един и същи начин.(град,градски,градове). 2)Фонетичен - според него думите се пишат така, както се чуват и произнасят(цъфтя-цвят). 3)Традиционен принцип - свързан е с историческото етимологично писане на думите, няма отношение към морфемния строеж на думата и не се подчинява на фонетичния принцип.Тук влизат група думи като Георги, опак, опърничав, втори, вторник, евтин. 4)Смислов принцип - отнася се до слято, полуслято, разделено писане на сложните думи, до членуване с пълен и кратък член, до писане на главни букви, до употребата на диакретични знаци. "Мария видя майка й и й подаде чашата". 5)Принцип на диференцираните значения - той е лексикален и се отнася до диференциране на думи омографи.( пара-пара, Румен-румен). Ортограма - думата, която може да се сгреши и която изисква проверка.Правописни грешки могат да бъдат обособени в няколко групи: фонетични грешки. Гласните се грешат, когато са в неударена сричка,т.е. в слаба позиция. Проверка правим чрез сродна дума, в която гласният е в ударена сричка, т.е. в силна позиция.(пътешественик-пътник).Изключения правят всички съществителни с наставка - ък (замък-замъци). Съгласните се грешат, когато са в слаба позиция, т.е. след тях няма гласен. Правим проверка чрез форми и сродни думи, в които съгласния звук е в силна позиция, т.е. след него има гласен. Изпадане на звукове(елизия)-когато имаме струпани съгласни.Морфологични грешки се допускат , според това каква част на речта е думата. Грешки при представките(до, про, по, на, за, от, въз, из, без, раз,над,под,зад,пред,в, об,от,с,със,пре,при,о,у.). "Пре" се пише : 1)Когато действието се насочва през някакво пространство, период от време или граница (прелитам,прекрачвам,преписвам). 2)Засегнатият обект се раздвоява(прерязвам, пречупвам). 3)Действието се извършва повторно(преписвам,пренареждам). 4)има надхвърляне на допустимата норма(преяждам, преливам). Пише се "О", когато : глаголното действие засяга повърхността(обелвам,обръсвам се,ожулвам) ; действието обхваща целия обект(огрявам, озвучавам, оцветявам) ; действието обхваща предмета, следвайки неговите очертания(ограждам, окръжавам) ; действието е свързано с промяна във физическото или душевното състояние(онемявам,огладнявам) ; ако втората представка е "без", то първата е "о" (обезводявам). Пише се "У", когато: действието се извършва в дълбочина( ухапвам,убождам); действието се насочва към центъра(уцелвам,улучвам); навлиза се в ново състояние или положение(упътвам,узаконявам,уплътнявам); действието се насочва надолу(увисвам); действието означава затваряне в себе си(умислям се, усамотявам); ако след представката има числително име(удвоявам,утроявам).
Наставки - джия(чорбаджия), ъч+ен(добавъчен), тба(гонитба, женитба), ен(прил.им., когато са образувани от същ.им. - брашно-брашнен, тестен, кадифен), ски (практически).
Окончания - Грешки могат да се допуснат при глаголните окончания: "ат"-четат 3л.ед.ч. ; "ира" -маркира; "ах", "ох" - мин.св.вр. ; "м","ме" - 1л.мн.ч.сег.вр.
Грешки при членуване : я, ът - учителят, злобарят, кралят,конят.
Грешки на границите на морфемите: Двойни букви: "зз"-въззелен; "дд"-поддържам; "вв"-клъввам; "тт"-оттласквам, радостта,петте; "нн"-когато завършва на "нен" се пише двойно "н".
Правопис на наставките: "ист"-спортист, спортистка(проверка с мн.ч. спортисти); "ант"-практикант (проверка с практиканти); "джия"(двойкаджия); "ъч+ен"-маскировъчен; "тба"-сеитба; "ен"- когато от същ.им. се образуват прилагателни, свързани с веществен произход се пише "ен" - тесто-тестен.; "алня" "илня"-за същ.им. показващи места, в които се извършва дейност; При съществително име,образувано от прил.им., завършващо на 'нен", се пише двойно "н". Ако думата е образувана от страдателно причастие се пише едно "н"(гален-галеник). Ако от съществително име може да се образува от друго съществително с наставка "и-е" се пише едно"н"(посланик-послание).Грешат се сложни думи като каменотрошачка, безценица, военоначалник.
