Диагностика на знания и умения за битово – поведенческа култура у учениците в трети клас в обучението по домашен бит и техника


Категория на документа: Педагогика



Дидактическата диагноза на интелекта и личността като цяло не е обикновено констатиране и оценяване на съдържанието и особеностите им, а е твърде сложен комплекс от параметри, свързани с определяне смисъла и значението на тези особености и определяне дълбочината на разбирането, на начините за тълкуване на социалните ценности, на степента на усвояването им.

Както в медицината всички аспекти на диагнозата се основават на анамнезата, така и педагогическата диагностика трябва да се съобразява с различни на анамнезата на интелектуалните постижения. Диагнозата е тясно свързана с прогнозата и това е много важно, както за учителя, така и за ученика.

Интелектът и познанията на ученика не могат да се оценят правилно от учителя, без да се разглеждат в светлината на еволюцията на цялостната личност. Дидактическата диагноза предполага и се подчинява на необходимостта от дидактическо прогнозиране на бъдещите състояния на учениковата личност. Именно такива съображения са довели до необходимостта да се прибегне до помощта на термина педагностика, чрез който да означи всички познания за личността на учащия се.

В зависимост от това педогностиката включва от своя страна следните понятия (4):

- ретрогностика - индивидуална история на учениковата личност,"анамнезата му";

- диагностика - актуално състояние на учениковата личност;

- прогностика - предвиждане еволюцията на личността му;

Педагогическата диагностика реализира своите функции в самия диагностичен процес. Той може да бъде разглеждан като диалектическо единство между установяването на състоянието, създаването на адекватни на него методи и средства, диагностиране и накрая анализ на резултатите с изводи за теорията и практиката.

1.2. Технологичната култура като задължителен елемент в технологичното обучение.

Идеята за трудовото обучение и възпитание е възникнала още от древността, от епохата на формиране на човешкото общество. Човечеството започва своето развитие, когато престава да използва без усилие това, което му дава природата и започва чрез трудова дейност да изработва предмети, които са му необходими за задоволяване на човешките потребности. Натрупаният трудов опит се предава в поколенията. Трудът се явява източник на познанията на хората. В труда хората започват да общуват, появяват взаимоотношения и личностно поведение. В трудовата дейност човек преоткрива себе си и сам започва да създава продукти на тази дейност. В "История на педагогиката и българското образование" авторите заявяват, че "всички човешки явления и постижения в интелектуалната, нравствената и естетическата сфера се коренят в труда. Само благодарение на труда човекът надмогнал животинското състояние и е поел пътя на културното развитие." (7)

Точно от трудовия живот и социалното общуване се заражда възпитанието. Възпитанието се изразява в предаване на трудовия опит от възрастните на децата чрез подражанието.

Технологичното обучение е приемник на трудовото обучение и възпитание, което има своята история и развитие.

Технологичното обучение в общообразователната, подготовка е подчинено на изискването за формиране на технологична компетентност у учениците. Известно е, че технологията е в основата на техническия прогрес. Тя е свързващо звено между естествените науки и производството; тя е радикална преоценка на представите за изграждане и развитие на икономическите структури; тя е водещ фактор по отношение на променящата се структура на съвременното общество; тя е средство за ефективно, новопарадигмално трансформиране на образователните системи. В. Георгиева представя съвременните тенденции в развитието на технологичното обучение. Като се започне от Аристотел, при който технологията се свързва със систематичната употреба на правила и похвати за водене на ефективен спор и се стигне до определението, което дава Митчъм ,,...в технологиите се включват артефакти, знания, процеси, волеви, осъзнати и систематизирани правила, въздействия посредством правила, влияние на технологията, екологична защита и т.н.".

В речника на чуждите думи в българския език за "технология" се отбелязва: приложна наука за различните физически, химически и други начини за преработка на естествени сурови продукти в предмети или продукти за употреба, за необходимата енергия, за човешката работна сила.

Природните ресурси намаляват, а за да се подържа технологията, трябват нови човешки ресурси (знания и способности). Технологията създава и ще продължава да създава проблеми от политически, социално-етичен и екологичен и т.н. характер, които пак човекът трябва да решава. Технологията може да се създава от ограничен кръг хора, но се ползва от много по-големи човешки маси, които трябва да я разбират и управляват съобразно заложените в нея принципи и закони. Технологията се превръща в едно явление, което може да създаде глобални проблеми пред човечеството, ако то в своята цялост остане ригидно към нея.

