Диагностика на знания и умения за битово – поведенческа култура у учениците в трети клас в обучението по домашен бит и техника


Категория на документа: Педагогика


Теорията на измерването придобива своя завършен вид с въвеждането в обръщение на понятието скала като едно помощно средство за отразяване на взаимовръзките и обективната действителност в числова форма.

При теорията на тестовете се стига до идеята, че получената оценка се намали до минимум величината на грешката, в теорията на тестовете са въведени изисквания за обективност, надеждност и валидност.

През третия етап са създадени диагностични по своя характер тестове,
привлечени са и други изследователски методи - например наблюдения и анкети. Постепенно тези изследвания започват да придобиват по-определен оценъчно- диагностичен характер, а от тях зависи внедряването на програмираното обучение в масов мащаб, т.е. на основата на диагностичните резултати може да се вземе управленско решение.

Съвременната педагогическа диагностика вече се е оформила като научно направление, със свой научен статут, теоретико-методологични основания и методи.

Всяко научно направление трябва да се развива върху солидни теоретико- методологични основи, да изгради своя изследователска стратегия, да обоснове и разработи свои методи и средства за изследване, да се представят и анализират основните понятия и термини.

Педагогическата диагностика разработва стратегии и методи за измерване, оценка, диагностика и прогнозиране на педагогически явления и процеси (5).

Педагогическата диагностика не може да се развива нито като теория, а още по-малко като практика, без непосредствената и действена връзка с всички педагогически науки, на първо място с дидактиката и теорията на възпитанието.

Съвременната педагогическа диагностика заимства от тези науки вече създадени и изпробвани диагностични методи и средства, адаптира ги за нуждите на учебно-възпитателната практика и за педагогическите изследвания, спомага за решаване както на теоретични по своя характер задачи, така също подпомага педагогическата практика на микро и макро равнище.

Съвременната педагогическа диагностика се е оформила като научно направление, със свой научен статут, теоретико-методологични основания и методи.

За да вникнем в предмета и проблемните области на педагогическата диагностика, необходимо е да се представят и анализират най-напред основните понятия диагноза и диагностика.

Понятието диагностика произлиза от гръцката дума диагнозис, което означава разпознавам, различавам. Върху основата на количествени и качествени данни се дава характеристика на един човек или на група от хора по отношение на състоянието им във връзка с нещо, установяват се причините и условията за това състояние, определя се една прогностична цел и свързваните с нея въздействия и мероприятия.

Най-развити области на диагностиката са медицинската, психологическата и педагогическата. Медицинската диагностика възниква от практическа необходимост да се установят състоянието и причините за дадено заболяване и да се намери подходящ начин за лечение, в хода на което се анализират непрекъснато получените резултати, набелязват се корекции в терапията, следят се измененията.

Психологическата диагностика се разглежда като изследване на човека с цел установяване на равнището на развитие на индивидуалните особености на неговата психика, както и откриване на възможни отклонения в психическото развитие. Така, че психологическата диагноза и свързаната с нея диагностика обхващат както нормалното, така в редица случаи и болестното състояние на личността.

Ако се проследи по-обстойно развитието на психодиагностиката до наши дни, ще се установи, че нейната най-развита част се отнася главно до установяване на различията между учениците от различни възрастови групи, видове и степени учебни заведения.

Докато психологическата диагностика насочва своето внимание главно към
измерване и установяване на индивидуалните различия между отделни,то педагогическата е много по-широка, защото обхваща не само тези различия, но прави опит да обхване факторите и условията за едно или друго постижение. Именно това обстоятелство ни задължава да изтъкнем най-напред общите, а след това разграничителните белези между педагогическата и психологическата диагностика. Педагогическата диагностика има по-широк спектър от проблемни области и не се свежда само до използване на диагностични тестове. Тя използва различни диагностични методи, но задължително им придава педагогически характер както в съдържателен, така и в процесуален план.

Педагогическата диагностика няма общоутвърдени понятия и термини. Едни автори я идентифицират с тестове и с измерване интелигентността на учениците, други пък прекалено много разширяват нейния предмет.

Според М. И. Шилова "Диагностиката в педагогиката може "да се определи като педагогическа дейност, насочена към изучаване и разпознаване състоянието на обектите на възпитание с цел тяхното управление".

Кр. Шварцер разглежда педагогическата диагностика като самостоятелна
област на науките за възпитанието, съдържанието на която включва
количественото обхващане на предпоставките за учене в училище, процесите на учене, резултатите от него, както и всичко, което е свързано с ученето (5).

К. Клауер смята, че "Педагогическата диагностика е обобщение на познавателните усилия в служба на актуалните педагогически решения.."(5).

Хопф посочва, че под понятието педагогическа диагностика се разбират всички методи, процеси и мероприятия, които служат за измерване и оценка на входа, изхода и протичането на педагогическия процес (5).

Става ясно, че под понятието педагогическа диагностика ще разбираме теорията и практиката на създаване и използване на диагностични методи и средства за оптимизация на педагогическия процес. Тя се занимава с правилното и научно обосновано провеждане на диагностичния процес, при който най- напред се извършва измерване или установява степенната изразеност на определен белег или на дадено състояние. На тази основа по-нататък се прави оценка и се прави диагноза съгласно предварително установени критерии. В резултат на тази сложна дейност накрая се правят предложения за усъвършенстване на учебно-възпитателния процес в прогностичен план.

Диагностирането е самата процедура при поставянето на диагнозата - от осъзнаване на необходимостта, подготовката и използването на адекватни методи, до даване на научнообосновано и практически проверимо заключение.

Много често диагнозата се свързва с анализа и оценката на миналото състояние, а така също и с прогнозата. В този смисъл педагогическата диагностика е едно единство между ретрогностика, диагностика и прогностика.

Контролът и оценката имат важна диагностична стойност. Чрез контрола се проверява способността на учащия се да усвоява учебното съдържание.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Диагностика на знания и умения за битово – поведенческа култура у учениците в трети клас в обучението по домашен бит и техника 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.