Бройна форма : отнася се за същ.им. от мъжки род, завършващи на съгласен, които са нелица(два молива). Употребяват се след числителни бройни и след думите : колкото, толкова, няколко. Съществителните получават окончание А/Я (пет молива, два пълнителя, колко стола). Не се използва при същ.им. за лица.Тогава се употребява мн.ч. (трима професори, 22 студенти).
Особености: Ако между числително и същ. име има прилагателни имена или причастия, то бройната форма се спазва напр: Два големи, интересни български града. ; При същ.им. за лица се използва мъжколична бройна форма на числително име(двама, трима - до 7).; При въпросителни изречения с думата "колко" употребяваме бройна форма (колко щъркела видя?).
Метатеза: премятане на ър-ръ, ъл-лъ. (дърво-дръвце). Ако се съгласната след групата ър-ръ е една, то групата е ър, а ако са две, то групата е ръ.
Ятов преглас : Пише се и се произнася "Я" в думи от народен произход, когато : думата е едносрична - хляб,грях,цял. ; когато "я" е под ударение и е в края на думата- голям, презрял. ; когато "я" е под ударение и следващата сричка е твърда(с гласниА,Ъ,О,У)-живяла, живяло. Пише се и се изговаря "Е", когато: ударението пада на друга сричка(бял-белота). В тези случаи няма значение, дали следващата сричка е мека и твърда.; Пишем "е", когато ударението пада върху сричката "я, е" и следващата сричка е мека. Мека сричка съдържа е,и,я,ю,ь,ж,ч,ш,щ. дрямка-дремя.
Алгоритъм за ятов преглас : Ударението не пада върху сричката(е). Следващата сричка е твърда(я) или не е твърда(е) зрял, зрели,зрелостен,зрелостта.

Формиране на лингвистични понятия в обучението по български език
Същност на лингвистичните понятия : Знанията, понятията, съжденията и умозаключенията се формират и усвояват и усвояват чрез мисловни операции. В резултат на тези мисловни операции се получават умствени образувания във вид на понятия, съждения и умозаключения.Понятието е форма на мисленето.Лингвистичните понятия характеризират явления в езика, проявяват се, чрез специфичните си основни признаци от чието осмисляне зависи правилното възприемане на понятието. Съдържанието на всяко лингвистично понятие включва съществените признаци на понятието. Например съдържанието на понятието "съюз" включва: 1.Съюзът е неизменяема служебна дума. 2.Свързва еднородни части. 3.Същинските съюзи нямат собствено ударение. Всеки един от тези признаци на понятието е необходим за самото понятие, а наличието на всички заедно характеризира всяко едно понятие. Обемът на всяко понятие включва онези особености, за които е приложимо дадено понятие.Обемът се образува в класификацията на понятието. Съдържанието на лингвистичните понятия обикновено се изучава постепенно и спираловидно, като има понятия, които се учат еднократно и такива, които учат от първи до 12 клас.(глагол). Обемът на всяко понятие подпомага осмислянето на връзките м/у отделните понятия - родови и видови. Съдържанието на понятието точно определя неговия обем и обратно.Това означава, че измененията в съдържанието води до изменения в обема и обратно.
Лингвистични термини и определения на понятието. Всяко лингвистично понятие е назовано, именувано с дума, словосъчетание или израз, наречен термин. Всеки термин назовава строго определено понятие и в рамките на една наука един термин е еднозначен. Има термини от една дума(глагол), словосъчетание (прил.им.), от цял израз. Усвояването на терминологията е част от обучението по бг.ез. Една част от термините са български думи и в тях се съдържа част от признаците на понятието(местоимение-вместо име.). Друга част от термините са са от общоприета международна лингвистична лексика(редукция). Най-честата грешка в училище е, че не се различава термин и понятие. Терминът е името на понятието, а съдържанието на понятието се изразява чрез определение. Всяко понятие е дефинирано чрез определение, което е висша форма на обобщение на понятието.