Оказва се, че за да се управлява технологията, е необходима не само техническа култура, а също и морал.

Мисленето в система, поемането на отговорност, служенето на нашата околна среда, мисленето в йерархични структури и нива, очертаването на стратегии и аналогии, формулирането на технически и технологични проблеми, способността за учене през целия живот са все елементи на технологичната култура. Към тях се прибавят специфичната "агресивност" за откриване на собствено място под слънцето, за доказване на собствените тези, аргументация на собствената гледна точка, за разпространяване на собственоръчно откритите факти в потока от информация, който обхваща все по-плътно социалната среда. В общия спектър от качества предприемчивостта и чувството за свобода трябва да се съчетават с изискванията на демократичните принципи за хармонично съжителство и социална адаптивност. Хармонията на аспирации, способности, умения се превръща в нов култ за красивото в човека и се поставя в базиса на технологичната култура. Ето защо тя маже да се разглежда като спектър от различни знания и умения (8).

Технологичното обучение има сложно и много аспектно съдържание. Как да се интегрира то? Кое съдържание да доминира? Какви да бъдат стратегиите в различните възрастови групи? Как да се подготвят учителите за новото възприемане на технологиите в образователните програми? Как да се преодолее ограничеността в мисленето, без да се създаде паника и страх от нововъведенията? Това са все важни въпроси, чиито отговор идва с преодоляването на редица конкретни проблеми.

Горепосоченото не изчерпва същността на технологията, но потвърждава необходимостта от технологичното обучение, за да се осъществи целта на това обучение за придобиване на технологична компетентност на младите хора (8).

В средното общообразователно училище - в начален етап технологичното обучение се провежда чрез учебния предмет Домашен бит и техника в 1-4 клас. Образователната дейност в учебния предмет е предназначена да изгради основите на технологичната грамотност на учениците, като съществен елемент на тяхната обща култура. Учебният предмет представлява своеобразно стъпало за преминаване от процеса на изграждане на култура на бита на отделната личност към процес на изграждане на базисни умения за нейното бъдещо кариерно развитие.

Чрез технологичното обучение учениците разбират ролята на личната технологична култура за овладяването, разбирането и прилагането на техниката и технологията в ежедневни и широко разпространени практически дейности. Учениците преоткриват създадения от човека свят, връзките му с околната среда, осъзнават силата на научно-техническия прогрес и участват в него, като проектират, конструират, моделират, изработват различни изделия и технологични системи. Технологичното обучение е предназначено да изгради основите на технологичната грамотност и компетентност на учениците, като съществен елемент на тяхната обща култура. Чрез учебния предмет Домашен бит и техника в ІІІ клас се акцентира на началното навлизане в многообразния свят на техниките и технологиите през призмата на опознаването на всекидневни дейности и средства, които присъстват в реалния живот на детето (1).

Чрез този предмет учениците разбират ролята на личната технологична култура за овладяването, разбирането и прилагане на техниката и технологията в ежедневни и широко разпространени практически дейности. Учениците са окуражавани да решават проблеми, проектират, моделират и конструират, опитват, експериментират, проверяват, оценяват, изработват, планират и осъществяват малки проекти.

Обучението по Домашен бит и техника в трети клас поставя началото на системно овладяване на трудови умения и навици, които съпътстват човека през целия му живот, и изграждането на технологична грамотност и компетентност у учениците като съществен елемент на тяхната култура и общообразователна подготовка.

В центъра на обучението по Домашен бит и техника стои не изработването на дадено изделие или модел, а усвояването на начина и технологията на изработването им. Акцентът се поставя не върху репродуктивната дейност, а върху мотивирането на учениците към активност, свързана с разбирането и съзнателния им стремеж да усвоят знания, да предлагат идеи, да анализират и оценяват.

Днес децата са много интелигентни и информирани и могат да се справят с интелектуалните предизвикателства, проявявайки активност. Много важна част от техническата култура е овладяването на техниката на безопасност при работа.(7)




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Диагностика на знания и умения за битово – поведенческа култура у учениците в трети клас в обучението по домашен бит и техника 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.