Дидактически принципи ДП


Категория на документа: Педагогика


d) Да разяснява целите и задачите на науката, която преподава.
e) Да разкрива перспективите пред познавателната дейност на учениците.
f) Да съобщава и коментира по подходящ начин, последните постижения в научната област.
g) Да подготвя и приобщава учениците както за активно обучение така и за самообучение.
h) Да разкрива явната или неявна връзка на теорията и практиката.
i) Да формира положителна мотивация за учене и самообучение.
j) Да създава и да учи учениците, как да намират положителни емоции в учебната работа.
k) Да учи учениците на рационални способи за работа като: съобщава алгоритмизирани начини на работа с учебния материал;включва учениците в изработване на нови начини на действие и постепенно преминаване от работа по готови инструкции към самостоятелно решаване на задачи; като включи общите и специални прийоми на интелектуалната дейност като обект на изучаване.
l) Да учи учениците на критичен подход към учебната им работа.
m) Да възпитава навици за контрол и самоконтрол.
Активност
Същност: Активността на познавателната дейност се състои в преобразуващото отношение на субекта към обкръжаващия го свят, но се разглежда и като качество на отношението на ученика за по- ефективно овладяване на знания, умения и навици. В този смисъл е тясно свързана със съзнателността.
Достъпност
Същност: Обучението да е съобразено с възрастовите особености на учениците. Свързано или съответно на техните реални учебни възможности. Този принцип отхвърля двете крайности - от една страна лесни и забавни и от друга много трудно и непреодолими за повечето ученици задачи. Да се съобразяваме с две неща:
- Постигнато до момента
- Доказани възможности за развитие.
Още Ян Коменски формулира основни правила:
a) От лекото и простото към трудното и сложното.
b) От известното към неизвестното.
Да се върви към нови знания и умения предизвикващи затруднения и интелектуални умения. Каква група от ученици се затрудняват?
c) От близкото към далечното в познавателния смисъл. Няма точни критерии за достъпност на учебния материал . Правило 90X90. Когато 90% от учениците усвояват 90% от учебния материал за определено време се смята, че учебния материал е достъпен. Ако е нарушено това правило има два изхода:
- Или да се намали сложността и трудността
- Или да се увеличи времето на усвояване .
Реализацията на достъпност се определя от ДОИ.
Трайност
Същност: използване на овладените знания, умения и навици когато се наложи и при необходимото равнище. Безспорно е, че трайността се предопределя от паметта, да голяма степен от логическата памет, но има и задачи на учителя, които подпомагат реализацията.
Първата задача е във връзка с това, че трайността зависи доколко изучавания материал е значим за обучаемия и задоволява неговите потребности и интереси. Запомнянето и забравянето имат избирателен характер, което прави целенасоченото мотивиране основна задача на учителя. Поради това, че повторението, затвърдяването и прилагането са доказани средства за постигане на трайност трябва повтаряния учебен материал да се структурира, да се разделя на самостоятелни, смислово обособени единици.
От друга страна трябва да се използва сравнението, анализ, синтез, класификация и обобщението.
От трета страна да се избягва еднообразното повторение.
От четвърта страна да се разнообразят ситуациите, в които се акцентира връзката между старото и новото. Като основна цел на обобщаващото повторение трябва да бъде систематизиране на изучаваното.
Като пето учителят трябва да учи учениците да разграничават същественото от несъщественото и да ги подтикват да преодоляват склонността към възпроизвеждане на изучаваното.
Като шеста задача, включване на достатъчно практически задачи.
Седмо - Правилно обмисляне и съчетаване на формите и ритмичността на проверката и оценка като фактори влияещи съществено върху трайността на знанията и уменията.
Осмо - Характерът на самостоятелната работа на ученика влияе изключително много върху трайността на знанията и уменията.
Научност
Същност: На учениците се представят в дидактически редуциран вид установени знания и постижения в съответната научна област. Научността в обучението се изразява освен в достоверността на изучаваните факти и явления и в тяхното научно обяснение. Естествено е при малките ученици строгата научност е трудно достижима, но и в този случай не трябва да се стига до опростенчество и примитивизъм, освен това принципът за научност изисква още терминология и стилът на изразяване да съответстват на категорийния апарат и характера на съответната наука.
Системност

Същност: системността дава познания за обекта като цяло. За неговата структура, както и структурните връзки между неговите елементи и подсистеми. Този принцип изисква от една страна акцентиране на логически обособени части и връзки между тях. От друга страна необходимото внимание на отношенията със старите знания и умения както и пропедевтиката (подготовката) на предстоящите за изучаване нови такива. От трета страна системността е функция и на добре структурирано обучение като започне от държавните документи и учебниците и се стигне до урока.
Индивидуализация и диференциацията
Усвояването на знания, умения и навици определено е индивидуален процес, но това не изключва общи закономерности за ученици на една и съща възраст с типологични особености, които зависят и от средата, в която живеят, което предопределят диференциацията.
1. Характерът на протичане на мисловните процеси - гъвкавост, бързина, задълбоченост и др.
2. Работоспособност
3. Темп на придвижване
4. Равнище на волеви усилия
5. Равнище на познавателната и практическата самостоятелност
6. Отношение към ученика
Диференциране - провеждане на групова работа, по едно и също време с едни и същи ученици.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Дидактически принципи ДП 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.