Отношение между лингвистични понятия. Лингвистиката борави с множество понятия, голяма част от които трябва да се усвоят в училище.Най-често връзката между тях търсим в рамките на една наука.Усвояването на лингвистични понятия в система ще бъде пълноценно, когато се откриват и връзки между понятия от различни лингвистични науки. Между понятията съществуват следните отношения: тъждественост, включване, пресичане, съвместимост, несъвместимост.
Етапи при формирането на лингвистични понятия. 1)Анализ на материал с цел отделяне на съществените признаци на понятието..Осъществява се абстрахиране от лексикалното значение на думата, изречението и отделяне на типичното за лингвистичното явление.2)Обобщаване на признаците на понятието, установяване на връзки между отделни признаци. 3)Осъзнаване на формулировката на определението на понятието, уточняване същността на признаците му. 4)Конкретизация на съзнаваното лингвистично понятие върху нов материал.Упражнения за прилагане на знанията на практика ; Установяване на връзки на новото понятие с по-рано установени понятия. При формиране на понятията, което е свързано с морфемния състав на думите се извършват следните действия: 1)Изменение на изходната дума. 2)Сравняване на значението на изходната дума и новополучените(книга-книжарница). 3)Съпоставяне на формата на изходната и получената дума и отделяне на морфемата. 4)Уточняване на функционалното значение на морфемата. Едно понятие е напълно и трайно формирано, когато учениците са овладели следните операции: 1)Разбиране на съдържанието на понятието, на неговите основни признаци. 2)Дефиниране на понятието, осъзнаване на определението. 3)Идентифициране на понятието - разпознаване. 4)Класифициране на понятието - осъзнаване на неговия обем. 5)Диференциране на понятието - разграничаването му сред други понятия. 6)Систематизиране - включването му към група понятия. 7)Подбиране на понятието-употреба. При формиране на понятието основните трудности са свързани с това, че трябва да се абстрахират учениците от лексикалното значение.Необходимо е да се установи съотношението функция-значение-форма.

Обучението по морфология
Морфологията е дял от граматиката, който дава информация за формите на думите и техния строеж.Изследва законите и начините, по които посредством различни окончания се изменя граматическото значение на думата, както и начина, по който с помощта на наставки и представки се образуват нови думи.Морфологията на основата на най-общи семантични, морфологични и синтактични принципи класифицира думите в общи групи, наречени части на речта.Морфологията най-общо изучава словообразувателния строеж и формите на думата, като ги разпределя по групи.Всички правила за изменения на думите изразяват морфологичната система на езика. Целите, които се постигат, чрез обучението по морфология в училище са : 1)изясняват се законите и закономерностите, по които се образуват думите и граматическите форми в езика. 2)разкрива се богатството и разнообразието на езиковите форми, като се осъзнава отношението между думите и техните форми спрямо явленията от действителността, които те отразяват. 3)класифицират се думите според техните семантични, морфологични и синтактични белези в граматически категории, наречени части на речта.4)овладяването на морфологията подпомага овладяването и на други дялове - синтаксис, фонетика и лексика. Обучението по морфология има и практическо значение: 1)изразява се в изясняването и запознаването с езиковите норми и езиковата правилност. 2)обучението по морфология подпомага обучението по правопис, защото основния правописен принцип в бълг.ез. е морфологичния. 3)знанията за съставянето на думата подпомагат ясния изговор(дикция). 4)познанията по морфология подпомагат овладяването и на други езици.
Изучаване на морфемите. - изучават се в 5 клас, като темите са строеж на думата, морфеми, правопис на морфемите, словообразуване, словообразуващи и формообразуващи морфеми, сродни думи. Морфема - най-малката значеща част в състава на думата, която не може да се раздели на по-малки части. Словоораззуващи морфеми- корен представка, наставка. Формообразуващи морфеми - окончание и определителен член. Корен - носител на лексикално значение, думи с един и същ корен са сродни. Представка - променя значението на думата, има строго определен правопис, в бг.ез. може да се образуват думи с повече представки.Наставка - след корен има наставки, които не променят лексикалното значение, а граматическото. Окончание - служи за образуване на нови форми и за изразяване на различни граматични значения. Определителен член - за всеки род. Съединителни морфеми -О, Е,И. В темата за словообразуване се обръща внимание на възможността чрез думи с представки да се заменят цели словосъчетания. Пр:започвам да пея - запявам. Трябва да се знае и правописа на някои представки, които не може да се проверят.Част от обученията по морфология е свързано с диференцирането на понятията сродни думи и форми на думите. При запознаването с представка трябва да се извършат 4 вида действия: 1)изменения на изходната дума, за да се разкрият признаците на езиковото явление.Поставя се задача пред корена да се добави друга част, за да се образува нова дума. 2)сравнение на значението на изходната дума и новополучената, установява се, че значението е различно. 3)съпоставя се формата на изходната дума и на получената. Въвежда се терминът "представка". 4)моделиране.
Изучаване на частите на речта. Основни методи са беседа, познавателни методи-съпоставка, анализ, синтез. Прилага се принципът за нагледност и се използва т.нар. структурна лингвистика.В методически аспект особено важни са упражненията, които включват разнообразни задачи. Най-важния метод е морфологичен анализ - това е езикова дейност, при която учениците откриват, изясняват и класифицират езикови явления. Биват 2 вида : тематичен-(свързан с формиране на понятия по определена тема); цялостен- анализират се всички морфологични явления в даден текст, думите се разглеждат последователно.
Изменяеми части. Съществително име - основна форма ед.ч., нечленувана, мени се по число, членувано, нечленувано - ключ, ключът, ключовете. Род -мени се по род и число. Видове - собствено, нарицателно/събирателно, умалително, увеличително. ; определеност, бройна форма. Прилагателно име - основна форма - м.р.ед.ч., нечленувана; 27 форми на качествените, 9 форми на относителните прилагателни ; род, число, членуване, степенуване. Глагол - основна форма - 1л.ед.ч.сег.вр. ; лице, число, род, време, вид, спрежение, наклонение, залог ; несвършен вид-аз чета, свършен вид - да прочета. Наклонение - изявително -чета, повелително-чети, преизказно - чел, условно-бих чел. Залог - деятелен-ям; страдателен - изядена. Време - сегашно, минало(свършено, несвършено, мин.предварително, минало неопределено), бъдеще време. Преходни глаголи - гледам филм(без предлог), непреходни - отивам на кино. ; възвратни-мия се, обикновени - мия. ; нелични глаголни форми(причастия). Основна роля в изречението на сказуемото; просто сказуемо-чета, съставно сказуемо-започвам да чета, сложно съставно - искам да започвам да чета. Числително име- бройни и редни; мъжколична бройна форма за лица-трима, петима. Местоимения- лични, притежателни, възвратни, въпросителни, относителни, неопределителни, отрицателни, обобщителни.
Неизменяеми части на речта. Наречия-видове-за място, време, количество. Съюз - и, че, да. Предлози - у,в,върху, Междуметия- ах, ох. Частица-ще,да,ли,не. При изучаване на всяка част на речта учениците трябва да знаят: какво означава думата като част на речта, какви граматически категории има, каква функция изпълнява изречението, специфични правописни и правоговорни норми има.

Урокът по български език
Урокът е вид формална организация на единство между дейността на ученика и на учителя, с помощта на която се разработва и усвоява определена тема за определено време.Урокът се характеризира с някои задължителни черти - трябва да се стимулира познавателната активност на учениците; трябва да се развива самостоятелната познаваемост; урокът като цяло, както и всяка негова част трябва да се построи така, че да се отчитат закономерностите на усвоеното и закономерностите на езика.Урокът по бг.ез. има свои съществени елементи, които се реализират в различна степен и различен начин в отделните уроци.Те са: формулиране на темата; съобщаване целта на урока и обосновка, проверка на домашна работа, изложение на новия материал, т.е. формиране на понятието. Тук се преминава през 4 етапа : обобщаване на информацията за новото понятие, проверка и оценка на знанията, формулиране на резултати от урочната работа и задаване на домашна работа.
Класификация на уроците.1) Урок за нови знания(за формиране на ново лингвистично понятие). 2)Урок за систематизиране, обобщение и затвърдяване на знанията. 3)Урок за приложение и трансфер на знания и умения. 4)Урок за създаване на проблемно- изследователски опит и обучение, креативност и оценъчно мислене(творчески упражнения). 5)Урок за проверка и оценка на знанията и уменията(входно, изходно ниво, текущо ниво.) 6)Урок за формиране на умения и навици. 7)Урок за практическа подготовка и усъвършенстване.
Структура на урока. Урока има следните компоненти: регулативен-използва функцията за ориентация , активиране, стимулиране и мотивиране на учениците за дейностите в урока.; емперико-теоритичен познавателен компонент- свързан с усвояването ; практикоприложен - свързан с практическото приложение на онова, което си научил; оценъчно резултативен- има за цел да установи постиженията на учениците. Ново изречение за провеждане на урока по бг.ез. най-важните фактори са: използваните методи, учебните задачи, съотношението между фронтална, индивидуална и групова работа, от това до колко са мотивирани учениците от изучаването на темата и до колко намират практическа необходимост да познават съответното понятие или правило.При оценяването на урока по бг.ез. се имат в предвид следните критерии: планиране, подготовка и организация на езика, провеждане на урока, реализация на принципите(научност, достъпност, надеждност, системност и практическо приложение).; методи на работа, оценъчно контролна дейност на учителя, взаимодействия между учител и ученици, равнища на езикова комуникация, методическо майсторство.

Обучението по лексикология
Лексикологията е наука за думата като речникова единица и за речевата система като цяло.Основен обект е думата с някакво речниково значение.Учениците се запознават с двете големи граматики - лексика и фразеология. Лексиката се занимава с речниковия състав, фразеологизми, устойчивите словосъчетания.Основната цел на обучението по лексикология е работа върху смисловата страна на думата, изучаването на различни лексикални явления, обогатяване на речника и развитие на речта.Обучението по лексикология е в близост а обучението по литература.Те имат сходни задачи, свързани с изучаване на значенията на думите, с тяхната пряка и непряка употреба. Училищния период е най-ползотворен за попълване на речниковия състав. Работата по лексикология има следните основни направления : обогатяване на речниковия фон на учениците(т.е. усвояване на нови думи). Лексикалното значение на новите думи може да се изясни по различни начини: чрез разгърнато обяснение, чрез синоними, антоними, чрез изследване на значението на корена, чрез включване на словосъчетание и изречение и разбиране на значението на общия контекст. - работа върху употреба на думите в съответствие с тяхното значение. - изпълване с ново допълнително значение на думите, които са в речниковия запас на ученика. - активизиране на речника (от пасивния към активния речник) . - прочистване на речника на учениците, работа върху втория пласт на думата. Усвояване на синоними, антоними, пряко и преносно значение. Основни теми по лексикология в училище са :Синоними, антоними, пароними, омоними, пряко и преносно значение на думите, фразеология, идиоми. В практически аспект учениците в следствие на обучението си по лексикология трябва да могат следното :определяне значение на думата и на определени изречения; употребява думи в съответното им значение; да има познания за синоними,омоними, пароними; да разбират пряко и преносно значение; да разграничават неупотребими думи; да свързват думи, които имат лексикална съчетаемост; да откриват лексикални грешки; да редактират, чрез съкращаване, добавяне, синонимна замяна; да употребяват думите съобразно текста.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Дидактически принципи и методи на обучението по български език 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.